What do you think?
Rate this book
Въжеиграч
ПЪТНИЦИ
Ако сте пътници
кой знае откъде дошли
с ожулените чанти и прахта:
вземете ме
усмивката ви тук-таме нащърбена
кожата ви ужилено сукно:
вземете ме.
пуснете ме да слизам в онова озъбеното
замитайте ми пясък по оголени пътеки
и ми дайте сянка
покажете ми прозорците със сгушен телевизор
най-тъжните, най-празни улици на всеки град
разкажете ми какъв не съм могъл да бъда
и накрая
загасете ми деня
оставете ме на гара под самичка лампа
да ме вземе някой влак
нататък
Ако сте пътници
кой знае откъде дошли
с ожулените чанти и прахта:
вземете ме
усмивката ви тук-таме нащърбена
кожата ви ужилено сукно:
вземете ме.
пуснете ме да слизам в онова озъбеното
замитайте ми пясък по оголени пътеки
и ми дайте сянка
покажете ми прозорците със сгушен телевизор
най-тъжните, най-празни улици на всеки град
разкажете ми какъв не съм могъл да бъда
и накрая
загасете ми деня
оставете ме на гара под самичка лампа
да ме вземе някой влак
нататък
44 pages, Paperback
First published November 1, 2012
31 people want to read
About the author
Никола Петров
6 books15 followersНикола Петров е роден през 1987 година. Завършва скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2010 година. Носител е на трета, втора и първа награда от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009–2011), както и на други отличия, сред които Славейкова награда (второ място, 2008) и награда за поезия от Националния конкурс на фондация „Св. Климент Охридски“ (2009).
Автор е на стихосбирките „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012), „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017) и „Не са чудовища“ („Издателство за поезия ДА“, 2021, отличена с награда „Перото“ и номинирана за „Иван Николов“). От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Негова поезия е превеждана на испански и на италиански.
Автор е на стихосбирките „Въжеиграч“ (ИК „Жанет 45“, 2012), „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017) и „Не са чудовища“ („Издателство за поезия ДА“, 2021, отличена с награда „Перото“ и номинирана за „Иван Николов“). От 2015 г. насам участва в редица издания на представлението „Актьори срещу поети“ в Театрална работилница „Сфумато“. Негова поезия е превеждана на испански и на италиански.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
May 3, 2016
Ако човек мисли и вижда по този начин на 25, страшно искам да узная как и какво ще пише по-нататък. Умът е вълнуващо изживяване. Чух Никола Петров на едно литературно четене миналия декември и бях искрено впечатлена от осанката и думите му на сцена. Хубава изненада, чакам още.
Най-любимото ми тук е "И после". Иначе: "въртоп от краища", "древна есен с порцеланово небе и креснали листа", "най-яростната, най-божествената скорост е покоят", "вали не зная откога / не зная и какво вали", "след толкова години в тази стая / кръвта ми е ръждива на повехнали цветя", "клокнали потоци", "виновно примижала сутрин", "докато порой или комета, или невнимателен ботуш", "една огромна струна от тук до свършека на видимото"...
"...защото речено е:
ако капка анемична кръв
докосне метената прах в нозете й -
искрящата й прах! -
дръгливи глутници
ще наизлязат иззад всеки храст..."
Най-любимото ми тук е "И после". Иначе: "въртоп от краища", "древна есен с порцеланово небе и креснали листа", "най-яростната, най-божествената скорост е покоят", "вали не зная откога / не зная и какво вали", "след толкова години в тази стая / кръвта ми е ръждива на повехнали цветя", "клокнали потоци", "виновно примижала сутрин", "докато порой или комета, или невнимателен ботуш", "една огромна струна от тук до свършека на видимото"...
"...защото речено е:
ако капка анемична кръв
докосне метената прах в нозете й -
искрящата й прах! -
дръгливи глутници
ще наизлязат иззад всеки храст..."
June 15, 2022
Обожавам поезията на Никола Петров! "Не сме чудовища" ми допадна повече, но и тази стихосбирка е просто прекрасна, очаквам с нетърпение нещо ново от него:)
April 25, 2020
Страхотен дебют, но не мога да не я сравня с втората книга на автора, "Бяс/Бяло", която определено ми е фаворит.
July 9, 2017
Суперструнна теория
Allegro fusioso
Признавам си:
не издържах!
но така се случи че
една огромна струна
от тук до свършека на видимото
и отвъд
непрекъснато
и всеки ден
с трептенето си
ме влудяваше
в началото
звукът напомняше скимтящо кученце
ритнато в момент на помрачение
от безпощадната ми маратонка
а запушех ли ушите си
се утрояваше
и клетото създание ми свистеше на умряло
затова
започнах да барабаня
представях си
че мога да я вкарам в ритъм
или поне да я разсея струната
и така избарабаних море
в което пусках горди барабанни салове
и хвърчила
и шарени боклучета да маршируват
ведро-синьо
но струната се хранеше от всеки такт
нарастваше
в безмилостна прогресия
пронизваше ми всяко сетиво
и ето как реших
- от злоба и безсилие реших-
да я надшумя
да я изтикам
и се почна
безпощадна канонада от снаряди
барабанно
бомбардирах бившето си нежничко творение
лютиха се картечници
валяха тъпани
и стана страшно!
какво ли не
се сипа от юмруците ми
и удави залата в която
още чувах стреснати овации
обаче струната
обаче
СТРУНАТА!
ми беше трудно вече да я различа
от писъка след оглушаването
от самия ПИСЪК
и така погледнах
в най-удачния
в най-удачния
и най-ужасен изход:
божественият тъп покой след разрушението
когато аз и тя
нацелим честотите си
Allegro fusioso
Признавам си:
не издържах!
но така се случи че
една огромна струна
от тук до свършека на видимото
и отвъд
непрекъснато
и всеки ден
с трептенето си
ме влудяваше
в началото
звукът напомняше скимтящо кученце
ритнато в момент на помрачение
от безпощадната ми маратонка
а запушех ли ушите си
се утрояваше
и клетото създание ми свистеше на умряло
затова
започнах да барабаня
представях си
че мога да я вкарам в ритъм
или поне да я разсея струната
и така избарабаних море
в което пусках горди барабанни салове
и хвърчила
и шарени боклучета да маршируват
ведро-синьо
но струната се хранеше от всеки такт
нарастваше
в безмилостна прогресия
пронизваше ми всяко сетиво
и ето как реших
- от злоба и безсилие реших-
да я надшумя
да я изтикам
и се почна
безпощадна канонада от снаряди
барабанно
бомбардирах бившето си нежничко творение
лютиха се картечници
валяха тъпани
и стана страшно!
какво ли не
се сипа от юмруците ми
и удави залата в която
още чувах стреснати овации
обаче струната
обаче
СТРУНАТА!
ми беше трудно вече да я различа
от писъка след оглушаването
от самия ПИСЪК
и така погледнах
в най-удачния
в най-удачния
и най-ужасен изход:
божественият тъп покой след разрушението
когато аз и тя
нацелим честотите си
October 6, 2022
Яростно откритие.
December 10, 2016
при въздъхналата планина над всичкото
на разплиснатото синьо на самия ръб
ме чакай:
(...)
но небето помежду ни не е ли същото?
Тук- там има попадения. И дотам.
Неискрено и пресилено ми звучи написаното от Никола Петров. Сякаш е писал за едното писане и ако го попиташ, едва ли би могъл да ти обясни идеята, която влага в думите си. А и сам заявява, че поанти няма да се появят във "Въжеиграч".
Е, не ми е достатъчно да ми редиш думичките в претенциозни съчетания, без да ги вплетеш в едно смислено и изпипано "цяло".
на разплиснатото синьо на самия ръб
ме чакай:
(...)
но небето помежду ни не е ли същото?
Тук- там има попадения. И дотам.
Неискрено и пресилено ми звучи написаното от Никола Петров. Сякаш е писал за едното писане и ако го попиташ, едва ли би могъл да ти обясни идеята, която влага в думите си. А и сам заявява, че поанти няма да се появят във "Въжеиграч".
Е, не ми е достатъчно да ми редиш думичките в претенциозни съчетания, без да ги вплетеш в едно смислено и изпипано "цяло".
Displaying 1 - 6 of 6 reviews