What do you think?
Rate this book
Замъкът на престола
Древна легенда разказва за пророчество, което гласи, че ще дойде времето на Единствения крал, призван да властва над всички разумни раси...
Мълвата гласи, че в непристъпния замък, на върха на Брилската планина има зала с огромен трон в средата.
Който седне в него, ще изпълни пророчеството и той ще бъде Единствения крал...
Мнозина са опитвали да изкачат непристъпните скали на планинския връх и някои даже са успявали, но никой не се е завърнал от там и пророчеството остава неизпълнено...
Мълвата гласи, че в непристъпния замък, на върха на Брилската планина има зала с огромен трон в средата.
Който седне в него, ще изпълни пророчеството и той ще бъде Единствения крал...
Мнозина са опитвали да изкачат непристъпните скали на планинския връх и някои даже са успявали, но никой не се е завърнал от там и пророчеството остава неизпълнено...
248 pages, Paperback
First published January 1, 2006
10 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
August 14, 2013
По принцип в повечето случаи се отнасям със скептицизъм към фентъзи разкази. Това е продиктувано от убеждението ми, че за да се получи едно добро фентъзи, е необходимо книгата да е солидна тухла и то не просто роман, а цяла поредица от такива. Бях приятно изненадан след прочитането на "Замъкът на престола". Просто не съм бил прав.
Действието в този сборник разкази се развива на приказния свят Титания и по-точно на неговият единствен оцелял континент - Магландиум. Място, населено с хора, джуджета, елфи, гиганти, гоблини и всякакви други раси. Място, където магията буквално извира от земните недра. Хареса ми факта, че в края на всеки разказ най-известните герои от разказа са представени като персонажи от ролева игра - с различни показатели, характеристики и умения, също като в Хрониките на Ралмия. Не ми хареса обаче факта, че в сборничето не са пипали ни редактори, ни коректори. Просто някои изречения трябва да се структурират по-добре, а един куп излишни запетаи да отпаднат. Но стига съм ви занимавал с подробности. Нека преминем към представяне на самите разкази.
1. Мечът на светлината - Марин Трошанов и Евгени Пройков: не съм чувал авторите досега, но разказът ми хареса. Интересни ми бяха расата на щархите - нещо средно между гущер и човек. Добър фентъзи екшън, описващ стремежа на една група персонажи да достигнат легендарен артефакт и сблъсъка им с друга подобна група с подобни желания.
2. Стария храм - Александър Драганов: много добър разказ, за който можете да видите автограф по-долу. Тук най-силно впечатление ми направи тънкото чувство за хумор на автора, правещ творбата страшно увлекателна. Единственото, за което бих направил забележка е, че разказът свърши прекалено бързо - тъкмо бях набрал инерция и потънах дълбоко в историята, и краят дойде.
3. Две кристални късчета изумруд - Ивайло Даскалов: единственият разказ, който ми се стори по-посредствен на фона на останалите. Прилича по-скоро на фрагмент от нещо много по-голямо, обемно и съответно - интересно, но само по себе си не е кой знае какво.
4. Тайната на черната стомана - Иван Димитров: познавам лично Фогъра и си го знам като хорър-писател. Това разказче е много добро дарк фентъзи и за разлика от първия разказ, тук мечът е пълната противоположност на доброто. Много добро, много. А, да не забравя и нелошата секс-сцена, ммм.
5. Династичният камък - Борис Цветков: супер историйка, която ме открехна за непозната до момента за мен фентъзи раса - а именно, фелините. Представляват нещо средно между човек и котка, много силни и грациозни. Шино е страхотен, легендарен герой, уникални бойни сцени, неочаквани обрати, тук има всичко.
6. Последната нощ - Марко Тотин: оригинална идея, която срещам за пръв път. Около лагерния огън са се събрали елф, джудже, гигант и дребосък, които имат съкровище за подялба. Разказът е структуриран като комбинация от мислите на четиримата - всеки подозира останалите в измяна, всички се дебнат един друг, чудесия.
7. Замъкът на престола - Иван Атанасов: ето го и флагманът на сборника, дал името си на антологията. Хубава легенда за зловещ древен трон, намиращ се на върха на планина и който седне на него, ще властва над целия свят. Хареса ми.
Между другото, хубавият послеслов в края на сборника, дело на Дамян Христов, щеше да е по-добре да се премести в началото като предговор, хвърляйки светлина на това, което очаква читателя. Но въпреки това сборничето определено си струва, без съмнение.
Действието в този сборник разкази се развива на приказния свят Титания и по-точно на неговият единствен оцелял континент - Магландиум. Място, населено с хора, джуджета, елфи, гиганти, гоблини и всякакви други раси. Място, където магията буквално извира от земните недра. Хареса ми факта, че в края на всеки разказ най-известните герои от разказа са представени като персонажи от ролева игра - с различни показатели, характеристики и умения, също като в Хрониките на Ралмия. Не ми хареса обаче факта, че в сборничето не са пипали ни редактори, ни коректори. Просто някои изречения трябва да се структурират по-добре, а един куп излишни запетаи да отпаднат. Но стига съм ви занимавал с подробности. Нека преминем към представяне на самите разкази.
1. Мечът на светлината - Марин Трошанов и Евгени Пройков: не съм чувал авторите досега, но разказът ми хареса. Интересни ми бяха расата на щархите - нещо средно между гущер и човек. Добър фентъзи екшън, описващ стремежа на една група персонажи да достигнат легендарен артефакт и сблъсъка им с друга подобна група с подобни желания.
2. Стария храм - Александър Драганов: много добър разказ, за който можете да видите автограф по-долу. Тук най-силно впечатление ми направи тънкото чувство за хумор на автора, правещ творбата страшно увлекателна. Единственото, за което бих направил забележка е, че разказът свърши прекалено бързо - тъкмо бях набрал инерция и потънах дълбоко в историята, и краят дойде.
3. Две кристални късчета изумруд - Ивайло Даскалов: единственият разказ, който ми се стори по-посредствен на фона на останалите. Прилича по-скоро на фрагмент от нещо много по-голямо, обемно и съответно - интересно, но само по себе си не е кой знае какво.
4. Тайната на черната стомана - Иван Димитров: познавам лично Фогъра и си го знам като хорър-писател. Това разказче е много добро дарк фентъзи и за разлика от първия разказ, тук мечът е пълната противоположност на доброто. Много добро, много. А, да не забравя и нелошата секс-сцена, ммм.
5. Династичният камък - Борис Цветков: супер историйка, която ме открехна за непозната до момента за мен фентъзи раса - а именно, фелините. Представляват нещо средно между човек и котка, много силни и грациозни. Шино е страхотен, легендарен герой, уникални бойни сцени, неочаквани обрати, тук има всичко.
6. Последната нощ - Марко Тотин: оригинална идея, която срещам за пръв път. Около лагерния огън са се събрали елф, джудже, гигант и дребосък, които имат съкровище за подялба. Разказът е структуриран като комбинация от мислите на четиримата - всеки подозира останалите в измяна, всички се дебнат един друг, чудесия.
7. Замъкът на престола - Иван Атанасов: ето го и флагманът на сборника, дал името си на антологията. Хубава легенда за зловещ древен трон, намиращ се на върха на планина и който седне на него, ще властва над целия свят. Хареса ми.
Между другото, хубавият послеслов в края на сборника, дело на Дамян Христов, щеше да е по-добре да се премести в началото като предговор, хвърляйки светлина на това, което очаква читателя. Но въпреки това сборничето определено си струва, без съмнение.
Displaying 1 of 1 review