Настоящата книга ще ви въведе в художествения свят на един от класиците на американската литература - Натаниъл Хоторн. Наред с Едгар Алан По, Уолт Уитман, Херман Мелвил и др., неговото име е неразделно свързано със зараждането и процъфтяването на националната литуратура на САЩ в началото на 19-ти век. През целия си жизнен и творчески път Натаниъл Хоторн се стреми да открие нравствените истини за човешкия живот, корените на злото в него и причините за тях. В този смисъл той е един от най-големите писатели моралисти в американската литература. В романите "Алената буква", "Къщата със седемте кули", и най-вече в "Романс в Блайтдейл" той открива злото и несъвършенството в обществения строй, в който, по неговите думи, по всяко време някъде има човек, доведен до ръба на пропастта, т.е. до физическата си или морална смърт. Творбите на Хоторн изобилстват с герои - учени и творци: лекари, химици, естествоизпитатели, художници, поети и писатели, и нравствените проблеми, които третира чрез тях, са немалко, защото у тези богато надарени хора Хоторн вижда опасната тенденция да се откъсват от общата съдба на човешкия род. Два основни въпроса почти винаги се свързват с тях: доколко може художественият творец да навлиза в душевния мир на другите хора и до каква степен трябва ученият да експериментира с природата? Отговорът на първия въпрос е: дотогава, докато не се наруши "светостта на човешкото сърце", или ако художникът проникне до дълбините на човешката душа, то да стори това с уважение, любов и състрадание към нейните болки и терзания. А отговорът на втория въпрос е: дотогава, докато не нарушава законите на природата и нейното равновесие. Почти всеки разказ на Н. Хоторн е една притча за вечната борба между доброто и злото и може би защото насочва повече вниманието ни към злото, художествените му творби ни помагат да го осъзнаем по-добре и до го разпознаем по-ясно, а това е първата стъпка в нашата активна съпротива срещу него. Големият американски писател вижда несъвършенствата у човека и обществото, но е убеден във възможността за тяхното осъвършенстване... - Наталия Клисурска
Nathaniel Hawthorne was a 19th century American novelist and short story writer. He is seen as a key figure in the development of American literature for his tales of the nation's colonial history.
Shortly after graduating from Bowdoin College, Hathorne changed his name to Hawthorne. Hawthorne anonymously published his first work, a novel titled Fanshawe, in 1828. In 1837, he published Twice-Told Tales and became engaged to painter and illustrator Sophia Peabody the next year. He worked at a Custom House and joined a Transcendentalist Utopian community, before marrying Peabody in 1842. The couple moved to The Old Manse in Concord, Massachusetts, later moving to Salem, the Berkshires, then to The Wayside in Concord. The Scarlet Letter was published in 1850, followed by a succession of other novels. A political appointment took Hawthorne and family to Europe before returning to The Wayside in 1860. Hawthorne died on May 19, 1864, leaving behind his wife and their three children.
Much of Hawthorne's writing centers around New England and many feature moral allegories with a Puritan inspiration. His work is considered part of the Romantic movement and includes novels, short stories, and a biography of his friend, the United States President Franklin Pierce.