Произшествие на тихата улица

by Pavel Vezhinov, Павел Вежинов

Genres: Childrens, Bulgarian Literature

157 pages, Hardcover

First published January 1, 1960

About the author

Pavel Vezhinov (Bulgarian: Павел Вежинов) (November 9, 1914 – December 2, 1983), born Nikola Delchev Gugov (Bulgarian: Никола Делчев Гугов), was a Bulgarian novelist and scriptwriter, with an interest for social and ethical issues and one of the first Bulgarian authors to use elements of fantasy in his fiction. Vezhinov is best known for his novels The Barrier (Бариерата) (1976) and In the night riding the white horses (Нощем с белите коне)(1975), both later adapted for screen, as well as the screenplay for the Bulgarian film classic Three Reservists (Тримата от запаса)(1971).

Reviews

[Лидия Гаджева · Rating 4 out of 5]

В едно от своите есета от "Задочни репортажи..." Георги Марков споделя, че в опит да се ограничи престъпността по време на социализма, много от известните писатели по онова време преминават стаж в МВР. Запознават се не само с интересни случаи, но и използват историите за сюжети на свои произведения. Сред писателите е и самият Георги Марков, а и Павел Вежинов (известно е, че двамата никак не се харесват. Говори се, че Марков носи интересни жълти обувки и Вежинов не му остава длъжен).
Може би от тези наблюдения в участъците на милицията черпи вдъхновение Вежинов за сюжета на повестта "Произшествие на тихата улица", която разказва една увлекателна криминална история. Сюжетът е динамичен и загадъчен, а особено интересно е, че една голяма част от персонажите са деца.
Историята започва с изчезването на шестгодишния Васко, което е абсолютно неоправдано и мистериозно. А и съвсем необикновено за времето си. Разследването поема инспектор Табаков - умен, спокоен, логичен и уравновесен човек, но най-важното - човек, който умее да изслушва децата, да ги разбира и да ги насърчава. Така попада на своите малки помощници от "тихата улица", които имат особено значителна роля при разследването на престъплението.
Повестта започва в дома на едно съвсем обикновено семейство, с изчезването на едно съвсем обикновено дете и завършва в друго семейство - напълно противоположно в социално отношение. С друго дете - тринадесетгодишния Николай, син на известен столичен лекар, за да открои един наболял за Вежинов проблем. Липсата на любов и внимание към най-малките винаги води до фатални последици ("Езерното момче", "Момчето с цигулката", "Белият гущер".
Ежедневните проблеми, домакинската работа и съвсем еснафски въпроси - делничния пазар и свиването на сарми, се оказват в основата на изчезването на малкия Никола. Опазването на името и честта на доктор Ненов е причина и за страданието на юношота Николай. А вниманието и уважението на инспектор Табаков към малките приятели от тихата улица не само помага да разреши загадката, но и напомня на съвременния читател от 21. век, че всички деца във всяко едно време са "страшно чувствителни към това кое е справедливо и кое не....Трябва да познаваме децата...Да ги познаваме и разбираме...То е в тяхна полза и в наша полза..."
Изключително интересно ми беше да повдигна завесата на онова време на пионерчета и чавдарчета, на онази София, в която може да се проследят броя на колите, в която има абсолютно тиха улица - без автомобили и глъчка на хора. На онези мечти, в които децата копнеят да станат талантливи писатели, и на онзи моемнт с трилевова банкнота и кисело мляко, което се купува и отсипва в паница. Не съм била съвременник. Не бих искала обаче да бъде изтрито от колективната памет. То е част от нас.
П.С. Второто издание от 1967 година, което четох е илюстровано от Александър Денков. Първо ми бяха много смешни тези графики, но после осъзнах, че допълват чара на повествованието и изграждат представата, че цялата книга е плод на детско въображение. Корицата също умилява..

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Превърналите се в класика романи на Павел Вежинов „Следите остават” и „Произшествие на Тихата улица” се завърнаха едновременно. Като прегърнати през рамо верни приятели, историите идват заедно в една обща корица с илюстрация на Дамян Дамянов и логото на изд. „Сиела”. „Следите остават” и „Произшествие на Тихата улица” са не просто прекрасно приключение с криминален елемент, български отговор на Кале Бломквист и Емил Тишбайн. Те са доказателство, че човечността е една и съща, дори когато е принудена да се съобразява с обстоятелствата, а талантът, дори когато е притиснат от режим и власт, ще расте винаги, като зеленина между плочките. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...

[Mariann · Rating 3 out of 5]

Lugemise väljakutses on selline põnev teema, nagu „Keeruta gloobust“, mis tähendab, et tuleb tõmmata loosi erinevate riikide vahel ning lugeda saadud maa kirjanikult midagi. Sõna otseses mõtte ma küll nii ei teinud (natuke sohki ei tee ju paha), vaid kasutasin selleks üht soovitatud veebilehte, mis ise mulle suvalise riigi genreeeris ja sain Bulgaaria. Soovitustest jäi silma selline autor, nagu Pavel Vežinov (kodanikunimega Nikola Gugov), kelle ühe teose vanaema juurest koju tõin. Tema tuntuimad teosed on "Barjäär" ja "Öösel valgetel hobustel". 50-60tel kirjutas autor kriminulle ja ka ühe esimestest fantaasiasugemetega lugudest bulgaarias. Juhus tõi mulle raamatuvahetuse lehelt kätte just sellest ajaperioodist pärit Vežinovi jutustuse "Juhtum vaiksel tänaval", mis on tunduvalt õhem ning nii otsustasin selle kasuks.

Hapupiima järele saadetud pisike Vasko kaob jäljetult. Poodi ta ei jõua ning keegi pole poissi vaiksel tänaval näinudki. Lapserööv on sotsialistlikul maal ennekuulmatu asi. Nii otsitakse läbi terve Sofia ning koguni kamandatakse puhkuselt tagasi tähtis politseiinspektor, kelle käe all lõpuks midagi selguma hakkab. Siiski on vaja vaikse tänava lastebande abi, et kõik niidiotsad kokku viia ning selgeks saada, mis Vaskoga ometi juhtus.

Teine märkimisväärne sündmus Vasko elus juhtus siis, kui ta oli kahe ja poole aastane. Ükskord ronis ta toolileenile ja kukkus sealt alla, peaga vastu tsementpõrandat. Seda pilti nähes pidi ema õudusest peaaegu minestusse langema, aga tagajärjed olid tühised - üksnes siniverkjas muhk otsa ees, mis seal umbes nädal aega ilutses. Pärast seda sündmust jõudsid kõik Vasko sugulased järeldusele, et poiss on pärinud ehtsa Pironkovide suguvõsa kõva pea.

Olenemata sellest, et tegelikult olid sündmused üpriski tõsised, ajas raamat mind oma stiiliga muigama. Tavapäratuna mõjus nõukogude propagandahõng, kuidas kõik on vennad ja õed, võrdsed ja õnnelikud. Kõik paha kirjutati ka heaks, nagu maimiku peaga vastu põrandat kukkumine. Kui tänapäeva kirjanduses järgneb lapseröövile kergemal juhul lunaraha nõue või halvemal juhul laibatuvastus, siis siin oli juba stiili tõttu aru saada, et midagi väga hullu ei saa juhtunud olla. Positiivne lõpplahendus oli tore, usun et seda ei suuda ära arvata ka kõige paadunumad krimifännid.

Arvan, et raamat sobiks kõige rohkem nõukogude ajal suureks kasvanutele lapsepõlve meenutamiseks. Mulle jäi olustik võõraks ning koomiliseks, kuid lugu meeldis oma helge lõpuga sellegipoolest. Vahelduseks oli tore lugeda krimilugu, kus on olemas kogu salapära, kuid midagi liialt jubedat ei sünni.

[Дамян Рейнов · Rating 5 out of 5]

История – 8/10
Идея – 8/10
Изпълнение – 9/10
Интрига/Темпо – 8/10
Герои – 7/10
Стил на писане (За жанра) – 7/10
Eлементи на изненада – 8/10
Емоционален заряд – 7/10
Теми за размисъл – 6/10
Степен на оригиналност (за жанра) – 7/10

[Aimi Tedresalu]

No selle autori peale annab ikka tulla ja ega minagi poleks seda raamatut tõenäoliselt muidu lugema hakanud, kui seda ühe geopeituse mõistatuse lahendamiseks vaja poleks olnud. Esimesed leheküljed tundusid põrgulikult igavad. Siis aga läks mingil hetkel nii põnevaks, et unustasin ümbritseva täielikult ja muudkui neelasin lugu. Muidugi unustasin selle ka ära, et pean kindlaks tegema, mis värvi autoga arst sõidab ja kes kannab kollaseid jalatseid.

Lugu ise siis nõukogude lastele mõeldud. Tegevus toimub Bulgaarias Sofia linnas. Kuueaastane Vasko saadetakse ühel päeval poodi hapupiima tooma ja tagasi ta enam ei tule. Miilitsad asuvad asja uurima ja kaasavad ka ümberkaudsed lapsed. Nende kaasabil leitakse lahendus ja Vasko on varsti kodus tagasi. Ausõna, täitsa põnev oli ja lõpplahendus ka üsna ootamatu. Nõukogude maiku muidugi veidi oli, aga samas oli kohati nii ilusti selgitatud, kuidas lapsi tuleb kohelda võrdväärsetena.

Kui kellelegi kätte satub, siis soovitan mitte ära põlata ja läbi lugeda, võite täitsa huvitavalt üllatuda.