What do you think?
Rate this book
Над дъгата
“Дичо Пъдаря трябва да умре” – текст Сотир Гелев, рисунки Пенко Гелев
“Ян Бибиян” – по Елин Пелин, рисунки Росен Манчев
“Миташки и небесната джаджа” – текст и рисунки Румен Чаушев
“Ники Внучето и Роли Кучето” – текст и рисунки Николай Додов
“ЕЛО – Легенда за Черните Архангели” – текст Любомир Чолаков, рисунки Димитър Стоянов
“Краят на Бенковски” – по Захари Стоянов, рисунки Владимир Коновалов
“Дамга” – текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров
“Тримата Мускетари” – по Александър Дюма, художник Евгений Йорданов
“Призрак” – текст и рисунки Сотир Гелев
“Ян Бибиян” – по Елин Пелин, рисунки Росен Манчев
“Миташки и небесната джаджа” – текст и рисунки Румен Чаушев
“Ники Внучето и Роли Кучето” – текст и рисунки Николай Додов
“ЕЛО – Легенда за Черните Архангели” – текст Любомир Чолаков, рисунки Димитър Стоянов
“Краят на Бенковски” – по Захари Стоянов, рисунки Владимир Коновалов
“Дамга” – текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров
“Тримата Мускетари” – по Александър Дюма, художник Евгений Йорданов
“Призрак” – текст и рисунки Сотир Гелев
- GenresComics
80 pages, Hardcover
First published November 1, 2012
1 person is currently reading
38 people want to read
About the author
Сотир Гелев
22 books21 followersСотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев - един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“.
През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях.
През 2008 г. и 2009 г. двамата братя продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца).
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. Сотир е автор на сценариите, Пенко е продуцент, а двамата заедно са художници на филмите. Сотир е и режисьор (съвместно с Алекс Филипов).
През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“ по сценарий на Сотир.
Сотир е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
Докато учи в Художествената академия, рисува комикси за списание „ДЪГА“. Неговите поредици по книгите на Толкин „Хобитът“ и „Властелинът на пръстените“ допринасят за популяризирането на фентъзи литературата в България.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
След 1991 г. Сотир работи в областта на графичния дизайн, телевизионната реклама, прави специални ефекти за няколко филма. През 1997 г. публикува стихосбирката „Следобедно кюфте“.
През 1995 г. Сотир и Пенко основават собствена компания за графичен дизайн. За няколко години създават много плакати, запазени знаци, оформления на книги и списания. През 1997 г. те издават албума с комикса „Маугли“ на Пенко.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
От 2001 г. до 2007 г. те са продуценти на телевизионния сериал за деца „Приказки за физиката и астрономията“. От него реализират двеста и петдесет епизода. Сотир Гелев е сценарист на стотина от тях.
През 2008 г. и 2009 г. двамата братя продуцират сериала „Добър ден, господин Жасмин“ (отново за деца).
След 2009 г. Пенко и Сотир започват да работят над поредица от анимационни филми – „Дорога“, „Керата“, „Орбис“, „Вектор и Лектор“, „Имаго“, „Противогаз“ и „Лабиринтът“. Сотир е автор на сценариите, Пенко е продуцент, а двамата заедно са художници на филмите. Сотир е и режисьор (съвместно с Алекс Филипов).
През 2011 г. Пенко продуцира телевизионния филм „Жълто куче“ по сценарий на Сотир Гелев и Мария Николова (тя е и режисьор на филма), а Сотир създава авторския анимационен филм „Пилета“ (римейк на „Пилето“ от 1982 г.).
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. През 2012 г. издават албума „Над дъгата“. За този албум Сотир създава комикса „Призрак“, а Пенко рисува комикса „Дичо Пъдаря трябва да умре“ по сценарий на Сотир.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
June 10, 2018
Дичо Пъдаря трябва да умре - действието се развива 1968-а в неназовано родно село. Рисунките са невероятни, сюжетът е малко недовършен - това е по-скоро интродукция към по-голямо произведение, отколкото самостоятелно такова. Трябва още!!!
Ян Бибиян - фрагмент от цялата история, нарисуван с подходящ стил. Някое детско издателство трябва да даде едни добри пари на Росен Манчев да нарисува целия!!! Бих го купил с удоволствие!
Миташки и небесната джаджа - отново един много добър увод към нещо по-обемно! Тук, за щастие, има някаква завършеност!
Ники Внучето и Роли Кучето - много детски и цветни истории от по страница, в които има толкова много обич, че и циник като мен се трогна! 😊
ЕЛО - Легенда за черните архангели - много приятна научно-фантастична приказка! Стилът на рисуване ми е малко не по вкуса. ЕЛО ми беше любимата поредица на Дъга.
Краят на Бенковски - поглед върху много обещаващи работни скици за комикс по "Записки по българските възстания".
Дамга - превъзходно фентъзи, и сюжетът и рисунките са върховни! Само една забележчица - огърлицата трябваше да се види на някой панел преди да бъде загубена.
Тримата мускетари - най-реалистично нарисуваното произведение. Началото на историята от Дюма, представена в страхотни черно-бели панели (и няколко цветни за разкош)!
Призрак - свръхестествена история, развиваща се в София по време на ВСВ. Мрачно, интересно, и неочакван край! Най-самостоятелното произведение в сборника!
Нюанси след дъгата - невероятно есе на тема "БГ комикс" на Антон Стайков, по страница от което е вмъкната между комиксите. Какво е миналото и бъдещето на родния комикс?
Цели шест години след излизането му, най-накрая се добрах до "Над дъгата"! Нямам търпение да ударя втората част (закупена в комплект с първата).
Като единствен недостатък е незавършеността (дори и за епизод) в няколко. Четири звезди, а втората ще е за пет, убеден съм!!!
Ян Бибиян - фрагмент от цялата история, нарисуван с подходящ стил. Някое детско издателство трябва да даде едни добри пари на Росен Манчев да нарисува целия!!! Бих го купил с удоволствие!
Миташки и небесната джаджа - отново един много добър увод към нещо по-обемно! Тук, за щастие, има някаква завършеност!
Ники Внучето и Роли Кучето - много детски и цветни истории от по страница, в които има толкова много обич, че и циник като мен се трогна! 😊
ЕЛО - Легенда за черните архангели - много приятна научно-фантастична приказка! Стилът на рисуване ми е малко не по вкуса. ЕЛО ми беше любимата поредица на Дъга.
Краят на Бенковски - поглед върху много обещаващи работни скици за комикс по "Записки по българските възстания".
Дамга - превъзходно фентъзи, и сюжетът и рисунките са върховни! Само една забележчица - огърлицата трябваше да се види на някой панел преди да бъде загубена.
Тримата мускетари - най-реалистично нарисуваното произведение. Началото на историята от Дюма, представена в страхотни черно-бели панели (и няколко цветни за разкош)!
Призрак - свръхестествена история, развиваща се в София по време на ВСВ. Мрачно, интересно, и неочакван край! Най-самостоятелното произведение в сборника!
Нюанси след дъгата - невероятно есе на тема "БГ комикс" на Антон Стайков, по страница от което е вмъкната между комиксите. Какво е миналото и бъдещето на родния комикс?
Цели шест години след излизането му, най-накрая се добрах до "Над дъгата"! Нямам търпение да ударя втората част (закупена в комплект с първата).
Като единствен недостатък е незавършеността (дори и за епизод) в няколко. Четири звезди, а втората ще е за пет, убеден съм!!!
December 17, 2013
1. Дичо Пъдаря трябва да умре (текст Сотир Гелев, рисунки Пенко Гелев) - чудесна история за едно нямо момче, един бивш партизанин и една пушка. Не е за изпускане!
2. Ян Бибиян (по Елин Пелин, рисунки Росен Манчев) - има ли нужда да говоря изобщо? Нови приключение на момчето с опашката на дяволчето Фют, Мирилайлай и останалите.
3. Миташки и небесната джаджа (текст и рисунки Румен Чаушев) - много добра история! Една извънземна цивилизация, разтърсвана от война, после мръдваме 1000 години напред във времето! В България едно малко момче е на скаутски лагер и намира изгубен артефакт от тази цивилизация...
4. Ники Внучето и Роли Кучето (текст и рисунки Николай Додов) - хубава история, но е наистина за най-най малките. И като рисунки, и като насоченост.
5. ЕЛО - Легенда за Черните Архангели (текст Любомир Чолаков, рисунки Димитър Стоянов) - ЕЛОСИТЕ!!! Екип за Ликвидиране на Опасности! Е, тук е доста напред във времето историята, колкото и да ни се иска капитан Сташевски, Даниел и Тахатунга вече ги няма, но имат наследници. Страхотно!
6. Краят на Бенковски (по Захари Стоянов, рисунки Владимир Коновалов) - единственият комикс, който не харесах. Рисуван на ръка, груби, резки щрихи, черно-бял, че и по Записки от Българските Въстания, баси! Е, сигурен съм, че ще си намери феновете, де.
7. Дамга (текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров) - без съмнение НАЙ-ДОБРОТО в албума. Страхотна грабваща фентъзи история от млади автори, нарисувана от безспорния корифей Пепи. Неслучайно с този комикс последния отнесе международна награда за най-добър класически комикс в Белград наскоро, пребивайки към 300 художника от стотина държави. У-НИ-КАТ.
8. Тримата Мускетари (по Александър Дюма, художник Евгений Йорданов) - историята я знаем всички, но как, как е нарисувано просто това нещо!!! Трябва да видите!
9. Призрак (текст и рисунки Сотир Гелев) - един художник в София, края на Втората Световна. Съюзническите самолети хвърлят бомби над столицата, а нашият художник има среща с... призрак. Супер е.
2. Ян Бибиян (по Елин Пелин, рисунки Росен Манчев) - има ли нужда да говоря изобщо? Нови приключение на момчето с опашката на дяволчето Фют, Мирилайлай и останалите.
3. Миташки и небесната джаджа (текст и рисунки Румен Чаушев) - много добра история! Една извънземна цивилизация, разтърсвана от война, после мръдваме 1000 години напред във времето! В България едно малко момче е на скаутски лагер и намира изгубен артефакт от тази цивилизация...
4. Ники Внучето и Роли Кучето (текст и рисунки Николай Додов) - хубава история, но е наистина за най-най малките. И като рисунки, и като насоченост.
5. ЕЛО - Легенда за Черните Архангели (текст Любомир Чолаков, рисунки Димитър Стоянов) - ЕЛОСИТЕ!!! Екип за Ликвидиране на Опасности! Е, тук е доста напред във времето историята, колкото и да ни се иска капитан Сташевски, Даниел и Тахатунга вече ги няма, но имат наследници. Страхотно!
6. Краят на Бенковски (по Захари Стоянов, рисунки Владимир Коновалов) - единственият комикс, който не харесах. Рисуван на ръка, груби, резки щрихи, черно-бял, че и по Записки от Българските Въстания, баси! Е, сигурен съм, че ще си намери феновете, де.
7. Дамга (текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров) - без съмнение НАЙ-ДОБРОТО в албума. Страхотна грабваща фентъзи история от млади автори, нарисувана от безспорния корифей Пепи. Неслучайно с този комикс последния отнесе международна награда за най-добър класически комикс в Белград наскоро, пребивайки към 300 художника от стотина държави. У-НИ-КАТ.
8. Тримата Мускетари (по Александър Дюма, художник Евгений Йорданов) - историята я знаем всички, но как, как е нарисувано просто това нещо!!! Трябва да видите!
9. Призрак (текст и рисунки Сотир Гелев) - един художник в София, края на Втората Световна. Съюзническите самолети хвърлят бомби над столицата, а нашият художник има среща с... призрак. Супер е.
July 11, 2017
Уникална красота, която ме върна назад във времето, когато се редяхме по опашки от ранна сутрин, за да докопаме първи новата „ДЪГА“. Просто великолепно издание!
July 22, 2014
Блестящо.
Тези автори са просто възхитителни. И идеята. И изпълнението. Ако не беше толкова високо качеството, нямаше да забележа няколкото дразнещи коректорски пропуски, нямаше и да си фантазирам как "теоретичният" текст - иначе прекрасен - може да стане още по-четивен (както като съдържание, така и като форма).
Пътувах три часа със самолет и с електронната версия на "Над дъгата" пред себе си. Така се отнесох с тази книга, че забравих колко съм изморена и че всъщност ме е страх да летя. Двете истории на братята Гелеви направо ме отвяха (рисуването на Пенко е ВЕЛИКОЛЕПНО в "Пъдаря", текстовете на Сотир са майсторски, случката с призрака ми беше и най-интересна и завършена в целия сборник, шапо!). Ако имаше откъде, всяка седмица бих си купувала по една. Бих ги чакала с фенско нетърпение. Бих си купила тениска с картинка и бих вложила пари в краудсорснат проект на тези двамата, ама веднага.
Прехласнах се пред "Тримата мускетари" на Евгений Йорданов, изключителен "превод" на комиксов език. "Дамга" (текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров) също страхотно ми падна на сърце, нищо че героините бяха толкова красивички (преди едната да се преобрази де :)), че ме дразнеха с холивудщина - толкова впечатляваща жанрова история, толкова умело разигран "филм", искам още...
Обещала съм си да не трупам повече книги, че няма къде да дишам вече, но тази я искам и на хартия. Дълбоко съм впечатлена.
ПП. Днес ми се смяха в книжарницата, когато казах, че искам една бройка от "Над дъгата" :) Толкова бързо се разкупила след постъпването си в разпространителската мрежа, че да я търся две години по-късно е направо виц... Добре де, какво лошо има във втори, трети, четвърти и пети тираж, ако една книга предизвиква такъв интерес? Наистина не разбирам как е възможно при такова търсене предлагането да е нула.
Тези автори са просто възхитителни. И идеята. И изпълнението. Ако не беше толкова високо качеството, нямаше да забележа няколкото дразнещи коректорски пропуски, нямаше и да си фантазирам как "теоретичният" текст - иначе прекрасен - може да стане още по-четивен (както като съдържание, така и като форма).
Пътувах три часа със самолет и с електронната версия на "Над дъгата" пред себе си. Така се отнесох с тази книга, че забравих колко съм изморена и че всъщност ме е страх да летя. Двете истории на братята Гелеви направо ме отвяха (рисуването на Пенко е ВЕЛИКОЛЕПНО в "Пъдаря", текстовете на Сотир са майсторски, случката с призрака ми беше и най-интересна и завършена в целия сборник, шапо!). Ако имаше откъде, всяка седмица бих си купувала по една. Бих ги чакала с фенско нетърпение. Бих си купила тениска с картинка и бих вложила пари в краудсорснат проект на тези двамата, ама веднага.
Прехласнах се пред "Тримата мускетари" на Евгений Йорданов, изключителен "превод" на комиксов език. "Дамга" (текст Марин Трошанов и Евгени Пройков, рисунки Петър Станимиров) също страхотно ми падна на сърце, нищо че героините бяха толкова красивички (преди едната да се преобрази де :)), че ме дразнеха с холивудщина - толкова впечатляваща жанрова история, толкова умело разигран "филм", искам още...
Обещала съм си да не трупам повече книги, че няма къде да дишам вече, но тази я искам и на хартия. Дълбоко съм впечатлена.
ПП. Днес ми се смяха в книжарницата, когато казах, че искам една бройка от "Над дъгата" :) Толкова бързо се разкупила след постъпването си в разпространителската мрежа, че да я търся две години по-късно е направо виц... Добре де, какво лошо има във втори, трети, четвърти и пети тираж, ако една книга предизвиква такъв интерес? Наистина не разбирам как е възможно при такова търсене предлагането да е нула.
July 22, 2014
Чудесен проект да се съберат в издание разнородни неща и да се разкаже за "Дъга", автори, техники, сюжети ...
Текста обаче ми беше леко хаотичен и като че ли ми се искаше да е в синхрон с комиксите, а не просто между тях, не знам как е в книжното издание ...
Любимата история, като текст, рисунки и прекрасен неочакван финал - "Призрак" на Сотир Гелев.
Нева, благодаря за идеята!
Текста обаче ми беше леко хаотичен и като че ли ми се искаше да е в синхрон с комиксите, а не просто между тях, не знам как е в книжното издание ...
Любимата история, като текст, рисунки и прекрасен неочакван финал - "Призрак" на Сотир Гелев.
Нева, благодаря за идеята!
November 17, 2012
Харесах историята на Петър Станимиров и тази за тримата мускетари. Колкото до илюстрациите, опасявам се, че никои от тях не са по МОЯ вкус, което е ок, разбира се. :) Самата поява на такъв албум е чудесно събитие.
December 26, 2020
Посегнах към изданието с голямо любопитство и определено не съжалявам. Авторите, стилът им, както и самите историите са толкава различни, че всеки читател би могъл да намери нещо свое.
Лично за мен най-вълнуващи и силни бяха две от историите, а именно - "Призръкът" (текст и рисунки - Сотир Гелев) и "Дичо падаря трябва да умре" (текст - Сотир Гелев, рисунки - Пенко Гелев).
Лично за мен най-вълнуващи и силни бяха две от историите, а именно - "Призръкът" (текст и рисунки - Сотир Гелев) и "Дичо падаря трябва да умре" (текст - Сотир Гелев, рисунки - Пенко Гелев).
May 21, 2017
Прочетете ревюто на "Книжни Криле" за албума "Над дъгата 2", както и обширно интервю в 5 части с художниците от Дъга!
https://knijnikrile.wordpress.com/tag...
https://knijnikrile.wordpress.com/tag...
December 13, 2012
“Над дъгата” е комиксова машина на времето
http://knigolandia.info/book-review/n...
аква чудна машина на времето! Нагиздена, натруфена, тя носи със себе си спомена за едно друго време, когато няколко броя “Дъга”, взети от градската библиотека във Видин, си бяха съкровище, което можеше да отнесе целия ден сред себе си. Не знам колко време съм прекарвал над тях, но не беше никак малко и още изпитвам носталгия към онази тръпка. Е, сега получих шанса да се върна в онези времена и да, заслужаваше си!
http://knigolandia.info/book-review/n...
аква чудна машина на времето! Нагиздена, натруфена, тя носи със себе си спомена за едно друго време, когато няколко броя “Дъга”, взети от градската библиотека във Видин, си бяха съкровище, което можеше да отнесе целия ден сред себе си. Не знам колко време съм прекарвал над тях, но не беше никак малко и още изпитвам носталгия към онази тръпка. Е, сега получих шанса да се върна в онези времена и да, заслужаваше си!
Displaying 1 - 9 of 9 reviews