Активен живот след смъртта или самота

by Liana Antonova, Веселин Цаков (illustrator)

Ние срещаме нашите умрели в момента на заспиването и отново в момента на събуждането, но не го помним - само споменът за това остава в подсъзнанието. Абстрактното мислене и стремително разрастващият се материализъм са изградили стена между живеещите на земята и онези, които живеят в Духовния свят. Връзката ни не прекъсва, но е неосъществима само за земното ни съзнание.

Ако мирогледът на човека приживе е бил изграден само върху материалистически схващания, интереси, пълно отричане на Бог и съществуване на живот след смъртта, там - отвъд, в свят, където нищо вече не е като на земята, това което съществува като живот, след време няма да е достъпно за него. Да се усещаш жив и буден, но да нямаш необходимото съзнание, за да можеш да схващаш съществата от този нов свят и да не можеш да общуваш с тях - това е много тъжно нещо... ТОВА Е САМОТАТА. В Духовния свят, където няма смърт, самотата е равносилна на смърт.

283 pages, Paperback

First published January 1, 2007

About the author

Лиана Антонова е българска певица, актриса и писателка.
Родена на 3 октомври 1935 г. в София. От дете проявява музикален талант. Взема уроци по пеене при Лиляна Жабленска. Решава да учи в Музикалната консерватория в София, но не успява да вземе изпита по теория. През 1953 г. по препоръка на известния по онова време журналист Захари Петров, Лиана Антонова приема предложение за изява на професионална сцена. Първата официална музикална изява на Лиана Антонова е през 1953 г. кото заместничка на разболялата се певица Зденка Попова за неделното утро в зала „България“. Така на 18 години, Лиана прави своя пръв пробив на родна сцена. През 1954 г. печели популярност и в Румъния след голям концерт в Букурещ.

Среща трудности в кариерата си. За себе си тя разказва: „От мига, в който се появих, започнаха да казват, че съм упадъчна певица, която въздейства на ниските страсти на хората, имам порочно поведение… Иван Башев, който беше зам.-министър на културата, ме видял на един концерт в цирка — бях с 3 сантиметра коса — и казал: «Не мога да я гледам! Не прилича на жена.»“. В България взема участие в първия цветен български филм, българо-немска продукция „Старинната монета“ (1965), където се превъплъщава в ролята Яна Христова и изпява песните „Любовта е море“ и „Една кутийка от кибрит“. Популярна и обичана песен от 60-те години на ХХ век е „Дай де те целуна“.

Творческата биография на Развигор Попов започва с Лиана Антонова, за което той разказва: „Аз започнах да свиря с Лиана Антонова в бар „Астория“. Лиана е прекрасен човек, тя беше толкова красива, и толкова атрактивна, и толкова хубаво пееше, особено песните на Ела Фиджералд. Спомням си, че тогава в най-стария бар „Астория“, аз бях студент първи курс в Музикалната академия и тогава нейният съпруг Жоро Муцевски свиреше на пиано. През това време обаче му се наложи да отсъства и ме помоли да го заместя. И за мен беше такова удоволствие, само малко зор видях, защото до 4 часа съм в бара, а когато се прибера от 7 сутринта, трябва да съм на лекции в Музикалната академия. Така изкарах известно време с Лиана. Тя беше просто невероятна, златна душица. Какво да ви кажа, общуването с Лиана ми е един от най-прекрасните спомени.“

Лиана Антонова се насочва към кариера зад граница, за да избегне обществените нападки. Превръща се в една от най-обичаните певици в Европа. Успява да получи признание като поп-джаз певица и киноактриса в Румъния, Чехия, Русия, Полша, Сърбия, Унгария, Австрия, Германия, Швейцария, Скандинавия и Америка, Лас Вегас.

През 1972 г. се записва в задочен курс, ръководен от Джеф Майо в Лондон и става първата му ученичка от България. Лиана Антонова се увлича по астрологията, нумерологията и теософията. Чете трудовете на Рудолф Щайнер и Петър Дънов. Завръща се в България, започва да се дообразова в сферата на окултните науки като споделя своя опит и знания в поредица от книги.