Това е криминална приказка за едно пожертвано поколение спортисти. То скочи в престъпността по детински. Като в игра на война. Само смъртта беше истинска в приказката. Всичко друго - плод на незрялост. Героите станаха антигерои. Идеалите се изродиха. Триумфът издигна стена на плача. В кулминацията ролите бяха преобърнати. Момчетата си отидоха. Криминалната приказка свърши. Тя не беше тяхната.
Доста се чудих дали да започна тази документална серия от поредицата на жълтата преса.Върнах се обратно в тинейджърските ми години ,когато татко си купуваше всяка сутрин вестниците”168 часа”,”Труд”,”24часа” и оттам постоянно се блещеха гръмки заглавия за убийства,отвличания,гангстерски войни и т.н.Родена и израстнала в голям град,четейки тази книга ,провокира спомените ми за момчета със странни прически и мускули,анцузи и ланци,обикалящи и веселящи се из заведенията,а вечерите обикновено свършваха с масови побои и погром на дискотеките.Спомням си офисите на силовите групировки ВИС,СИК,Лев Инс,техните стикери по търговски обекти и коли.За мен не бяха проблем имената на повечето гангстери(някои с много смешни прякори,такава е била модата явно),тъй като доста се чуваха из града или най-малкото,инцидентите и имената бяха из пресата(някои от читателите изкритикуваха големия брой включени имена в книгата,което ги е обърквало тотално).Другото,което е-читателите критикуват авторката,че героизирала най-обикновени бандити,аз лично не усетих такова нещо,освен фразата,че са били “едно пожертвано поколение спортисти”.Но така или иначе настройката ми за четене е друга,нито ми е жал за тях,нито им симпатизирам.По-скоро осъзнавам как политическата власт е спуснала един огромен чадър на протекционизъм над тях.” А колко много майки са разплакали…”.Поне остатъците от тях сега са облекли костюми и вратовръзки и бизнесите им сега са по- легализирани и канализирани.Броят на безразборните и зрелищни убийства от 90-те е намалял (още се стрелят,ама нарядко).Има някои неточности във фактологията,които е допуснала авторката,Безкрайно съм щастлива,че мутренските години си отидоха и дано си останат там,където заслужават-в забвение.
Какво знаем ние простосмъртните за мутренските времена– НИЩО!!! Навремето нелегални, днешно време легални, всички мастити мутри от тогава(оцелелите) са днешни бизнесмени.
Подхванах я от чиста проба любопитство. Изобщо не бях запозната с въпросните Васил и Георги Илиеви, макар, че съм дете на деветдесетте. Предполагам, че трябваше да се впечатля, но не би.
Човек трябва да чете всичко. Това е половината причина, която ме подтикна към тази поредица. Втората е, че всяка книга те намира в точно определен момент. Всеки читател посяга към книгата, към която има определена нужда. Винаги са ми привличали тези времена, макар да не съм от поколението след тях. Намирам първата книга от серията за подземния свят в България за увлекателно четивно с доза истина (така де, кой би могъл да знае цялата?), затова давам прилична оценка.
Интересно ми е да чета за събитията и за подземния свят на България от 90-те години, но авторката така е написала книгата все едно става въпрос за някви топ селяндури, а не за босовете на българската мафия.
Като цяло ми прилича на преразказ по вестникарски изрезки. Скоро четох една книга за Калифорния от средата на 19-ти век и, да, ситуацията в България преди 30 години е напълно идентична с тази на Дивия американски запад. Цялата работа е много тъжна, направо трагична, като се има предвид, че всичко се е случило наистина и реални хора са страдали от набезите на "бизнесмените", но нямаше как да не се засмея всеки път, когато на арената се появеше някой с колоритно прозвище - Печурката, Бабичката, Травестита, Манекена, Компира, Бенката, Крушата...
Тази книга си е чиста езотерика. Има двама герои, чиито истории са проследени сравнително подробно и още около сто, за които липсва каквато и да е информация кои са, от къде са, как са стигнали там, където са, кой им е позволил да стигнат дотам, защо им е позволил. Тази книга е четиво за хора, които са изчели подобни биографии на всички останалил главни действащи лица. Това е лукс, който авторите на художествена литература не могат да си позволят.