What do you think?
Rate this book
Чайки далеч от брега
256 pages, Paperback
First published January 1, 1983
4 people are currently reading
43 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
October 30, 2017
Когато Тато беше Тапата: http://knigolandia.info/book-review/c...
Един кораб поема уверено на път, но скоро буря отнася капитана в морето. Обезглавеният екипаж не може да излъчи лесно нов лидер, но докато авторитетите сред екипажа спорят, незабележимият досега моряк Тапата заявява, че може да работи с уредите и се наема да отведе кораба до сигурно пристанище, ако всички обещаят да изпълняват нарежданията му. Той приема скромно и достойно присмеха на околните, докато идеята не покълва – никой не го приема сериозно, неговата безобидност се оказва точно това, което всеки може да преглътне – и му дават властта. Тапата бързичко се нанася в капитанската каюта, избира си нови помощници, заявява важно, важно, че скоро ще започне да насочва кораба във вярната посока – само трябва да го слушат. Съпротивата сред обръгналите морски вълци е естествена, как така някакъв си там никаквец ще ги командва, но както във всяко общество, се намират хора, които виждат в него възможност да се издигнат. И нещата започват бавно да се променят.
Изд. "Лъчезар Минчев"
http://knigolandia.info/book-review/c...
Един кораб поема уверено на път, но скоро буря отнася капитана в морето. Обезглавеният екипаж не може да излъчи лесно нов лидер, но докато авторитетите сред екипажа спорят, незабележимият досега моряк Тапата заявява, че може да работи с уредите и се наема да отведе кораба до сигурно пристанище, ако всички обещаят да изпълняват нарежданията му. Той приема скромно и достойно присмеха на околните, докато идеята не покълва – никой не го приема сериозно, неговата безобидност се оказва точно това, което всеки може да преглътне – и му дават властта. Тапата бързичко се нанася в капитанската каюта, избира си нови помощници, заявява важно, важно, че скоро ще започне да насочва кораба във вярната посока – само трябва да го слушат. Съпротивата сред обръгналите морски вълци е естествена, как така някакъв си там никаквец ще ги командва, но както във всяко общество, се намират хора, които виждат в него възможност да се издигнат. И нещата започват бавно да се променят.
Изд. "Лъчезар Минчев"
http://knigolandia.info/book-review/c...
January 14, 2023
Всеки, който още вярва в супериорната сила на социализма, който ще отведе народа през всички "бури, аварии и катастрофи" до светлото бъдеще на комунизма и всеки, който все още вярва в култа към личността, трябва да прочете тази книга. Ако въобще има капацитет да я разбере.
Read
June 3, 2021Свобода. Интериорно понятие, изродено в колективистична разменна монета на пазара на измамната сигурност. „По-добре поробете ни, но нахранете ни”. Свободата не е угоен телец, не е златен телец, нито Велик инквизитор. Свободният не се услажда от и не си угажда с несвободата на другите.
Братство. Брат убива брата от създание мира. Кръвта на убития вика и от земята, и от водата. А Господ чува и чака. Народът (избран или презрян) трябва сам да отрече взелия се насериозно узурпатор. Три пъти да го отрече. Да извика в един глас „самозванец, лъжец и касапин“. Да извика със силата на кръвта, пролята от брата (или в негово име).
Равенство. Принципът, върху който е изграден светът, е неравенството. „С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин;“ (Евр. 11:4). Всеки получава различно, нежели поравно. Ако и да е умрял, праведният намира начин да проговори откъм дара на таланта си. С тимпан, китара или гусла да пропее до първи петли. След погубването на Певеца думите от песента му продължават да се съживяват на равни интервали. „В същия момент върху главите на тълпата, отгоре, като гръм неочаквано се стовари мощен пророчески глас, който пееше:
Избрахме Тапата за капитан,
а той си избра касапи!
Сега Капитана е богоизбран,
а всички ни сме тапи.
Хей, Капитана е богоизбран…“ (Кузманов 1992: 184).
Някои са по-равни от другите. Достатъчно ли е да викаш по палуби и по площади, че няма равноправие. Достатъчно ли е.
Кръгът. Изходът, който не е изход, има кръгова композиция. Всяка насилствена смърт е пореден уроборос на честолюбив егоизъм: „да го няма, за да имам“. Плаването в историческото време е завъртян пумпал. Бури, аварии и катастрофи се превъртат на стара и зациклила лозунгова лента с умерено прекъсване. Примирението е тих и кротък катаклизъм, заврян по ъглите.
Корабът. Е и ковчег. Но не Ноев. В него се пренасят смърт, страх и срам. Оцеляват по двойки-и-тройки безсмъртните животни на социалните роли. Едноокия не става цар на слепите. Капитана твърди, че онова, което се вижда на хоризонта, е красиво и необходимо. Корабът потъва така, че да има вода за всички.
Моряците. Опипом пролазват в трюма-ковчег. Разпускат на погребения, събрания и митинги. Падат от борда и яхват валутния. При всякакво време невидимите на вахта ще плуват в свои води. Останалите се давят в алкохол и безсмислие.
Сомнамбулите. Никога няма да се събудят напълно. Ще сънуват по зададен сигнал диктатора, който им се е дал. Стига някой в уречен час да им пожелава „лека нощ, деца“ (комунизмът си отива, спете спокойно).
Чайките. Знаят къде е брегът. „И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята. След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него (Бит. 8:11-12). Спасението е колкото близо, толкова и далече.
Обещанието. „Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих“ (Бит. 8:21). Господ се смили над човека. Човекът над човека – не. Защото един затапен от живота случайник е грандоман и има фетиш към скъпи ботуши, на друг нехранимайко гладните плъхове му изгризват краката заради свободата на устата. Не на шега. Споменът за безчинствата е обвинително пресен и никак не е смешен.
А този книжен кораб е свидетелство.
Братство. Брат убива брата от създание мира. Кръвта на убития вика и от земята, и от водата. А Господ чува и чака. Народът (избран или презрян) трябва сам да отрече взелия се насериозно узурпатор. Три пъти да го отрече. Да извика в един глас „самозванец, лъжец и касапин“. Да извика със силата на кръвта, пролята от брата (или в негово име).
Равенство. Принципът, върху който е изграден светът, е неравенството. „С вяра Авел принесе Богу по-добра жертва, нежели Каин;“ (Евр. 11:4). Всеки получава различно, нежели поравно. Ако и да е умрял, праведният намира начин да проговори откъм дара на таланта си. С тимпан, китара или гусла да пропее до първи петли. След погубването на Певеца думите от песента му продължават да се съживяват на равни интервали. „В същия момент върху главите на тълпата, отгоре, като гръм неочаквано се стовари мощен пророчески глас, който пееше:
Избрахме Тапата за капитан,
а той си избра касапи!
Сега Капитана е богоизбран,
а всички ни сме тапи.
Хей, Капитана е богоизбран…“ (Кузманов 1992: 184).
Някои са по-равни от другите. Достатъчно ли е да викаш по палуби и по площади, че няма равноправие. Достатъчно ли е.
Кръгът. Изходът, който не е изход, има кръгова композиция. Всяка насилствена смърт е пореден уроборос на честолюбив егоизъм: „да го няма, за да имам“. Плаването в историческото време е завъртян пумпал. Бури, аварии и катастрофи се превъртат на стара и зациклила лозунгова лента с умерено прекъсване. Примирението е тих и кротък катаклизъм, заврян по ъглите.
Корабът. Е и ковчег. Но не Ноев. В него се пренасят смърт, страх и срам. Оцеляват по двойки-и-тройки безсмъртните животни на социалните роли. Едноокия не става цар на слепите. Капитана твърди, че онова, което се вижда на хоризонта, е красиво и необходимо. Корабът потъва така, че да има вода за всички.
Моряците. Опипом пролазват в трюма-ковчег. Разпускат на погребения, събрания и митинги. Падат от борда и яхват валутния. При всякакво време невидимите на вахта ще плуват в свои води. Останалите се давят в алкохол и безсмислие.
Сомнамбулите. Никога няма да се събудят напълно. Ще сънуват по зададен сигнал диктатора, който им се е дал. Стига някой в уречен час да им пожелава „лека нощ, деца“ (комунизмът си отива, спете спокойно).
Чайките. Знаят къде е брегът. „И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята. След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него (Бит. 8:11-12). Спасението е колкото близо, толкова и далече.
Обещанието. „Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих“ (Бит. 8:21). Господ се смили над човека. Човекът над човека – не. Защото един затапен от живота случайник е грандоман и има фетиш към скъпи ботуши, на друг нехранимайко гладните плъхове му изгризват краката заради свободата на устата. Не на шега. Споменът за безчинствата е обвинително пресен и никак не е смешен.
А този книжен кораб е свидетелство.
March 19, 2015
Алюзията на държавата с кораб, където обществото е негов екипаж, не е нито нова, нито оригинална.
Какво става обаче, когато корабът загуби капитана си? Когато новият капитан, избран единодушно от екипажа, се окаже деспотичен диктатор, решен да не позволи нищо да му попречи да запази властта, с която така случайно се е сдобил, но така силно жадува?
Книгата започва малко трудно и първите 70 страници продължава все така. Но си струва човек да ги изтърпи. По някаква причина авторът е решил да запознае читателя с немалка част от героите още в самото начало при това в най-големи подробности. Това се оказва не дотам излишно, тъй като до края на романа, макар и да търпят развитие и всеки по своему да се нагажда към ситуациите, никой от тях и за миг не изменя на характера си. Всъщност, може да се каже, че във всеки от отделните образи, лесно може да се припознае цял типаж хора в обществото, с неговите характеристики, модели на действие и инстинкт за справяне с проблемите. Самият автор не дава оценки на типажите си. Те не са нито добри, нито лоши. Просто са такива, каквито са. И всяко едно сравнение, всяко определение, всяка асоциация е точно на мястото си. И макар книгата да излиза още 1983 г. тя не само, че не възхвалява социализма, ами показва истинското му лице. Със слугинажа, нагаждачеството, репресиите над всеки, който се противопоставя или има опасност да се опълчи, с безропотното понасяне на неправдите, способността и готовността на хората да се нагодят към всичко, вместо да се противопоставят. И разбира се – постоянния страх от нещо ужасно, което може да ги връхлети отвън, защото във всеки един момент, корабът точно сега минава през такова място, където бурите и опасностите дебнат отвсякъде.
И така, докато най-после екипажът не се усеща и не започва първо тайно, но постепенно съвсем открито да припява:
“Избрахме Тапата за капитан,
а той си избра касапи!
Сега Капитана е богоизбран,
а всички ние сме тапи.”
Какво става обаче, когато корабът загуби капитана си? Когато новият капитан, избран единодушно от екипажа, се окаже деспотичен диктатор, решен да не позволи нищо да му попречи да запази властта, с която така случайно се е сдобил, но така силно жадува?
Книгата започва малко трудно и първите 70 страници продължава все така. Но си струва човек да ги изтърпи. По някаква причина авторът е решил да запознае читателя с немалка част от героите още в самото начало при това в най-големи подробности. Това се оказва не дотам излишно, тъй като до края на романа, макар и да търпят развитие и всеки по своему да се нагажда към ситуациите, никой от тях и за миг не изменя на характера си. Всъщност, може да се каже, че във всеки от отделните образи, лесно може да се припознае цял типаж хора в обществото, с неговите характеристики, модели на действие и инстинкт за справяне с проблемите. Самият автор не дава оценки на типажите си. Те не са нито добри, нито лоши. Просто са такива, каквито са. И всяко едно сравнение, всяко определение, всяка асоциация е точно на мястото си. И макар книгата да излиза още 1983 г. тя не само, че не възхвалява социализма, ами показва истинското му лице. Със слугинажа, нагаждачеството, репресиите над всеки, който се противопоставя или има опасност да се опълчи, с безропотното понасяне на неправдите, способността и готовността на хората да се нагодят към всичко, вместо да се противопоставят. И разбира се – постоянния страх от нещо ужасно, което може да ги връхлети отвън, защото във всеки един момент, корабът точно сега минава през такова място, където бурите и опасностите дебнат отвсякъде.
И така, докато най-после екипажът не се усеща и не започва първо тайно, но постепенно съвсем открито да припява:
“Избрахме Тапата за капитан,
а той си избра касапи!
Сега Капитана е богоизбран,
а всички ние сме тапи.”
June 21, 2015
Макар този гротескно-сатиричен роман определено да не е моят тип четиво, на места Евгени Кузманов наистина ме забавляваше. Образите на залуталия се без посока кораб и отношенията на екипажа му създават истинска алегория на нашето общество не само по време на кризата в епохата на диктатурата, но и днес.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews