What do you think?
Rate this book
Змей закрилник #2
Змей побратим
Извезана от самодивски легенди и нестинарски огън, „Змей побратим“ е история за прошка и отмъщение, ловци на змейове и подмолни юди, която ни повежда по видинските улици и тайнствените пътеки сред Белоградчишките скали.
Изгубил битката с брат си Пламен, змеят Йордан Карагонянов жадува да си отмъсти. За целта сключва съюз с последната юда, останала по нашите земи – коварната Вечерница. Цената на помощта ѝ е висока, но Йордан поема риска.
Вечерницата е готова на всичко, за да разкрие тайния ритуал, който превръща смъртни момичета в юди. И за да го постигне, няма да си спести едно пътешествие до Оня свят.
Змеят закрилник Пламен бди над видинската цитадела, заедно с ламята царкиня Вида и Зора самодива. Ще бъдат ли обединените им сили достатъчни, за да опазят крепостта от надвисналата заплаха?
Самодивско чедо се впуска в прастар обичай. Жаравата припуква под стъпките на млада нестинарка. Гадателските карти шепнат на вещото момиче.
Едно пророчество ще се сбъдне във вихър от предания и легенди. Един змей ще изгуби сърцето си сред древни обреди, а друг ще стане жертва на злокобно предателство.
Шеметно продължение на приказния роман „Змей закрилник“ .
Изгубил битката с брат си Пламен, змеят Йордан Карагонянов жадува да си отмъсти. За целта сключва съюз с последната юда, останала по нашите земи – коварната Вечерница. Цената на помощта ѝ е висока, но Йордан поема риска.
Вечерницата е готова на всичко, за да разкрие тайния ритуал, който превръща смъртни момичета в юди. И за да го постигне, няма да си спести едно пътешествие до Оня свят.
Змеят закрилник Пламен бди над видинската цитадела, заедно с ламята царкиня Вида и Зора самодива. Ще бъдат ли обединените им сили достатъчни, за да опазят крепостта от надвисналата заплаха?
Самодивско чедо се впуска в прастар обичай. Жаравата припуква под стъпките на млада нестинарка. Гадателските карти шепнат на вещото момиче.
Едно пророчество ще се сбъдне във вихър от предания и легенди. Един змей ще изгуби сърцето си сред древни обреди, а друг ще стане жертва на злокобно предателство.
Шеметно продължение на приказния роман „Змей закрилник“ .
512 pages, Paperback
Published May 30, 2023
10 people are currently reading
336 people want to read
About the author
Симона Панова
5 books79 followersРодена съм през 1992 във Видин. Израснах край Дунава, из величествените сенки на "Баба Вида" и приказните улички на "Калето". Оттогава обожавам легендите.
Прекарах осем години във Великобритания, където завърших университета в Ланкастър със специалност Реклама и маркетинг и работих на различни административни длъжности.
Оказа се обаче, че не мога без Видин, така че се върнах. Тук времето тече с различно темпо от останалия свят и приказките за змейове и самодиви звучат съвсем истински.
Instagram: simona.panova.vida.samodiva
Прекарах осем години във Великобритания, където завърших университета в Ланкастър със специалност Реклама и маркетинг и работих на различни административни длъжности.
Оказа се обаче, че не мога без Видин, така че се върнах. Тук времето тече с различно темпо от останалия свят и приказките за змейове и самодиви звучат съвсем истински.
Instagram: simona.panova.vida.samodiva
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 68 reviews
June 1, 2023
От първите страници на „Змей закрилник“, която тогава се казваше другояче, знаех, че държа в ръцете си съкровище. През последната година змейчето, както галено я наричаме, сви гнездо в сърцето на много читатели и винаги ще ми е мила. Но по юдите, колко по-добра е „Змей побратим“.
Отново вдъхновена от фолклора и митовете, но и от историята и природата на малко дивата и потайна Северозападна България, новата книга започва с легенда от Белоградчик. Легенда за две сестри и жестоко предателство помежду им, което подпалва жажда за отмъщение, къкрила тихичко хиляди години. Където има пламък има и змей, а ако ще е змей - да е Караогнянов.
Любимият на всички Йордан е централна фигура в „Змей побратим“, за радост на многобройните му почитатели. Лошото момче на Карогняновия род им остър език, живо чувство за хумор и страаашни очи Жаждата за мъст на Йордан не е утихнала и за да я задоволи ще потърси необичайни съюзници.
Дали ще са му верни или всеки играе собствената си игра?
Дали приятелството на Рая и Лили може да издържи на намесата им е делата на свръхестествените създания? Дали Зора ще успее да опази закона на самодивите, а Вида - цитаделата си?
Ако първата книга беше омайна искра, тази е пулсиращата жар на нестинарския огън. Извезана е с безкрайна любов към приказките, Северозапада и българското и вече ви очаква в книжарниците. О, забравих, има и музикално оформление - плейлист само с български рок банди!
Отново вдъхновена от фолклора и митовете, но и от историята и природата на малко дивата и потайна Северозападна България, новата книга започва с легенда от Белоградчик. Легенда за две сестри и жестоко предателство помежду им, което подпалва жажда за отмъщение, къкрила тихичко хиляди години. Където има пламък има и змей, а ако ще е змей - да е Караогнянов.
Любимият на всички Йордан е централна фигура в „Змей побратим“, за радост на многобройните му почитатели. Лошото момче на Карогняновия род им остър език, живо чувство за хумор и страаашни очи Жаждата за мъст на Йордан не е утихнала и за да я задоволи ще потърси необичайни съюзници.
Дали ще са му верни или всеки играе собствената си игра?
Дали приятелството на Рая и Лили може да издържи на намесата им е делата на свръхестествените създания? Дали Зора ще успее да опази закона на самодивите, а Вида - цитаделата си?
Ако първата книга беше омайна искра, тази е пулсиращата жар на нестинарския огън. Извезана е с безкрайна любов към приказките, Северозапада и българското и вече ви очаква в книжарниците. О, забравих, има и музикално оформление - плейлист само с български рок банди!
June 19, 2023
Доста често, когато говоря за поредици, вторите книги ме разочароват, заради силното начало, което съм имала при първата си среща и големите очаквания, които имам към продължението. Затова и много се радвам, когато срещам изключения от това правило, каквото е „Змей побратим“ – едно силно продължение на „Змей закрилник“, което не разочарова откъм нови опасности, битки, връщане към интересни истории от миналото, които разгръщат още по-добре персонажите с техните лични мотиви и характери. Да не пропускам и самата атмосфера, витаеща от страниците на книгата, от които извира фолклор, мистичност и трепкащо напрежение от предстоящото.
Очарована съм от работата по отношение на някои персонажи от книгата и основно от доразвиването на антигероя в книгата - змеят Йордан Караогнянов – представено ни е много повече от неговото минало, а личната му гледна точка, от която можем да надникнем в голяма част от главите в тази книга, позволяват много по-добре да разберем и вътрешните му терзания, съжаления, гняв и най-вече – цели. И въпреки че съм много благодарна, че „влязох“ в главата на Йордан, опознавайки по-добре душевността му, ще бъда много откровена по отношение на неговия герой като кажа, че той ми е най-неприятният от поредицата и това остана така до буквално последната страница. Какъвто и катарзис да преживее този герой, не съм убедена, че ще мога, а и че искам да погледна на него по различен начин. Това прави и доста неловко, трудно и непреодолимо това да погледна на него като част от някаква романтична връзка в поредицата – особено намеците с Рая, тъй като гледам на нея като на тийнейджърка, а на него – като на зрял мъж (тук даже не визирам реалните години, на които е). Това бе може би единственият ми проблем с тази книга и единствената част, която така и не ми се понрави.
Продължавайки с най-любимата ми героиня – Вида, тук тя продължаваше да бъде мъдра, силна, самоотвержена, но съм много благодарна и за малките моменти, в които я виждахме почти уязвима и емоционална, а сетне – отново здраво стъпила на земята. Харесвам и това, че тя носи мъдростта на миналото, но едновременно с това успява и да е един съвременен персонаж, който много лесно се вписва в настоящето. Обичам всичко във Вида и се надявам на един щастлив край за нея и в романтичен план. Самодивата Зора също ми е любим персонаж с нейната привидна апатия, затова се радвах и на всяка една глава от нейна гледна точка. Без да издавам спойлер – личното ми мнение е, че при нея беше най-интересната кулминация, независимо че не беше неочаквана. Пламен и Владо (любимецът ми от първата книга) не бяха главни герои в тази, тъй като имаха важната задача да пазят крепостта, но пък се „събудиха“ в най-важните моменти за книгата и изиграха достойно ролята си в най-напечените моменти. Лили също ми стана по-интересна в тази книга и тъй като на представянето на книгата авторката издаде, че ще имаме нова гледна точка в последната книга, стискам много палци това да е именно Лили – смятам, че тя е най-несъвършеният герой (не в негативен смисъл), който има доста слабости, но и изключително силни черти и е с толкова голям потенциал! Няма да се разочаровам, ако думата бъде дадена и на Тони, защото неговата сюжетна линия също изглежда, че ще бъде изпълнена с лични предизвикателства. Появяват се и някои нови герои, за които не желая нищо да издавам, за да не разваля удоволствието.
Най-напрегнатите моменти в книгата, битките и връхните точки на напрежение бяха концентрирани към края на романа, но мога да кажа, че всяка една страница преди тези финални глави, бяха не по-малко изпълнени със сцени, истории, загадъчност, които ме караха жадно-жадно да разлиствам книгата и да я прочета в раките на само 2 дни. Благодаря на авторката за това удоволствие и тръпна в очакване за финала!
П.П. Книгата е придружена и от жесток плейлист, от който можете да намерите следващата си любима песен, а защо не и група. Лично аз открих сред тях песни, които обожавам и съкровища, които чувам за първи път.
Очарована съм от работата по отношение на някои персонажи от книгата и основно от доразвиването на антигероя в книгата - змеят Йордан Караогнянов – представено ни е много повече от неговото минало, а личната му гледна точка, от която можем да надникнем в голяма част от главите в тази книга, позволяват много по-добре да разберем и вътрешните му терзания, съжаления, гняв и най-вече – цели. И въпреки че съм много благодарна, че „влязох“ в главата на Йордан, опознавайки по-добре душевността му, ще бъда много откровена по отношение на неговия герой като кажа, че той ми е най-неприятният от поредицата и това остана така до буквално последната страница. Какъвто и катарзис да преживее този герой, не съм убедена, че ще мога, а и че искам да погледна на него по различен начин. Това прави и доста неловко, трудно и непреодолимо това да погледна на него като част от някаква романтична връзка в поредицата – особено намеците с Рая, тъй като гледам на нея като на тийнейджърка, а на него – като на зрял мъж (тук даже не визирам реалните години, на които е). Това бе може би единственият ми проблем с тази книга и единствената част, която така и не ми се понрави.
Продължавайки с най-любимата ми героиня – Вида, тук тя продължаваше да бъде мъдра, силна, самоотвержена, но съм много благодарна и за малките моменти, в които я виждахме почти уязвима и емоционална, а сетне – отново здраво стъпила на земята. Харесвам и това, че тя носи мъдростта на миналото, но едновременно с това успява и да е един съвременен персонаж, който много лесно се вписва в настоящето. Обичам всичко във Вида и се надявам на един щастлив край за нея и в романтичен план. Самодивата Зора също ми е любим персонаж с нейната привидна апатия, затова се радвах и на всяка една глава от нейна гледна точка. Без да издавам спойлер – личното ми мнение е, че при нея беше най-интересната кулминация, независимо че не беше неочаквана. Пламен и Владо (любимецът ми от първата книга) не бяха главни герои в тази, тъй като имаха важната задача да пазят крепостта, но пък се „събудиха“ в най-важните моменти за книгата и изиграха достойно ролята си в най-напечените моменти. Лили също ми стана по-интересна в тази книга и тъй като на представянето на книгата авторката издаде, че ще имаме нова гледна точка в последната книга, стискам много палци това да е именно Лили – смятам, че тя е най-несъвършеният герой (не в негативен смисъл), който има доста слабости, но и изключително силни черти и е с толкова голям потенциал! Няма да се разочаровам, ако думата бъде дадена и на Тони, защото неговата сюжетна линия също изглежда, че ще бъде изпълнена с лични предизвикателства. Появяват се и някои нови герои, за които не желая нищо да издавам, за да не разваля удоволствието.
Най-напрегнатите моменти в книгата, битките и връхните точки на напрежение бяха концентрирани към края на романа, но мога да кажа, че всяка една страница преди тези финални глави, бяха не по-малко изпълнени със сцени, истории, загадъчност, които ме караха жадно-жадно да разлиствам книгата и да я прочета в раките на само 2 дни. Благодаря на авторката за това удоволствие и тръпна в очакване за финала!
П.П. Книгата е придружена и от жесток плейлист, от който можете да намерите следващата си любима песен, а защо не и група. Лично аз открих сред тях песни, които обожавам и съкровища, които чувам за първи път.
June 9, 2023
"Змей Побратим" ... Да му дадеш 5 звезди хич не е трудно.
Поредицата на Симона Панова ме грабна още от първата книга. Както винаги съм казвала, обичам книги където понякога ми е трудно да харесам героя и да си синхронизирам "моралният" компас с него, ако мога така да се изразя. Но този тип герои идват с едно определено предимство, имат възможността с времето да те спечелят, да те накарат "да обърнеш палачинката".
Докато в първа част ми беше трудно да се синхронизирам с Вида и Зора заради някои от методите им за опазване на крепостта, то в "Змей Побратим" се случи точно обратното, хладната овладяност и съвършенството се пропукаха и симпатиите ми към тях драстично се увеличиха.
Лошото момче, което уви чупи всякакви морални компаси на женскате читатели заема вече по-централна роля. Изобщо цялата история се превръща в една експлозивна и динамична буря от емоции, зрелищни битки, традиции и читава родна рок музика! (Слушайте саундтрака създаден от Мони).
Каквото и да кажа ще е малко. Симона е от авторите, които владеят думите, които могат да накарат читателя да търси лами в бурите, да реши да лазарува в случай, че попадне на някой застрашен от изчезване змей или на някой бар скрит в храстите пълен с причудливи същества излезли от родната българска митология.
Мога да кажа само едно... Прочетете тази поредица, защото се задава и книга 3!
Поредицата на Симона Панова ме грабна още от първата книга. Както винаги съм казвала, обичам книги където понякога ми е трудно да харесам героя и да си синхронизирам "моралният" компас с него, ако мога така да се изразя. Но този тип герои идват с едно определено предимство, имат възможността с времето да те спечелят, да те накарат "да обърнеш палачинката".
Докато в първа част ми беше трудно да се синхронизирам с Вида и Зора заради някои от методите им за опазване на крепостта, то в "Змей Побратим" се случи точно обратното, хладната овладяност и съвършенството се пропукаха и симпатиите ми към тях драстично се увеличиха.
Лошото момче, което уви чупи всякакви морални компаси на женскате читатели заема вече по-централна роля. Изобщо цялата история се превръща в една експлозивна и динамична буря от емоции, зрелищни битки, традиции и читава родна рок музика! (Слушайте саундтрака създаден от Мони).
Каквото и да кажа ще е малко. Симона е от авторите, които владеят думите, които могат да накарат читателя да търси лами в бурите, да реши да лазарува в случай, че попадне на някой застрашен от изчезване змей или на някой бар скрит в храстите пълен с причудливи същества излезли от родната българска митология.
Мога да кажа само едно... Прочетете тази поредица, защото се задава и книга 3!
November 16, 2025
Ох, какъв завършек - толкова трогателен, въздействащ и емоционален. 🥺
Епичните битки, интригите, предателствата и всички трансформации в тази книга бяха просто невероятни. Вътрешните конфликти на героите - съдбата на Зора, от която тя отчаяно се опитваше да избяга, осъзнаването на Йордан за баща му, както и пропукващата се щастлива маска на Лили - бяха представени с изключително майсторство и дълбочина. Останах искрено впечатлена от таланта на Симона Панова за пореден път.
Описанията ѝ и начинът, по който изгражда световете си, съживява сцените и вплита детайлите с такава лекота, е просто удоволствие за читателското небце. ✨ Не давам пълни звезди единствено защото все още не мога напълно да се привържа към Рая. Не мисля, че е толкова въпрос на изработка, до колкото е въпрос на лична симпатия. Аз просто не си падам по този тип “бунтарки“ с по-тежък характер и принципно ги намирам за досадни, така че това е по-скоро мое мнение, отколкото реална критика. Относно потенциалните отношения между нея и Йордан… не знам, не ми се струват съвсем на място, просто не мога да ги усетя така като двойка поради цялото това нещо със семейните драми между него и Владо, както и това, че Йордан е едни … няколко хиляди години по-голям от нея безсмъртен, а тя е хлапе, онзи ден завършило даскало, за сега смъртна, макар че кой пък да знае, може би в третата книга това ще се промени. Ще видим как ще се развият нещата по-нататък, за се��а обаче просто предпочитам да са отделно.
В третата книга наистина ми се иска да видим повече от Тони и Лили. И двамата имат огромен потенциал да бъдат разгърнати със същата дълбочина като останалите герои и да заблестят също толкова силно.
Цялостно мнението ми е, че книгата беше страхотна - толкова увлекателна, че буквално не можех да я оставя. Дори си поднових абонамента за сторител, само за да я слушам, когато нямам възможност да седна и да чета на хартия. Нямам търпение да разбера как ще се развие цялата тази буря, която се отприщи в последните глави. Какво ли ще се случи след всички тези обрати и злото, което отприщиха героите ни? Предстои да разберем... 👀
Епичните битки, интригите, предателствата и всички трансформации в тази книга бяха просто невероятни. Вътрешните конфликти на героите - съдбата на Зора, от която тя отчаяно се опитваше да избяга, осъзнаването на Йордан за баща му, както и пропукващата се щастлива маска на Лили - бяха представени с изключително майсторство и дълбочина. Останах искрено впечатлена от таланта на Симона Панова за пореден път.
Описанията ѝ и начинът, по който изгражда световете си, съживява сцените и вплита детайлите с такава лекота, е просто удоволствие за читателското небце. ✨ Не давам пълни звезди единствено защото все още не мога напълно да се привържа към Рая. Не мисля, че е толкова въпрос на изработка, до колкото е въпрос на лична симпатия. Аз просто не си падам по този тип “бунтарки“ с по-тежък характер и принципно ги намирам за досадни, така че това е по-скоро мое мнение, отколкото реална критика. Относно потенциалните отношения между нея и Йордан… не знам, не ми се струват съвсем на място, просто не мога да ги усетя така като двойка поради цялото това нещо със семейните драми между него и Владо, както и това, че Йордан е едни … няколко хиляди години по-голям от нея безсмъртен, а тя е хлапе, онзи ден завършило даскало, за сега смъртна, макар че кой пък да знае, може би в третата книга това ще се промени. Ще видим как ще се развият нещата по-нататък, за се��а обаче просто предпочитам да са отделно.
В третата книга наистина ми се иска да видим повече от Тони и Лили. И двамата имат огромен потенциал да бъдат разгърнати със същата дълбочина като останалите герои и да заблестят също толкова силно.
Цялостно мнението ми е, че книгата беше страхотна - толкова увлекателна, че буквално не можех да я оставя. Дори си поднових абонамента за сторител, само за да я слушам, когато нямам възможност да седна и да чета на хартия. Нямам търпение да разбера как ще се развие цялата тази буря, която се отприщи в последните глави. Какво ли ще се случи след всички тези обрати и злото, което отприщиха героите ни? Предстои да разберем... 👀
March 17, 2025
Ако първата книга “Змей закрилник” беше завладяваща, то историята в “Змей побратим” е всепоглъщаща!
Не можах да се откъсна! Прочетох я на хартия и веднага след това си я пуснах в Сторител!
Йордане! Йордане! Толкова се радвам, че успях да надникна в съзнанието ти и мислите ти! Потънах в очите ти и обратен път няма!
Пламене - до сега някак си те усещах като безхарактерен, но вече не е така!
Владо - страхотен си!
Другите змейове няма да ги коментирам! Да, да - в тази книга змейове да искаш!
Още съм в шок от финала и не мога да го преживея! Моля, някой да ми каже, че това зло ще бъде поправено?!?
Не можах да се откъсна! Прочетох я на хартия и веднага след това си я пуснах в Сторител!
Йордане! Йордане! Толкова се радвам, че успях да надникна в съзнанието ти и мислите ти! Потънах в очите ти и обратен път няма!
Пламене - до сега някак си те усещах като безхарактерен, но вече не е така!
Владо - страхотен си!
Другите змейове няма да ги коментирам! Да, да - в тази книга змейове да искаш!
Още съм в шок от финала и не мога да го преживея! Моля, някой да ми каже, че това зло ще бъде поправено?!?
February 21, 2025
Страшно много ми хареса...определено повече от първата .На места ме просълзи,което за мен си е показателно,че ми е харесала.Нямам търпение за третата
June 23, 2023
Какво се случи с нашите любими герои след драматичния финал на "Змей закрилник"? За Видин нещата са ползотворни. "Градът се разхубавяваше с всеки изминал ден... Започнаха, ремонти, които вървяха с подозрителна лекота... паркът зеленееше, поляните пред "Баба Вида" се напълниха с четири листни детелинки, а розите разцъфтяха в невероятни нюанси." Все пак Йордан не е сломен и търси нови начини да победи враговете си. Младият змей има нужда от съвет от стария Караогнянов, но дали ще го получи? Кой е Серафим? Ангел небесен или ? Какво ще се случи с Рая и Лили? Дали някоя от тях няма да поеме по пътя на юдите? Дали самата Зора няма да се изкуши? И каква е ролята на Тони и самодивските чеда? Толкова много въпроси, а само 500 страници на които да откриете отговорите.
Едно е сигурно - "Змей побратим" от Симона Панова не страда от синдрома на втората книга, а напротив много по-добър е от "Змей закрилник". Действието е шеметно, нови герои се появяват на хоризонта, скрити тайни излизат наяве, а крепостта "Баба Вида" и Видин са поставени на карта. Неочаквани обрати дебнат зад всеки ъгъл, а любими герои ще бъдат убити...
И макар стъпвайки на родния фолклор и познатите ни легенди, няма как да не обърнем внимание на света, който е изградила авторката. Колко внимателно е подбрала съществата, които да включи, както и тези, които да не включи. Всички предания са допълнени и доразвити, за да звучат възможна най-нашенски. Това е една приказка, която се развива в наши дни.
Тъй като времевият диапазон, който покрива втората книга, е доста по-голям авторката успява да ни представи интересни български традиции, които умело се вписват в повествованието и намират своето логично място там. Както знаем, Симона е човек, който обръща внимание на детайлите и няма нищо случайно в нейните редове.
Един невероятен плюс на авторката са четиримата разказвачи, които наистина успяват да звучат по различен начин и да се усеща промяната на гледната точка не само като изказ, а и като мироглед. Единствено усещах прилика между Рая и Йордан, но ... все пак двамата много си приличат по темперамент.
Събитията в тази част се развиват в голямата си част около Видин, което ни позволява да обиколим и други красиви кътчета. Отново от всяка дума струи любов към този край и магията му. Не познавам човек, който да е прочел книгите и да не иска да посети мястото.
За финал - Абсолютно завиждам на хората, които ще прочетат и трите книги заедно, защото чакането е истинска агония. Змейската поредица си остава сред любимите ми книги.
Едно е сигурно - "Змей побратим" от Симона Панова не страда от синдрома на втората книга, а напротив много по-добър е от "Змей закрилник". Действието е шеметно, нови герои се появяват на хоризонта, скрити тайни излизат наяве, а крепостта "Баба Вида" и Видин са поставени на карта. Неочаквани обрати дебнат зад всеки ъгъл, а любими герои ще бъдат убити...
И макар стъпвайки на родния фолклор и познатите ни легенди, няма как да не обърнем внимание на света, който е изградила авторката. Колко внимателно е подбрала съществата, които да включи, както и тези, които да не включи. Всички предания са допълнени и доразвити, за да звучат възможна най-нашенски. Това е една приказка, която се развива в наши дни.
Тъй като времевият диапазон, който покрива втората книга, е доста по-голям авторката успява да ни представи интересни български традиции, които умело се вписват в повествованието и намират своето логично място там. Както знаем, Симона е човек, който обръща внимание на детайлите и няма нищо случайно в нейните редове.
Един невероятен плюс на авторката са четиримата разказвачи, които наистина успяват да звучат по различен начин и да се усеща промяната на гледната точка не само като изказ, а и като мироглед. Единствено усещах прилика между Рая и Йордан, но ... все пак двамата много си приличат по темперамент.
Събитията в тази част се развиват в голямата си част около Видин, което ни позволява да обиколим и други красиви кътчета. Отново от всяка дума струи любов към този край и магията му. Не познавам човек, който да е прочел книгите и да не иска да посети мястото.
За финал - Абсолютно завиждам на хората, които ще прочетат и трите книги заедно, защото чакането е истинска агония. Змейската поредица си остава сред любимите ми книги.
November 3, 2024
Вълшебно преживяване, което пленява душата!
"Змей побратим" на Симона Панова е не просто книга, а магия, която увлича читателя в свят на митични създания, приказни традиции и човешки страсти, обгърнати в мистерия. С майсторски умения и богат, поетичен език авторката ни пренася в дълбините на българския фолклор, като същевременно надгражда завладяващия и мистериозен свят, представен ни в първата книга "Змей закрилник". Тази книга е мост между митовете на нашите предци и модерния читател – история, която звучи автентично и живо, но същевременно е оригинална и непредсказуема.
Героите са дълбоки и многопластови, всеки от тях с ярък вътрешен свят, който постепенно се разкрива. Особено впечатлява начинът, по който авторката описва митологичния образ на змея, превръщайки го в символ не само на сила и власт, но и на вътрешната борба и самопознание. Сюжетът е умело изграден, като ни държи в напрежение до самия край, карайки ни да жадуваме за още и още от този омагьосващ свят.
"Змей побратим" е книга, която се чете с удоволствие, но остава в съзнанието дълго след това. Симона Панова е успяла да създаде истински шедьовър – поредица, която може да заеме място редом до най-добрите произведения в жанра на фентъзито и митологичната литература. Препоръчвам я на всеки, който обича добре разказани истории, дълбока символика и красив, богат език.
5/5 звезди! Тази книга е съкровище!
"Змей побратим" на Симона Панова е не просто книга, а магия, която увлича читателя в свят на митични създания, приказни традиции и човешки страсти, обгърнати в мистерия. С майсторски умения и богат, поетичен език авторката ни пренася в дълбините на българския фолклор, като същевременно надгражда завладяващия и мистериозен свят, представен ни в първата книга "Змей закрилник". Тази книга е мост между митовете на нашите предци и модерния читател – история, която звучи автентично и живо, но същевременно е оригинална и непредсказуема.
Героите са дълбоки и многопластови, всеки от тях с ярък вътрешен свят, който постепенно се разкрива. Особено впечатлява начинът, по който авторката описва митологичния образ на змея, превръщайки го в символ не само на сила и власт, но и на вътрешната борба и самопознание. Сюжетът е умело изграден, като ни държи в напрежение до самия край, карайки ни да жадуваме за още и още от този омагьосващ свят.
"Змей побратим" е книга, която се чете с удоволствие, но остава в съзнанието дълго след това. Симона Панова е успяла да създаде истински шедьовър – поредица, която може да заеме място редом до най-добрите произведения в жанра на фентъзито и митологичната литература. Препоръчвам я на всеки, който обича добре разказани истории, дълбока символика и красив, богат език.
5/5 звезди! Тази книга е съкровище!
January 3, 2026
Определено ми хареса повече от първата. Историята е по-зряла, повечето от героите се развиват интересно. Интригата ссе оказа по-заплетена отколкото предполагах първоначално. :)
Основното, което не ми хареса, беше това постоянно натякване от обкръжението на Рая за Йордан. В един момент ми стана толкова дразнещо, че имах нужда да си почина от книгата. И без това този троп с възка между някой античен з@дник и тийнейджрка ми е непоносим. Тук нещата се движат на ръба на търпимото за мен. Искрено се надявам в трета част да не залитнат в нежеланата от мен посока. :(
Въпреки това харесах гледната точка на Йордан и цялата му арка беше чудесно изградена.
И не, въобще не пролях и една сълза... Само ревах като магаре накрая!
Основното, което не ми хареса, беше това постоянно натякване от обкръжението на Рая за Йордан. В един момент ми стана толкова дразнещо, че имах нужда да си почина от книгата. И без това този троп с възка между някой античен з@дник и тийнейджрка ми е непоносим. Тук нещата се движат на ръба на търпимото за мен. Искрено се надявам в трета част да не залитнат в нежеланата от мен посока. :(
Въпреки това харесах гледната точка на Йордан и цялата му арка беше чудесно изградена.
И не, въобще не пролях и една сълза... Само ревах като магаре накрая!
July 12, 2024
Не 5⭐️, а 50000/5⭐️! 🙌🏻🤯💜🐉
May 23, 2024
Змей Побратим - Симона Панова
Това е втората книга от трилогията (а защо не и повече 😏 ) за змейовете,които закрилят Видин и са вградени в крепостта "Баба Вида". Чувствата,които остави в мен това продължение са предимно негативни. И не,защото е написана лошо, напротив,точно защото е написана по един особен начин - докато в първата книга авторката ни вдъхна надежда,че всичко ще се нареди,че крепостта няма да рухне,че хаоса няма да настъпи и да унищожи целия град,то във втората, надеждата ни бива отнета и то едва година след събитията през Горещниците,когато вградените змейове закрилници излизат от стените и могат да докоснат близките си и да излязат извън очертанията и притегателната сила на крепостта. И да,останал без надежда и с лек привкус на яд,че можеше да стане другояче ,че не трябваше героите да са толкова наивни ,чакам да разбера какво ще се случи в третата книга и дали ще има справедливост и възмездие .
И все пак имаше неща,които ми харесаха ,като например новите образи,които се появиха и тепърва вероятно ще разгърнат потенциала си и ще научим още за тях. Хареса ми и това, което стана със Зора - в крайна сметка сме хора и не можем да бъдем съвсем безразлични за света около нас. А тъжните мигове ми повлияха доста,което само ме кара да поздравя авторката за старанието и да не ни мъчи повече ,че бая време мина,а вие можете също да се потопите в света на змейовете, самодивите и ламите,освен ако не ви е страх от синеоки блондини. 😉
Това е втората книга от трилогията (а защо не и повече 😏 ) за змейовете,които закрилят Видин и са вградени в крепостта "Баба Вида". Чувствата,които остави в мен това продължение са предимно негативни. И не,защото е написана лошо, напротив,точно защото е написана по един особен начин - докато в първата книга авторката ни вдъхна надежда,че всичко ще се нареди,че крепостта няма да рухне,че хаоса няма да настъпи и да унищожи целия град,то във втората, надеждата ни бива отнета и то едва година след събитията през Горещниците,когато вградените змейове закрилници излизат от стените и могат да докоснат близките си и да излязат извън очертанията и притегателната сила на крепостта. И да,останал без надежда и с лек привкус на яд,че можеше да стане другояче ,че не трябваше героите да са толкова наивни ,чакам да разбера какво ще се случи в третата книга и дали ще има справедливост и възмездие .
И все пак имаше неща,които ми харесаха ,като например новите образи,които се появиха и тепърва вероятно ще разгърнат потенциала си и ще научим още за тях. Хареса ми и това, което стана със Зора - в крайна сметка сме хора и не можем да бъдем съвсем безразлични за света около нас. А тъжните мигове ми повлияха доста,което само ме кара да поздравя авторката за старанието и да не ни мъчи повече ,че бая време мина,а вие можете също да се потопите в света на змейовете, самодивите и ламите,освен ако не ви е страх от синеоки блондини. 😉
December 3, 2024
Давам екслузивно три звезди само и единствено за героя на Йордан. Не ми се иска да отправям критика към български автор, но начина на писане ми се стори пресилен, което затрудняваше ритъма на историята, а за капак и с аудио актрисата си стана направо мудна до последните глави. Все пак, имам надежда следващата книга да задълбочи героите на Рая, Лили (особено на нея) и Тони, тъй като са ми малко постни и повърхностни.
June 11, 2024
УНИКАЛНА ! ОСТАНАХ БЕЗ ДУМИ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ 100 СТРАНИЦИ 😭🤯
Не знам как ще дочакам третата , ще ми трябва търпението и самообладанието на самодива !
Не знам как ще дочакам третата , ще ми трябва търпението и самообладанието на самодива !
April 30, 2025
3.75 ⭐
January 23, 2025
4.5 звезди - отнемам половин звезда единствено защото ми се струва, че книгата е една идея по-дълга, отколкото се налага. Има много излишни сцени и разточителни описания, но пък именно описанията са любимото ми нещо в тази поредица - имаме нужда от повече такива книги, пълни с прекрасни, омайни стари думи, които да ни напомнят за магията на българския език, понеже напоследък изказът на всички ни прекалено много опростя и се изпълни с безлични, ненужни чуждици.
Хареса ми финала - определено някои детайли на развръзката ме изненадаха и нямам търпение да прочета и третата част.
Хареса ми финала - определено някои детайли на развръзката ме изненадаха и нямам търпение да прочета и третата част.
December 11, 2023
„Ауууу, бедните ми мозъци“ – ©, Зейфод Бийбълброкс
Мислите си, че поне във втората книга има някакъв, дори минимален напредък?
Ами не.
Поздравления — в пантеона на скапаните зле преразказани наивни приказчици редом с Мамника, Кальо Змея и Ламята на Троши се нареди нова перла. С леко кафяв оттенък, също като колегите си.
Мислите си, че поне във втората книга има някакъв, дори минимален напредък?
Ами не.
Поздравления — в пантеона на скапаните зле преразказани наивни приказчици редом с Мамника, Кальо Змея и Ламята на Троши се нареди нова перла. С леко кафяв оттенък, също като колегите си.
July 23, 2023
I could never express the love I hold for this book🥹
December 20, 2024
Уау.... Какъв emotional damage.
Добре че имам книжни приятелчета да ми помагат в този тежък период.
В пъти по-добра от първата книга (която също беше добра!), вече звучи по - уверено, по-гладко и разбира се, много емоционално.
Плаках и се смях заедно с героите, което за мен е знак за една наистина добре написана книга.
Продължавам смело със "Змей Омайник" ❤️
Добре че имам книжни приятелчета да ми помагат в този тежък период.
В пъти по-добра от първата книга (която също беше добра!), вече звучи по - уверено, по-гладко и разбира се, много емоционално.
Плаках и се смях заедно с героите, което за мен е знак за една наистина добре написана книга.
Продължавам смело със "Змей Омайник" ❤️
April 4, 2024
Фантастична! Рядко втората книга е по-добра от първата, но тук със сигурност се е получило. С нетърпение чакам третата!
January 4, 2025
Попиля ме! Да се разбира като 'пуснах няколко сълзи накрая'. И ме изненада колко по-добра е от първата.
January 18, 2025
Бих могла да слушам гласа на Христина Ибришимова по цял ден. Симона пише толкова магично, ненаситно. Хубаво си поплаках, но ще си почакам и третата част в сторител🥹
September 23, 2024
Брилянтна!
dnf
February 20, 2024Съжалявам. Наистина се опитах да продължа с поредицата, но изглежда не съм в тази група, към която е насочена. Не ми стои, както трябва. Фолклорът е много интересен и се вижда, че авторката има богат език. Добре преплита нещата, но героите ми куцат. Не мога да взема сериозно диалозите, които си разменят. Не мога и да се превържа към никой от героите. Да ме развълнува какво ще се случи с тях, както обикновено ми се случва.
Радвам се, че авторката намира читателите си. Надявам се да се развива още. Пожелавам й успех. :)
Радвам се, че авторката намира читателите си. Надявам се да се развива още. Пожелавам й успех. :)
Read
March 20, 2025Изобщо не се чувствам комфортно, когато реша да пиша ревю за втора или трета книга от поредица. Много ми е трудно да намеря баланса - колко и каква информация да споделя, за да не ви разваля удоволствието от четенето. В същото време това ограничава много полето за размисли, в каквито обикновено се превръщат моите текстове. Анотацията можете и сами да я прочетете на гърба на книгата. Това, което мога да ви споделя, всъщност е, как ми е повлияла на мен като на читател, как ме е накарала да се почувствам, какви мисли е събудила в мен. В крайна сметка освен приятно хоби, време за почивка и бягство от реалността, книгите преди всичко и най-вече са мотор на въображението ни, на идеите и мислите ни.
Та в този ред на мисли, споделяйки мислите си за последващи части от поредица, винаги изпитвам страх този текст да не се превърне в стилизирана анотация на книгата, каквито има много. Нали знаете как звучат? "И сега какво ще направят главните герои? Ще преодолеят ли този повратен момент или всичко ще отиде по дяволите?"
Въодушевление голямо, смисъл никакъв. Затова и често подхождам малко странично към темата. Обикновено избягвайки главните спойлъри, текстът често залита малко встрани, но да видим къде ще ни отведе този път.
Симона Панова е запазила основния набор от герои от първата книга и е избрала да акцентира върху някои образи, които бяха по-скоро второстепенни герои там.
Мисля, че няма да бъде грешка, ако кажа, че "Змей побратим" е посветена на Йордан. И се радвам, че е така. Доста смело решение е да вземеш един от негативните си образи и да го разгърнеш, без да бързаш да оправдаваш всичките му постъпки.
Често срещано е в началото на втората книга авторът да впише добре познатия похват на добрия-лош герой. Сигурно си има някакво литературно понятие, което аз не знам, но в общи линии звучи така: "О, но всъщност вие не знаете цялата истина. Този герой още от началото си беше добър, просто аз така завъртях нещата, че да не се усетите. И сега ще ви изненадам! Ха-хаааа!"
Ми не, Йордан си беше и продължава да си е гад. Има си там някаква негова схема и си я следва. И хич не му пука, дали е етично, дали е морално, дали е човешко. Пък и той не е човек. Змей е. Такава му е природата. Определено ми харесва какъв антигерой е създала Симона. Тя не му търси оправдания за това какъв е, нито за постъпките му, но пък дава добра мотивация защо прави нещата, които прави. Има съществена разлика между двете и ми харесва, че тя е намерила правилните пропорции. Това е глътка свежест на фона на наложения вече модел.
Хареса ми и това, че героите, които бяха на първа линия в "Змей-закрилник" сега отстъпиха позиции на останалите, за да разгърне Симона Панова и техните образи. Както и постепенното въвеждане на допълнителни герои, които придават на историята триизмерност и дълбочина.
Симона Панова е умел разказвач. Тя е напълно наясно с историята, която иска да ни разкаже, вероятно на места не й е никак лесно, знаейки какво трябва да се случи. Но стиска зъби и го прави. Харесва ми тази увереност в писането. Харесва ми тази яснота и категоричност, тази отдаденост.
Втората книга е много хубава, лишена от обичайния за поредиците спад на качеството след ударното нача��о. Сякаш след първоначалното изригване, авторът се опитва да разтегне идеята си до безкрай, за да напълни поне още две дебели книги. В следсвие, на което всико започва да се развива мудно и да се натоварва с излишен драматизъм. "Змей побратим" се развива с добро темпо и няма нито една излишна сцена. Всяка интеракция, всеки разговор, всяка мисъл си е точно на мястото и придава значение, обяснение или структура на случващото се. Новите герои са важно допълнение към историята, но и те присъстват там по необходимост, а не защото това просто "ще разшири свет�� на историята малко". Те разказват части от историята и обясняват някои от преломните моменти на основните играчи, както в миналото, така и в настоящето.
Очаквам в третата книга силите да се изравнят. Всички тези връзки, които Симона Панова изгради между отделните персонажи да създадат стабилна мрежа, която да оформи финалния щрих на гоблена. Надявам се, всеки да получи своя завършек, не държа да е щастлив, макар че винаги се радвам на добър край. Но се надявам да е логичен. Да е естествен. Очаквам с нетърпение следващата част да се появи в Сторител.
Към блога
ALI - Bliss + Blasphemy
January 24, 2025
НА КРИЛАТА НА "ЗМЕЙ ПОБРАТИМ"
Общо усещане:
През цялото време, докато "пътувах" през страниците на "Змей побратим", имах странното усещане, че съм в Берлин. Може да звучи налудничаво, но позволете да обясня. Когато бях в Берлин, повече от час стоях пред Райхстага и Паул-Льобе-Хаус – две сгради, които са архитектурни антиподи. Едната е съхранила духа на 1894 г., другата е модернистично чудо от 2001 г., но те някак си стоят "ръка за ръка". Ето това е усещането, което Симона Панова създава със своята книга – граничещо с магията разделяне на съзнанието на стара душа и GenZ.
Съчетанието на езика на старите български приказки и модерния глас на младото поколение е като плетиво, изтъкано с безкрайно финни конци. Обикновено такова лакатушене между стилове и епохи ме дразни. Тук обаче Симона майсторски съшива тези привидно несъвместими пластове, така че те създават едно цяло – хомогенно, магнетично платно.
Сцената с нестинарството:
Тук ми е трудно да намеря думи, които да избегнат клишетата като "органично", "пълнокръвно" или "реално". Но да разкажеш за огъня, без просто да го описваш, а да разкажеш самия огън, е дарба, която вероятно се предава през поколенията. Симона Панова съживява тази сцена до такава степен, че всяка дума носи огъня, топлината, мистиката. Мисълта, която ме връхлетя, беше: "Откъде носи тя това умение? От предишен живот? От съдба, запечатана в друга кожа?".
Може да звучи странно, но точно тази сцена – а не битките, трансформациите или саможертвите – се оказа най-въздействащата за мен. Тя е своеобразна втора звезда, която изгрява за авторката и затвърждава таланта ѝ.
Заден ход на Видин:
Видин, който в първата книга беше сцена с всички прожектори, тук стъпва назад. И го прави с достойнство. Отстъпва фокуса на героите, за да се развият, но въпреки това остава постоянен, тихо величествен и все така мистичен. Той е като древен пазител на фабулата – очакващ, уютен, вековен.
И тук трябва да кажа – такива автори са нужни на България. Автори, които разпалват любопитството на читателите, така че те да искат да видят къде са бродили героите. Симона Панова кара човек да разрови жаравата на историята и да тръгне към местата, където са шепнели легенди като Вида, Кула и Гъмза.
Булото върху очите на читателя:
Признавам си, аз съм нетърпелив читател. Толкова много книги има за четене, че "бавните" ме изнервят. Докато прелитах със "Змей побратим", на моменти си мислех: "Хайде, хайде, давай, кога ще стане нещо динамично и разтърсващо?" И тогава си представих как Симона ми казва: "Спокойно. Ето, случва се. Просто присвий очи и ще видиш детайлите.".
И тя беше права. Оказа се, че не липсват събития, а аз гледам през було, поставено пред очите ми. Това було ме караше едновременно да виждам и да бъда предпазен от целия огън, скрит в думите. Обръщам се рязко и искам да я попитам: "Симона, как го направи?" Чух нейния вътрешен отговор: "Самодивска тайна, просто се наслади." За това майсторство давам четвъртата звезда.
Финал и петата звезда:
Подхвърлям петата звезда към Симона Панова и бягам надалеч, преди тя да избухне и да освети целия й творчески път. Защо я давам? Защото тази книга не е просто разказ, тя е вложена душа. Симона е оставила не сърце, а цялото си същество в нея.
Не всичко в литературата трябва да е Достоевски, за да се възхищаваме. Понякога е достатъчно да е искрено, магично и смело. Давам тази звезда, за да свети по пътя ѝ, да я вдъхновява, да й напомня защо пише. Защото тя умее да пише така, че да запали огън в читателя. И защото "Змей побратим" е доказателството за това.
Общо усещане:
През цялото време, докато "пътувах" през страниците на "Змей побратим", имах странното усещане, че съм в Берлин. Може да звучи налудничаво, но позволете да обясня. Когато бях в Берлин, повече от час стоях пред Райхстага и Паул-Льобе-Хаус – две сгради, които са архитектурни антиподи. Едната е съхранила духа на 1894 г., другата е модернистично чудо от 2001 г., но те някак си стоят "ръка за ръка". Ето това е усещането, което Симона Панова създава със своята книга – граничещо с магията разделяне на съзнанието на стара душа и GenZ.
Съчетанието на езика на старите български приказки и модерния глас на младото поколение е като плетиво, изтъкано с безкрайно финни конци. Обикновено такова лакатушене между стилове и епохи ме дразни. Тук обаче Симона майсторски съшива тези привидно несъвместими пластове, така че те създават едно цяло – хомогенно, магнетично платно.
Сцената с нестинарството:
Тук ми е трудно да намеря думи, които да избегнат клишетата като "органично", "пълнокръвно" или "реално". Но да разкажеш за огъня, без просто да го описваш, а да разкажеш самия огън, е дарба, която вероятно се предава през поколенията. Симона Панова съживява тази сцена до такава степен, че всяка дума носи огъня, топлината, мистиката. Мисълта, която ме връхлетя, беше: "Откъде носи тя това умение? От предишен живот? От съдба, запечатана в друга кожа?".
Може да звучи странно, но точно тази сцена – а не битките, трансформациите или саможертвите – се оказа най-въздействащата за мен. Тя е своеобразна втора звезда, която изгрява за авторката и затвърждава таланта ѝ.
Заден ход на Видин:
Видин, който в първата книга беше сцена с всички прожектори, тук стъпва назад. И го прави с достойнство. Отстъпва фокуса на героите, за да се развият, но въпреки това остава постоянен, тихо величествен и все така мистичен. Той е като древен пазител на фабулата – очакващ, уютен, вековен.
И тук трябва да кажа – такива автори са нужни на България. Автори, които разпалват любопитството на читателите, така че те да искат да видят къде са бродили героите. Симона Панова кара човек да разрови жаравата на историята и да тръгне към местата, където са шепнели легенди като Вида, Кула и Гъмза.
Булото върху очите на читателя:
Признавам си, аз съм нетърпелив читател. Толкова много книги има за четене, че "бавните" ме изнервят. Докато прелитах със "Змей побратим", на моменти си мислех: "Хайде, хайде, давай, кога ще стане нещо динамично и разтърсващо?" И тогава си представих как Симона ми казва: "Спокойно. Ето, случва се. Просто присвий очи и ще видиш детайлите.".
И тя беше права. Оказа се, че не липсват събития, а аз гледам през було, поставено пред очите ми. Това було ме караше едновременно да виждам и да бъда предпазен от целия огън, скрит в думите. Обръщам се рязко и искам да я попитам: "Симона, как го направи?" Чух нейния вътрешен отговор: "Самодивска тайна, просто се наслади." За това майсторство давам четвъртата звезда.
Финал и петата звезда:
Подхвърлям петата звезда към Симона Панова и бягам надалеч, преди тя да избухне и да освети целия й творчески път. Защо я давам? Защото тази книга не е просто разказ, тя е вложена душа. Симона е оставила не сърце, а цялото си същество в нея.
Не всичко в литературата трябва да е Достоевски, за да се възхищаваме. Понякога е достатъчно да е искрено, магично и смело. Давам тази звезда, за да свети по пътя ѝ, да я вдъхновява, да й напомня защо пише. Защото тя умее да пише така, че да запали огън в читателя. И защото "Змей побратим" е доказателството за това.
June 17, 2024
"Змей побратим" Симона Панова продължава историята за съдбата на Видинската крепост и нейните закрилници. Силата вградена в нея дава живот, градът и природата попиват енергията и разцъфват, така царкинята Вида, и сестрите и Кула и Гъмза, невидимо бдят над града вече хиляда години. Сюжетът е силно вдъхновен от народните приказки и легенди, като втората част е много по-детайлна и доста по-мрачна и тласка събитията в изненадващи посоки.
Авторката пише много описателно и създава чудесна и автентична атмосфера. Този път сцена на действието освен Видин е и Белоградчик, скалите крият своите тайни. Горите подмамват, билките омайват, но всъщност хитростта е по-могъща от всичко, именно тя, а не силата печели битки, привлича съюзници и манипулира събитията.
Ако в първата част основното свръхестествено противопоставяне беше между царкинята ламя Вида, и по принуда вградения в крепостта, змей Пламен. То сега навлизат нови герои, носещи бурно минало и внасят хаос с неконтролируемите си емоции и желанието за разплата. Доброто и злото се размиват на моменти.
Две сестри, самодивата Месечина и юдата Вечерница се стремят към надмощие, без значение каква ще е цената, самодивата гледа безстрастно и неутрално, нейната кауза е да не се поддаде на гняв, отмъщение, скръб и да пази баланса като унищожава юдите, а юдата разпалва първичните страсти, движена от гняв и завист, тя иска да оцелее и ще използва околните за своите цели, в сложно изплетен план, с неочаквани обрати и предателства.
Повествованието се води освен от смъртната Рая, царкинята Вида и самодивата Зора, и от змея Йордан, само така може да бъде конструирана историята, но и неочаквано го виждам по-отблизо, по-лично. След първата книга, той иска отмъщение и прибягва до помощта на юдата Вечерница, последната останала по тези земи, която копнее за достъп до тайното познание, което в ритуал превръща вещите смъртни момичета в юди или самодиви, ритуалът е еднакъв и от момичето зависи дали има хармонията да стане самодива или е прекалено емоционална и ще стане юда.
Голямата изненада е разгръщането в образа на Йордан, змеят рушител е много по-сложен, самоуверен и саркастичен, той има силна принадлежност към кръвната връзка. Освен кръвната връзка, принадлежността и верността към своите е другата движеща сила, но самодивата Зора все по-трудно удържа собствената си душевна хармония, може би е прекалено свързана освен със своите, и с царкинята и смъртните. Може ли да бъде взето правилно решение само с хладен разум, без емоции?!
Рая и Владимир, получават известно развитие, всъщност той прави едни от най-запомнящите се моменти, докато Лили и Тони продължават да ми стоят малко нереално и излишно.
Книгата има много зрелищен завършек.
Авторката пише много описателно и създава чудесна и автентична атмосфера. Този път сцена на действието освен Видин е и Белоградчик, скалите крият своите тайни. Горите подмамват, билките омайват, но всъщност хитростта е по-могъща от всичко, именно тя, а не силата печели битки, привлича съюзници и манипулира събитията.
Ако в първата част основното свръхестествено противопоставяне беше между царкинята ламя Вида, и по принуда вградения в крепостта, змей Пламен. То сега навлизат нови герои, носещи бурно минало и внасят хаос с неконтролируемите си емоции и желанието за разплата. Доброто и злото се размиват на моменти.
Две сестри, самодивата Месечина и юдата Вечерница се стремят към надмощие, без значение каква ще е цената, самодивата гледа безстрастно и неутрално, нейната кауза е да не се поддаде на гняв, отмъщение, скръб и да пази баланса като унищожава юдите, а юдата разпалва първичните страсти, движена от гняв и завист, тя иска да оцелее и ще използва околните за своите цели, в сложно изплетен план, с неочаквани обрати и предателства.
Повествованието се води освен от смъртната Рая, царкинята Вида и самодивата Зора, и от змея Йордан, само така може да бъде конструирана историята, но и неочаквано го виждам по-отблизо, по-лично. След първата книга, той иска отмъщение и прибягва до помощта на юдата Вечерница, последната останала по тези земи, която копнее за достъп до тайното познание, което в ритуал превръща вещите смъртни момичета в юди или самодиви, ритуалът е еднакъв и от момичето зависи дали има хармонията да стане самодива или е прекалено емоционална и ще стане юда.
Голямата изненада е разгръщането в образа на Йордан, змеят рушител е много по-сложен, самоуверен и саркастичен, той има силна принадлежност към кръвната връзка. Освен кръвната връзка, принадлежността и верността към своите е другата движеща сила, но самодивата Зора все по-трудно удържа собствената си душевна хармония, може би е прекалено свързана освен със своите, и с царкинята и смъртните. Може ли да бъде взето правилно решение само с хладен разум, без емоции?!
Рая и Владимир, получават известно развитие, всъщност той прави едни от най-запомнящите се моменти, докато Лили и Тони продължават да ми стоят малко нереално и излишно.
Книгата има много зрелищен завършек.
December 3, 2025
След като приключих „Змей закрилник“ с усещането за силна идея, но не напълно изчистено изпълнение, към „Змей побратим“ подходих с умерени очаквания. Радвам се, че авторката успя да ме изненада приятно. Втората книга е значително по-зряло написана – по-добре структурирана, емоционално по-дълбока и много по-ясна в развитието на персонажите.
Още в първите глави личи колко повече внимание е отделено на Йордан. Докато в първата част образът му често оставаше на заден план, тук той е оформен с реална вътрешна логика, минало и мотивации. Хареса ми, че читателят най-накрая получава отговори за това какъв човек е той, какво е преживял и защо реагира по определени начини. Тази последователност ми липсваше в „Змей закрилник“, затова тук беше истинско удоволствие да го опозная.
Същото важи и за Зора и Вида – две героини, които в първата книга често изглеждаха дистанцирани, дори студени. В „Змей побратим“ техните истории най-сетне се разглеждат в дълбочина. Авторката успява да покаже ранимостта им, страховете им и личните им битки, което ги прави много по-разбираеми и човечни. Вече не са просто „силни женски образи“, а личности със сложни преживявания.
Хареса ми и темпото – значително по-плавно и последователно в сравнение с първата книга. Смяната на гледни точки е по-умерена, сцените са по-добре подредени, а митологичните елементи са вплетени по-естествено. Чувства се, че авторката е намерила ритъма си и е овладяла света, който изгражда.
Особено силни са моментите, в които фолклорът изпъква без да засенчва човешките истории. В „Змей побратим“ митологията служи за атмосфера и символика, а не за разсейване – нещо, което много ми допадна.
Втората книга е безспорно крачка напред – по-уверена, по-емоционална и много по-завършена като стил.
В обобщение:
„Змей побратим“ показва какво може да се случи, когато една добра идея узрее и авторът надгради собствената си вселена. Ако „Змей закрилник“ беше обещание, то „Змей побратим“ е изпълнението – по-зряла, по-дълбока и по-увлекателна история, която най-накрая позволява на героите да блеснат.
Бих продължила поредицата с удоволствие.
Още в първите глави личи колко повече внимание е отделено на Йордан. Докато в първата част образът му често оставаше на заден план, тук той е оформен с реална вътрешна логика, минало и мотивации. Хареса ми, че читателят най-накрая получава отговори за това какъв човек е той, какво е преживял и защо реагира по определени начини. Тази последователност ми липсваше в „Змей закрилник“, затова тук беше истинско удоволствие да го опозная.
Същото важи и за Зора и Вида – две героини, които в първата книга често изглеждаха дистанцирани, дори студени. В „Змей побратим“ техните истории най-сетне се разглеждат в дълбочина. Авторката успява да покаже ранимостта им, страховете им и личните им битки, което ги прави много по-разбираеми и човечни. Вече не са просто „силни женски образи“, а личности със сложни преживявания.
Хареса ми и темпото – значително по-плавно и последователно в сравнение с първата книга. Смяната на гледни точки е по-умерена, сцените са по-добре подредени, а митологичните елементи са вплетени по-естествено. Чувства се, че авторката е намерила ритъма си и е овладяла света, който изгражда.
Особено силни са моментите, в които фолклорът изпъква без да засенчва човешките истории. В „Змей побратим“ митологията служи за атмосфера и символика, а не за разсейване – нещо, което много ми допадна.
Втората книга е безспорно крачка напред – по-уверена, по-емоционална и много по-завършена като стил.
В обобщение:
„Змей побратим“ показва какво може да се случи, когато една добра идея узрее и авторът надгради собствената си вселена. Ако „Змей закрилник“ беше обещание, то „Змей побратим“ е изпълнението – по-зряла, по-дълбока и по-увлекателна история, която най-накрая позволява на героите да блеснат.
Бих продължила поредицата с удоволствие.
July 25, 2023
📖 Zmey Sworn Brother 🖊 Simona Panova
The sequel to Zmey¹ Protector is extremely fascinating, interesting and an amazing Bulgarian fantasy. In the second part of the trilogy, the author fully lives up to the high expectations and takes us into the mythical atmosphere of our time..
The author reminds us of myths, customs and legends related to Bulgarian folklore. One of the places where the action takes place is among the fortress walls of the "Baba Vida" castle, which is a national cultural monument in Bulgaria.
The main characters come to life from the pages of the novel. They are so well developed with their strengths and weaknesses that the reader easily identifies with them and sympathizes with most ...
The main heroine Vida has guarded the fortress of her city for more than a millennium. She has a sidekick who takes human form only three days a year, and her enemies are strong and immortal zmeys…
What are the goals of immortal creatures and is eternity really endless, you will find out in Zmey Sworn Brother and you will shiver in anticipation of the next book.
Zmey¹ - a dragon-like shape-shifting creature.
.
📜Favorite quote:
.
📍Three words, eight digits. That much remained of each man when death took away the rest.
.
📍Isn't hope the cruelest executioner?
.
.
Продължението на "Змей закрилник" е изключително увлекателно, динамично и интересно. Във втората част от трилогията авторката напълно оправдава високите очаквания и ни повежда сред митичната атмосфера на нашето съвремие.
В романа тя ни припомня за митове, обичаи и легенди свързани с българския фолклор. Едно от местата където се развива действието е сред крепостните стени на замъкът "Баба Вида", който е национален паметник на културата в България.
Триглава ламя, змейове, самодиви, юди и няколко смъртни са главните герои, които оживяват от страниците на романа. Толкова са пълнокръвни, със своите съвършенства, недостатъци и грешки, че читателят лесно ги опознава и симпатизира на повечето от тях...
Главната героиня Вида пази крепостта на своя град повече от хилядолетие. Тя има помощник, който придобива човешка форма само три дни в годината, а враговете й са силни и безсмъртни змейове...
Какви са целите на безсмъртните създания и вечността наистина ли е безкрайна ще разберете в "Змей побратим" и ще тръпнете в очакване на следващата книга.
Благодаря на издателство @cielabooks за предоставеното копие ❤️.
.
📜Любим цитат:
.
📍Три думи, две цифри. Толкова оставаше от всеки човек, щом смъртта отнесеше останалото.
.
📍Не е ли надеждата най-жестокият палач?
August 3, 2024
Тази книга ще остане завинаги в сърцето ми. Препоръчвам я силно.
Аз лично се свързах много надълбоко с тази поредица, защото моите приятели-Младен, Ванеса и Антон- са Старозагорските Владо, Лили и Тони, а аз-Рая.
Любимата ми част от книгата е краят. Съкрушителен, но и истински. Накара очите ми да се напълнят със сълзи като не особено емоционален човек(от което не се гордея).
Завиждам изключително много на автора(Симона Панова), заради изключителното описание на героите. Това са най-добре представените герои от български автор по мое мнение. Като ученик, с наклонности към литературата бях много удовлетворена виждайки начина, по който възприемам героите, имайки чувството, че ги познавам от години(а да накараш читател дори да почувства нещо, докато чете е мноооого работа).
Обожавам начина, по който е описан магическия свят. Накара ме да се разтърся из старите томове на мама и да намеря някои български народни приказки и поверия, които са ми чели като малка. Благодаря Ви, госпожице(госпожа?) Панова за това, беше чудесно изживяване.
Като човек, който не е ходил във Видин, ми беше много интересно да разбера за крепостта "Баба Вида".
Смея да кажа, че това е едно от най-добрите фентъзи книги на български автор, които съм чела.
Благодаря много на Симона Панова за страхотното изживяване по време на прочита на книгата!
Следващата дестинация ми е Видин! Отивам да търся заведението за магически създания.
Аз лично се свързах много надълбоко с тази поредица, защото моите приятели-Младен, Ванеса и Антон- са Старозагорските Владо, Лили и Тони, а аз-Рая.
Любимата ми част от книгата е краят. Съкрушителен, но и истински. Накара очите ми да се напълнят със сълзи като не особено емоционален човек(от което не се гордея).
Завиждам изключително много на автора(Симона Панова), заради изключителното описание на героите. Това са най-добре представените герои от български автор по мое мнение. Като ученик, с наклонности към литературата бях много удовлетворена виждайки начина, по който възприемам героите, имайки чувството, че ги познавам от години(а да накараш читател дори да почувства нещо, докато чете е мноооого работа).
Обожавам начина, по който е описан магическия свят. Накара ме да се разтърся из старите томове на мама и да намеря някои български народни приказки и поверия, които са ми чели като малка. Благодаря Ви, госпожице(госпожа?) Панова за това, беше чудесно изживяване.
Като човек, който не е ходил във Видин, ми беше много интересно да разбера за крепостта "Баба Вида".
Смея да кажа, че това е едно от най-добрите фентъзи книги на български автор, които съм чела.
Благодаря много на Симона Панова за страхотното изживяване по време на прочита на книгата!
Следващата дестинация ми е Видин! Отивам да търся заведението за магически създания.
December 6, 2024
О, не, не, не, не! Какво се случи в тази книга?!?
И защооооооо?!?
Отново се връщаме към магичната обстановка на Видин една година след събитията от първата книга. Крепостта Баба Вида си има двама закрилника, на които е време да излязат и да се появят в човешкия си облик по време на Горещниците. Време е и отново Рая да се събере със своя брат Владо и групичката приятели отново да бъде цяла.
Но те не знаят какво им крои Йордан. Той е задействал пъклен план, който да се изпълни именно по време на Горещниците, когато и другите два змея са в плътна форма и най-накрая да получи отмъщение за убийството на стария Караогнян от Пламен. Картите са раздадени и хвърлени на масата, но всеки си мисли, че има и по един коз в джоба си.
Мдаааа, само си мисли!
Защото нито Йордан е подготвен напълно за това, което ще се разиграе, нито отбора на Зора самодива и Вида. А загубите ще са огромни и за всички...
Книгата отново е написана много увлекателно, а всички описания отново са пленяващи и така примамливи и приканващи човек да отиде и да ги види на място с очите си. Този път действието е извън Видин и в по-голямата си част е край Белоградчик. Преразказани са множество легенди, извършени са стари позабравени ритуали и цялата подготовка, за да се стигне до кулминацията и финалната битка.
Макар на моменти темпото да спада и да ми се стори, че някои сцени са излишно разтеглени, цялостното усещане от тази книга е за невероятно приключение в света на митичното и мистичното. А вихърът от емоции накрая ме остави безмълвна и искам да знам само Защо?
Надявам се третата книга да компенсира подобаващо огромната загуба случила се тук, но дори възмездието да възтържествува, празнината и тъгата си остават! 5*
И защооооооо?!?
Отново се връщаме към магичната обстановка на Видин една година след събитията от първата книга. Крепостта Баба Вида си има двама закрилника, на които е време да излязат и да се появят в човешкия си облик по време на Горещниците. Време е и отново Рая да се събере със своя брат Владо и групичката приятели отново да бъде цяла.
Но те не знаят какво им крои Йордан. Той е задействал пъклен план, който да се изпълни именно по време на Горещниците, когато и другите два змея са в плътна форма и най-накрая да получи отмъщение за убийството на стария Караогнян от Пламен. Картите са раздадени и хвърлени на масата, но всеки си мисли, че има и по един коз в джоба си.
Мдаааа, само си мисли!
Защото нито Йордан е подготвен напълно за това, което ще се разиграе, нито отбора на Зора самодива и Вида. А загубите ще са огромни и за всички...
Книгата отново е написана много увлекателно, а всички описания отново са пленяващи и така примамливи и приканващи човек да отиде и да ги види на място с очите си. Този път действието е извън Видин и в по-голямата си част е край Белоградчик. Преразказани са множество легенди, извършени са стари позабравени ритуали и цялата подготовка, за да се стигне до кулминацията и финалната битка.
Макар на моменти темпото да спада и да ми се стори, че някои сцени са излишно разтеглени, цялостното усещане от тази книга е за невероятно приключение в света на митичното и мистичното. А вихърът от емоции накрая ме остави безмълвна и искам да знам само Защо?
Надявам се третата книга да компенсира подобаващо огромната загуба случила се тук, но дори възмездието да възтържествува, празнината и тъгата си остават! 5*
Displaying 1 - 30 of 68 reviews