Стефан Дичев е рoдeн e в Tъpнoвo. Съвpeмeнeн пиcатeл, изoбpазил c гoлямo умeниe в poманитe cи виднитe иcтopичecки личнocти, катo Pакoвcки и Лeвcки ("За cвoбoдата", дoкумeнталeн poман, т. І, 1954 и т. ІІ, 1956) и вeличави cъбития oт нашата иcтopия – "Пътят към Сoфия" (1962), "Еcкадpoнът" (1968), "Кpeпocти" (1974), "B лабиpинта" (1977), "Сpeща на cилитe" (1978), "Пoдзeмията на Сeн Жан д`Аpк" (1988), пpeтъpпeли peдица издания. Автop e на извecтни твopби за юнoши – иcтopичecкитe пoвecти "Pали" (1960), "Mладocтта на Pакoвcки" (1962) и дp., cъщo издавани мнoгoкpатнo.
Крепостта Сен Жан Д'акр(е) се намира в днешен Израел. Личи педантичността на Стефан Дичев в исторически и архитекрурен план - много добро изследване. Все едно наистина си там, но без да си затрупан от излишни натрапчиви описания (+ звездичка). Имам си афинитет към лекарски романи (+звездичка). Беше интересно да се прави съпоставка между героите, които се деляха на "от изтока" и "от запада", та несъзнателно да сравняваш и с днешните прилики и разлики. Харесаха ми и сложността в характера на някои от героите, други ми се щеше да бъдат по-добре развити (Божил, Кръстина, Паскал). Сякаш много по-драматично накрая щеше да бъде, ако си видял събитията през призмата на различните души (не само през тази на доктора и една horny англичанка) (- звездичка). Самата книга е също така написана - сякаш смесица от булевардна литература, възрожденска и приключенска, което правеше страхотен контраст и те кара да оцениш истинското и по-явно да изпъкне катарзиса на гл. герой (+ звездичка).
Въпреки големия минус давам 5 т., защото си заслужава да се прочете. Пък и е като кутия с бисквити - хапваш си без да се усетиш и накрая търсиш на дъното да няма още някоя забравена бисквитка.