What do you think?
Rate this book
Човекоядци
Съдържание:
Човекоядци (прев. Стоян Йорданов) – стр.5
Къщата на Гагарите (прев. Любомир Николов) – стр.70
Като човек много повече моралист, отколкото технократ, Клифърд Саймък носи своята ограниченост, но в най-добрите си творби е безспорен автор с чар.
Дейвид Прингъл
При сблъсъка на вегетиращия дотогава провинциалист с Чудото се пробужда дремещата му енергия. Необикновенното майсторство на Саймък убеждава читателя да застане на страната на героя в пристрастията му.
Аркадий и Борис Стругацки
Човекоядци (прев. Стоян Йорданов) – стр.5
Къщата на Гагарите (прев. Любомир Николов) – стр.70
Като човек много повече моралист, отколкото технократ, Клифърд Саймък носи своята ограниченост, но в най-добрите си творби е безспорен автор с чар.
Дейвид Прингъл
При сблъсъка на вегетиращия дотогава провинциалист с Чудото се пробужда дремещата му енергия. Необикновенното майсторство на Саймък убеждава читателя да застане на страната на героя в пристрастията му.
Аркадий и Борис Стругацки
- GenresScience Fiction
149 pages, Paperback
First published January 1, 1991
2 people are currently reading
20 people want to read
About the author
Clifford D. Simak
964 books1,064 followers"He was honored by fans with three Hugo awards and by colleagues with one Nebula award and was named the third Grand Master by the Science Fiction and Fantasy Writers of America (SFWA) in 1977." (Wikipedia)
See http://en.wikipedia.org/wiki/Clifford...
See http://en.wikipedia.org/wiki/Clifford...
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 7 of 7 reviews
October 18, 2025
Книгата съдържа две чудесни новели на големия хуманист Клифърд Саймък! Авторът е вложил в тях силното послание, че истинското изкуство не подхранва човешката алчност и съответно винаги е смятано за враг от хората със завоевателни амбиции или огромните корпорации.
„Човекоядци“ ни отвежда на далечна планета, където растителните видове са невероятно развити. Там съществуват пеещи дървета, които правят изключително красива музика. След като мястото е открито от хората, то идва момент, в който някой ще поиска да ги пренесе на Земята и използва за финансова изгода. Обаче, по едно време се оказва, че интелигентните растения биха могли да въздействат по загадъчен начин на човечеството, а пък желаещият да печели пари от музиката им изведнъж проявява страховита агресия към тях... Историята определено е в духа на великата „Всичко живо е трева“.
„Къщата на гагарите“ пък ни потапя в паралелен свят. На него големите корпорации изпращат в изгнание хора на изкуството, за които са решили, че представляват евентуална пречка за бизнеса им. Затворниците не разбират защо и къде точно са попаднали, затова някак спокойно си живеят и творят в тайнствената къща. Талантлив художник изведнъж се появява там, а впоследствие успява да открие и осъзнае какво се случва...
„Още преди да го стори, знаеше, че жестът е безсмислен, че го прави по-скоро за себе си, отколкото за тромавите фигури, седнали на върха, които нито го забелязваха, нито разбираха. Ала дори и така трябваше да го стори, трябваше той, разумният човек, да изрази искреното си уважение към друг разумен вид и така да покаже вярата си, че могат да споделят общ етичен кодекс.“
„Човекоядци“ ни отвежда на далечна планета, където растителните видове са невероятно развити. Там съществуват пеещи дървета, които правят изключително красива музика. След като мястото е открито от хората, то идва момент, в който някой ще поиска да ги пренесе на Земята и използва за финансова изгода. Обаче, по едно време се оказва, че интелигентните растения биха могли да въздействат по загадъчен начин на човечеството, а пък желаещият да печели пари от музиката им изведнъж проявява страховита агресия към тях... Историята определено е в духа на великата „Всичко живо е трева“.
„Къщата на гагарите“ пък ни потапя в паралелен свят. На него големите корпорации изпращат в изгнание хора на изкуството, за които са решили, че представляват евентуална пречка за бизнеса им. Затворниците не разбират защо и къде точно са попаднали, затова някак спокойно си живеят и творят в тайнствената къща. Талантлив художник изведнъж се появява там, а впоследствие успява да открие и осъзнае какво се случва...
„Още преди да го стори, знаеше, че жестът е безсмислен, че го прави по-скоро за себе си, отколкото за тромавите фигури, седнали на върха, които нито го забелязваха, нито разбираха. Ала дори и така трябваше да го стори, трябваше той, разумният човек, да изрази искреното си уважение към друг разумен вид и така да покаже вярата си, че могат да споделят общ етичен кодекс.“
October 8, 2018
“Като човек много повече моралист, отколкото технократ, Клифърд Саймък носи своята ограниченост, но в най-добрите си творби е безспорен автор с чар.”
Дейвид Прингъл
Това да се чете – Саймък е надскочил ограниченията на времето в което твори и творбите му носят полъх от Новата фантастика, години преди официално да я обявят за стил, а аз съм кисел гъз.
Книжката се състои от две повести, доста различни една от друга.
Човекоядци е писана още през 1944 и е една от първите творби в която си личи разочарованието на автора от агресията на човечеството. Все пак финалът е доста обнадеждаващ.
„ Човекът е в състояние да унищожи всичко, за да оцелее. Запомнете това. Ние разрушаваме всичко, което ни заплашва.”
В някакво неизвестно бъдеще, човечеството отдавна се е разселило по чужди планети и поддържа контакт с много цивилизации. На точно тази има разумен растителен живот (тема използвана и в други разкази на Саймък, даже на края има мпрепратка към „Послание от Марс”). Човечеството търгува с тях, като заменя тор за музиката на дърветата, но се разбира, че растенията искат да използват мелодиите си за умствен контрол над хората. Много бързо биват отказани.
Къщата на гагарите пък е писана чак 1977, когато най-продуктивният период на автора вече отминава. За разлика от хомогенността на предишното произведение, тук малко се показва типичното за Саймък разводняване с различни идеи, което е по-често срещано в романите му. Все пак идеята за корпоративното управление на входове към паралелни вселени взима превес и макар да не е нова, е доста добре позиционирана. Чак се замислих, дали Лукяненко не е взел по нещо точно от тук за своите „Чернова” и „Белова”.
Дейвид Латимър е художник, който попада в паралелна реалност, където човечеството не се е развило. Там в една доста луксозна къща, заедно с други негови колеги творци сякаш попада в рая. Всяка тяхна прищявка се задоволява и само трябва да творят и то по желание.
Естествено след доста приключения, Дейвид разбира, че е в красив капан на голяма корпорация, владееща преходи между вселените и е изправен пред чисто човеши избор.
Дейвид Прингъл
Това да се чете – Саймък е надскочил ограниченията на времето в което твори и творбите му носят полъх от Новата фантастика, години преди официално да я обявят за стил, а аз съм кисел гъз.
Книжката се състои от две повести, доста различни една от друга.
Човекоядци е писана още през 1944 и е една от първите творби в която си личи разочарованието на автора от агресията на човечеството. Все пак финалът е доста обнадеждаващ.
„ Човекът е в състояние да унищожи всичко, за да оцелее. Запомнете това. Ние разрушаваме всичко, което ни заплашва.”
В някакво неизвестно бъдеще, човечеството отдавна се е разселило по чужди планети и поддържа контакт с много цивилизации. На точно тази има разумен растителен живот (тема използвана и в други разкази на Саймък, даже на края има мпрепратка към „Послание от Марс”). Човечеството търгува с тях, като заменя тор за музиката на дърветата, но се разбира, че растенията искат да използват мелодиите си за умствен контрол над хората. Много бързо биват отказани.
Къщата на гагарите пък е писана чак 1977, когато най-продуктивният период на автора вече отминава. За разлика от хомогенността на предишното произведение, тук малко се показва типичното за Саймък разводняване с различни идеи, което е по-често срещано в романите му. Все пак идеята за корпоративното управление на входове към паралелни вселени взима превес и макар да не е нова, е доста добре позиционирана. Чак се замислих, дали Лукяненко не е взел по нещо точно от тук за своите „Чернова” и „Белова”.
Дейвид Латимър е художник, който попада в паралелна реалност, където човечеството не се е развило. Там в една доста луксозна къща, заедно с други негови колеги творци сякаш попада в рая. Всяка тяхна прищявка се задоволява и само трябва да творят и то по желание.
Естествено след доста приключения, Дейвид разбира, че е в красив капан на голяма корпорация, владееща преходи между вселените и е изправен пред чисто човеши избор.
September 1, 2020
Първа среща с автора, но няма да е последна.
October 8, 2023
"Човекоядците" ми беше интересен, но не ме грабна до такава степен. Оценявам разсъжденията и концепцията за човека като галактически агресор (донякъде сходна с тази във "Всичко живо е трева"). 3/5
"Къщата на гагарите" ми хареса повече като тематика и сюжет. Паралелните вселени са ми по-интересни от инопланетарните срещи и интеркации. 5/5
Финална оценка - 4/5. Това е третото произведение на Саймък, което чета и определено се нарежда в графата автори, които харесвам.
"Къщата на гагарите" ми хареса повече като тематика и сюжет. Паралелните вселени са ми по-интересни от инопланетарните срещи и интеркации. 5/5
Финална оценка - 4/5. Това е третото произведение на Саймък, което чета и определено се нарежда в графата автори, които харесвам.
November 24, 2025
Добрият стар и наивен Клифърд Саймак!
Книжката съдържа две повести, като заглавната е по-гръмка, но "Къщата на гагарите" беше много по-добра и интересна. И четирите звезди, които давам се дължат основно на нея. "Човекоядци" е писана доста отдавна и някак не можа да ме грабне.
Съжалявам, че "Къщата на гагарите" не е развита повече, защото само щеше да спечели, ако героите бяха по-развити и пълнокръвни, нямаше да е така забързана и леко неправдоподобна с монолозите си и (почти) безпогрешното научкване на правилното решение.
И все пак, отново високо ниво!
Книжката съдържа две повести, като заглавната е по-гръмка, но "Къщата на гагарите" беше много по-добра и интересна. И четирите звезди, които давам се дължат основно на нея. "Човекоядци" е писана доста отдавна и някак не можа да ме грабне.
Съжалявам, че "Къщата на гагарите" не е развита повече, защото само щеше да спечели, ако героите бяха по-развити и пълнокръвни, нямаше да е така забързана и леко неправдоподобна с монолозите си и (почти) безпогрешното научкване на правилното решение.
И все пак, отново високо ниво!
September 25, 2025
W opowiadaniach Simaka jest coś, hmm… bajkowego? Są w nich wolno puszczone wodze fantazji, gdzie bardziej niż naukowe podejście położony jest nacisk na czysty fun rozpatrywania coraz to nowych pomysłów – na nasze czasy może nie zawsze do siebie pasujących, ale zazwyczaj dających ciekawy efekt. To nie jest ,,wielka fantastyka”, większość opowiadań jest bardzo… codzienna. Nie ma tu bohaterów i epickich podróży kosmicznych, a na przykład podstarzały filatelista zbierający znaczki z najróżniejszych stron galaktyki lub całkiem zwyczajna rodzina z całkiem zwyczajnego osiedla, która musi poradzić sobie z już mniej zwyczajną… inwazją chrząszczy z kosmosu przybyłych na Ziemię w wielkim wydrążonym agacie?
Nawet tytułowy Ludojad nie jest zupełnie tym, o czym można się spodziewać, że będzie. Jednak nie da się też ukryć, że czasami to obce istoty powinny bardziej bać się kontaktu z nami, ludźmi, niż my z nimi…
Co na pewno można powiedzieć jeszcze o Simaku to to, że lubi kończyć opowiadania w specyficzny sposób. Taki, spotykany na przykład w horrorach – gdzie już się pojawia zakończenie, względny happy end, ale pojawia się jeszcze ta jedna scena, albo ten jeden akapit, który może to zakończenie trochę postawić na głowie, a na pewno skłonić czytelnika do przemyśleń.
Nie jest to mój ulubiony autor, ale mam do gościa wielki sentyment. Nie można mu odmówić, że nie próbował od czasu do czasu skłonić czytelnika do zastanowienia się, jednak przede wszystkim jest to po prostu zabawa i zwolnienie hamulców fantazji. To zbiór mniej lub bardziej dziwacznych (a czasami absurdalnych) pomysłów – taka jedna wielka wolność wyobraźni.
Nawet tytułowy Ludojad nie jest zupełnie tym, o czym można się spodziewać, że będzie. Jednak nie da się też ukryć, że czasami to obce istoty powinny bardziej bać się kontaktu z nami, ludźmi, niż my z nimi…
Co na pewno można powiedzieć jeszcze o Simaku to to, że lubi kończyć opowiadania w specyficzny sposób. Taki, spotykany na przykład w horrorach – gdzie już się pojawia zakończenie, względny happy end, ale pojawia się jeszcze ta jedna scena, albo ten jeden akapit, który może to zakończenie trochę postawić na głowie, a na pewno skłonić czytelnika do przemyśleń.
Nie jest to mój ulubiony autor, ale mam do gościa wielki sentyment. Nie można mu odmówić, że nie próbował od czasu do czasu skłonić czytelnika do zastanowienia się, jednak przede wszystkim jest to po prostu zabawa i zwolnienie hamulców fantazji. To zbiór mniej lub bardziej dziwacznych (a czasami absurdalnych) pomysłów – taka jedna wielka wolność wyobraźni.
August 31, 2023
Класическата фантастика ми дава един такъв... абсурден вайб - не хващам нищо до последното изречение. Съвременната сякаш се съобразява с повече неща. Къщата на гагарите супер много ми хареса. Човекоядците беше абсурдната.
Displaying 1 - 7 of 7 reviews