Един наивник на средна възраст

Емил Боев #5

by Богомил Райнов, Bogomil Rainov

Историята на един агент на вражеското разузнаване, който разказва от първо лице. Наказан от собствената му разузнавателна структура да отиде да работи в забравеното от Бога посолство в София, след като се проваля да организира елементарен преврат в размирна африканска държава. За негова изненада се оказа, че в София контраразузнаването е силно, а гражданите съвестно се борят с подмолните действия на агресорите, и на практика е невъзможно да се направи каквато и да е. Остава му само да вербува отявлени отрепки...

196 pages, Paperback

First published January 1, 1973

About the author

Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП.
Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов.
От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи.
Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин.
Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Reviews

[Диана Александрова]

Не мога да кажа, че книгата беше лоша, но не мога да кажа, че беше и впечатляваща. Ужасно бях разочарована от края - тотално ме шокира с липсата на... каквото и да било. Бях съвсем убедена, че просто конкретната глава от историята свършва, но уви! Протежението на историята имаше добри кулминационни наченки, но нямаше нищо значимо, което да те накара да си кажеш "ехааа".

[Svetla Peicheva]

Това е първата ми среща с Богомил Райнов и не мога да кажа, че съм особено впечатлена. Не беше лошо четиво, но не беше и нещо невероятно.

[Стилиян]

Добро четиво, но някак незавършено..

[Val Bog]

Покрай останалите от поредицата бледнее, но е част от историята, макар да става ясно по-късно

[Nickolai]

Книга откровенно разочаровала. По своей сути она представляет изложение тех же событий, что и в романе "Реквием", но от лица американского разведчика Томаса. И если в "Реквием" он казался достойным противником Эмиля Боева, то тут показан закомплексованным авантюристом. Фактически автор достаточно грубо высмеивает Томаса и в его лице всю разведку США. Правда, не стоит забывать, что книга писалась в годы холодной войны, что и наложило на нее существенный отпечаток.