Török tükör

by Viktor Horváth

A Török tükör időutazásra hívja az olvasót a 16. századba, a félelmetes Szulejmán szultán frissen meghódított tartományába - Magyarországra.
Egy féktelen török kamasz szemével látjuk két nagy birodalom bizonytalan határvidékét, naptárak, adórendszerek, nyelvek, írások, szentírások, pénzek és hagyományok színes vásárát; találkozunk királyokkal, császárokkal, hatalmas szultánokkal, magyar főurakkal, oszmán bégekkel, kereskedőkkel, polgárokkal, falusi bírókkal, sőt néha még angyalokkal és dzsinnekkel, furcsa repülő szerkezetekkel is.
Látjuk, ahogy Pécs városát meghódítja az Ezeregyéj mesevilága, az utcákon feltűnnek a tevék, a kertekben a kajszi és a füge, az erdőkben a rablók, felépül az első dzsámi és török fürdő.
Ez a regény azoknak szól, akik elvágyódnak, akik szerelmet és harcot, hűséget és árulást, kalandot és utazást akarnak, veszedelmet és menekülést, könnyeket és mézet. Akik meg akarják tudni, milyen volt a világ ötszáz éve, és akik szeretik, hogy akkor az élet nem volt sem szebb, sem rosszabb - más volt.

Genres: Hungarian Literature

545 pages, Hardcover

First published January 1, 2009

Reviews

[Tijana]

Ne mogu da tvrdim da sam pročitala celo Tursko ogledalo, zapravo s rukom na srcu mogu da kažem da nisam jer me je previše puta uspavalo u roku od pola strane i posle mesec dana toga aj ti nađi pravih pola strane ili nemoj da preskočiš mesto na kome si triput zaspao.
A zapravo knjiga nije loša, naprotiv, knjiga je sasvim dobra i mogla bih da je najiskrenije preporučim širokom spektru poznanika pa i sebi u nekim naspavanijim životnim periodima. Ima lep i sočan prevod Marije Cindori. (Ima i retko užasne ilustracije ali nema veze, malo ih je.) Ima, naročito u prvoj polovini, onu beskrajnu epsku širinu i sporost ravničarske reke, tek posle se to malo ubrza. Ima pokušaj da se klasični istorijski roman piše sa stanovišta onog Drugog tj. Turčina što je ovde jedan riskantan eksperiment koji se donekle isplati a odnekle prelazi u jeftini humor, ima mnogo digresija i meandriranja i anegdota i pričica i mudrosti koje su nekad stvarno uspele a nekad izrazito nisu, ima ljubavna priča koja je nešto najromantičnije pisano posle 1837... ok lažem ali tu smo negde... ima šašavih teoloških rasprava i ukradenih Leonardovih nacrta za leteće mašine ali manje u duhu Dena Brauna a više na tragu Umberta Eka i zapravo i pored neosporno modernih caka u pripovedanju ovo sve vreme vuče na neke strašno klasične istorijske romane od pre sto-dvesta godina. Pa ko voli i/ili pati od nesanice neka se baci na knjigu.

[Desislava Filipova · Rating 4 out of 5]

"Турско огледало" на Виктор Хорват, проследява през мюсюлманския поглед живота в Унгария след битката при Мохач. Изненада ме колко естествено звучи повествованието (имената са предадени по турско съответствие), езикът и стилът правят историята близка до читателя, топла, атмосферна, магическа. Има го това мистично усещане от приказките, сякаш само част от историята е истинска, а другата е сътворена от джинове. Още повече, че в Унгария сякаш няма и следа, че някога е била завладяна от османците. Но това е само привидно, когато бях в Будапеща чух за баните Руда, които са построени по тяхно време и все още изглеждат като типична турска баня (и някой ден ще ги посетя, заедно с другите бани). Едно от скритите послания в романа е дълбокото преплитане, когато различни култури съжителстват.
Мюсюлманският свят е толкова плътен, че другият се губи в него и в резултат за мен е недостатък, че на християнските герои им липсва плътност през повечето време.
Иса бин Юсуф разказва като спомен откровение живота си из унгарските земи, отраснал в сарая, той е още момче, когато е поверен на Дервиш бей и се озовава в Сегед през 1544, по-късно се местят във Фехервар и Печ. От непокорен младеж, който жадува за власт, битки, плячка и жени, той трябва да извърви дълъг път.
Животът в тези гранични земи е суров и пъстър, търговци, дюкяни и битки, в един сложен исторически момент, когато Унгария е разкъсана между Фердинанд I, Янош Сапояи и Сюлейман, селяните често плащат данъци на повече от една страна, религията също изживява криза между Реформацията и Контрареформацията. И макар и да има много исторически личности и важни събития, те са просто фон на обикновения живот, на времето, което отминава капка по капка, взима живот и дава мъдрост, господарите се сменят, благоволението се губи и само историите остават като спомен и семейно наследство:
"Да пишеш даже е по-добре, отколкото да четеш. Когато четеш, над тебе винаги е надвиснала опасността да вземеш на сериозно прочетеното, да объркаш фантазиите на автора и собствените си с действителността, ако пишеш обаче, не би ти се случило подобно безумие."
В романа има много вълнуващи моменти, но си признавам, че обемът ми натежа и на моменти се чудех няма ли да свърши, но пък краят е изненадващ и майсторски поднесен като сюжет и послание, дава завършеност и умиротворение.

[Tzeck · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга, на границата между средновековна приказка и модерен градски роман, разказваща за периода на османско владичество в Унгария от гледната точка на завоевателя. Сред целия изтощителен интензитет на епохата, Виктор Хорват всъщност умело се фокусира върху личното, върху човека, върху различията и приликите между народности, религии и характери, до степен в която изобщо не усещаш как си започнал да симпатизираш на всички и да не можеш да направиш дори най-дребничка разлика между едното, другото и третото. Стоплящо четиво във времена на крещящи различия.

[Jelena · Rating 3 out of 5]

Duuugo, duuugo, predugo.
Zavodljiva ideja, ali vec nakon prve polovine intresovanje opasno popusta.

[Jadranka · Rating 5 out of 5]

Originalna prica o nekim proslim vremenima i obicajima. Pomesane fantastika i istorija cine ovu knjigu zanimljivijom nego sto sam se nadala.

[Hulya Inci · Rating 3 out of 5]

Kitap kulübümüzün Şubat ilk kitabı olarak okuduk, çok beğenenler de vardı, benim gibi çok hoşlanmayanlar da. Kedin olan bir şey var ki, muhteşem bir çevirisi olan, biraz karmaşık yapılı, Osmanlı’ya saygı ve sevgi ile yaklaşan, büyülü gerçekçilik ve masalsı bir havayla sarmalanmış bir roman.

[Joanna Szczygielska · Rating 4 out of 5]

Z pewnością jest to ciekawa lektura. Warta przeczytania chociażby ze względu na barwny styl i lekkie pióro autora, który rysuje nam obraz Peczu pod panowaniem osmańskim poprzez perypetie młodego Isy.

[Piotr · Rating 5 out of 5]

„Jezus i Mahomet nie napisali nic, wiedzieli bowiem, że jeśli ktoś to przeczyta i weźmie na poważnie, będzie z tego wielki kłopot. Zamiast nich spisali wszystko inni, mnóstwo ludzi to przeczytało i stąd wziął się kłopot. Kiedyś, gdy jeszcze byłem młody, Sejfi powiedział mi tak: synu, święte księgi należy czytać, poddają bowiem dobre pomysły, lecz nie należy ich brać na poważnie, bo wówczas biada ci.”

Uwielbiam takie książki. I jak to bywa z uwielbieniami - pewnie przyćmiewa mi ono wyważony osąd.
Bo czegóż tu nie ma! Pierwszorzędna historyczna osnowa, postacie - jak marzenie - sunące całym korowodem. Klimaty jak ze "Słownika chazarskiego" przeplatają się z "Księgą tysiąca i jednej nocy" i łotrzykowską powieścią na dokładkę.
No i to tłumaczenie .... Pani Anno Butrym ... do nóg Pani padam po prostu.

[Kamil Świątkowski · Rating 3 out of 5]

It takes time to appropriately taste this book. Bot it is full of fantastic stories and it's worth focusing on...
If You like history and you think you know it - this story might have some nice surprises for You.