What do you think?
Rate this book
Правото да се разочароваш
"Може би парадоксално, но твърде показателно, пред нас е един роден лирик. Лирик с най-тънка и честна чувствителност, който поради това се превръща в най-безпощаден сатирик. Какво удивително съчетание на нежността честността! Любовната лирика на Радой Ралин ни поднася едни от най-хубавите стихове в днешна България и ни говори повече за него, отколкото най-сполучливите му епирами. Именно в тази лирика за първи път с изненада открих това фантастично чувство за честност към себе си." Георги Марков
160 pages, Paperback
First published January 1, 2003
31 people want to read
About the author
Радой Ралин
44 books29 followersРадой Ралин е роден на 22 април 1923 г. в Сливен. Той е правнук на Таньо войвода, който е сподвижник на Васил Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в Софийския университет (1945).
През юли—септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944–45).
Редактор (1945–46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“.
През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър — първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946–49 е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952–61 — във в. „Стършел“, 1961–63 — във в. „Литературни новини“, 1961–63 — в Студията за игрални филми, 1964–66 — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), през 1987–90 — във в. „Литературен фронт“.
От 1992 заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. „Щастливец“.
Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 г. Баща е на Кин Стоянов и е дядо на Димитър Стоянов. На негово име е наречен площадът пред кино „Изток“ в София.
През юли—септември 1941 заедно с Дучо Мундров и Щ. Скубарев списва и редактира нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война“. През 1942 е арестуван. През 1944 (3 месеца) завежда отдел „Агитация и пропаганда“ в Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но поради несъгласие с „революционните“ действия на ръководството му заминава доброволец на фронта. Участва във Втората световна война (1944–45).
Редактор (1945–46) в списание „Славяни“. Бригадир в Югославия (1947). През 50-те години, когато в България джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с Милчо Левиев създава (1965) формацията „Джаз Фокус“.
През 1953 е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър — първия български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946–49 е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952–61 — във в. „Стършел“, 1961–63 — във в. „Литературни новини“, 1961–63 — в Студията за игрални филми, 1964–66 — в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Редактор в изд. „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), през 1987–90 — във в. „Литературен фронт“.
От 1992 заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава в. „Щастливец“.
Радой Ралин почива на 81 години на 21 юли 2004 г. Баща е на Кин Стоянов и е дядо на Димитър Стоянов. На негово име е наречен площадът пред кино „Изток“ в София.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
October 6, 2024
МОЛИТВА
Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
1967
....е, няма как да бъде казано по-добре
Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
1967
....е, няма как да бъде казано по-добре
Displaying 1 of 1 review