Избрани стихове

by Sándor Petőfi

Петьофи "Избрани стихове", Издание на българо-унгарския комитет 1949г. Освен стиховете в книгата има и част за живота и творчеството на Шандор Петьофи от Петър Славински.

Genres: Poetry, Hungarian Literature

72 pages, Paperback

First published January 1, 1949

About the author

People best know Hungarian lyric poet and revolutionary hero Sándor Petöfi, originally Sándor Petrovics, for his patriotic songs and the epic poem Janos the Hero (1845).

This key national of Serb and Slovak descent figured in the Hungarian revolution of 1848.

Petőfi started his career as a poet with "popular situation songs," to which his first published poem, A borozó ("The Winery", 1842), belongs. This song of a drinker praises the healing power of wine to drive away all troubles. Despite this not unusual kind of pseudo-folk song in Hungarian poetry of the 1840s, Petőfi quickly developed an original and fresh voice, which made him stand. He wrote many poems like folk song on the subjects of wine, love, romantic robbers et cetera. The love poem A virágnak megtiltani nem lehet ("You Cannot Forbid the Flower", 1843) exemplifies many of these classic early poems, and Befordultam a konyhára ("I Turned into the Kitchen", 1843) uses the ancient metaphor of love and fire in a playful and somewhat provocative way.

Folk poetry and 19th-century populism very significant influenced work of Petőfi' despite other also present influences: familiar with the works of major literary figures of his day, including Percy Bysshe Shelley, Pierre-Jean de Béranger and Heinrich Heine, Petőfi drew on sources, such as topoi of contemporary almanac-poetry, in an inventive way.

Reviews

[Toni · Rating 4 out of 5]

Две неща ми трябват на земята –
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.

Подобна плам има и при Ботев, поради което сравненията между живота и творчеството на двамата са неизбежни. Предполагам, че част от смисъла и духа са се е изгубил при превода от унгарски, затова не бих могла да дам максимална оценка, като за Ботевите стихове. Поводът да ги прочета беше това стихотворение:

”Лудият”
Защо, вий, хора ме безпокоите?!
Махнете се ! Аз бързам, бързам, страшно съм зает!
Плета камшик от слънчеви лъчи, да шибам гневно този подъл свят!
Да вие той, а аз да се присмея, тъй както нявга той ми се присмя!
Ха-ха-ха-ха…
В живота е така, един скърби, а друг му се присмива.
Но идва смърт и казва кротко “млък”!
И аз умрях веднъж. То бе отдавна.
Във чашата ми сипаха отрова - не други, а приятели добри.
Аз паднах мъртъв, ням и вцепенен, а те над мен притворно заридаха.
Как исках аз да скоча изведнъж! Да им отхапя носовете!
Но ”не”- си рекох. Нека им седят, нека имат носове,
Ta да миришат - когато гния да се задушават!
Ха-ха-ха-ха-ха…
...
...
Узрее ли плодът и пада от дървото.
И ти Земя, узря! Пропадай! Сгромоли се!
Не паднеш ли – до утре ще те чакам !
Тогава сам ще те пробия до средата
и сам ще те натъпча със барут
и сам ще те подпаля -
да се пръснеш на прах във тези небеса!
Ха-ха-ха-ха…

[limber tender · Rating 4 out of 5]

Fantastic Hungarian poetry