Uzly a pomeranče

by Iva Procházková

A když zapomenu, co si musím pamatovat, a budu si pamatovat, co mám zapomenout?“
Matka vytáhla z kapsy provázek a podala mu ho: „Udělej si uzel.“
V jejím světě nebylo místo pro bloudění a pochybnosti. Kdo se matčinými zákony řídil a uměl vázat uzly, nemohl sejít z cesty.


Pokud dospívání můžete pojmenovat jinými slovy, je to příběh hlavního hrdiny této knihy. Příběh o statečnosti, odpovědnosti, o první lásce, příběh, v němž velkou roli hrají koně. Koně jako sny, jako symbol nespoutanosti...
Kniha je atraktivní, zábavná i dojemná, ale přitom nesentimentální.
Příběh se odehrává v dnešní době a mohl by se odehrát kdekoli, ale konkrétně je zasazen na venkov, na úpatí hor. Darek je kluk, který bude čtenářům sympatický a blízký, kamarádi a spolužáci jsou počítačoví experti a tráví čas jako dnešní kluci a holky.
Avšak Darek přece jen netráví všechen svůj čas jako jeho vrstevníci.
Na pozadí horské scenérie tu dostávají mezilidské vztahy sílu, prudkost a hloubku, o které se velkoměstským dospívajícím ani nesní.

248 pages, Hardcover

First published July 27, 2011

About the author

Iva Procházková was born in Olomouc, Czechoslovakia, in 1953. She spent most of her childhood in Prague. After graduating from J. Neruda grammar school, she could not go on to university for political reasons. She worked in various jobs, among others as a cleaner and a cook. In 1983 she emigrated to Austria with her husband, the film director Ivan Pokorný, and their children. She spent eleven years in exile first in Austria and then in Germany. She wrote plays and books, the latter mainly for children and young people, with some of them gaining substantial recognition. After returning to the Czech Republic in 1995, she began to work together with Czech publishers such as Melantrich, Albatros, Amulet, Mladá Fronta, Arsci and others. She has worked for the Czech TV and is currently devoting all of her time to writing. She now lives in Prague.

Reviews

[Bookmaniac70 · Rating 4 out of 5]

Имах хубави впечатления от Ива Прохазкова, след като прочетох "Ваканция с магарешки уши" - мил и свеж разказ за една ваканция на село, две деца и едно упорито магаре-:)). Това ме насочи към втората й преведена книга със страхотно заглавие - " Портокалови дни". Тя се оказа по- сериозна, засягаща множество важни теми, които авторката се е опитала да обхване в 300 и нещо страници. Някои от тях остават само загатнати, други биха могли да бъдат по-добре развити, но това са неща, които се забелязват при твърде критично вглеждане. Книгата е много цялостна, детските образи- убедителни и истински. Темата за навлизането в юношеството е предадена откровено, с познаване на бурята от противоположни емоции, която бушува у децата в този толкова сложен период от детството им. Но моята любима част от романа ще си остане образът на Ема- едно различно дете, което никога няма да порасне. Рядко съм попадала на толкова нежно и истинско описание на вътрешната красота на дете с увреждане, без привнесено съжаление или сантименталност.

Ревю в сайта "Детски книги".

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

„Портокалови дни” на Ива Прохазкова (изд. „Емас”) е една от ония редки книги, които най-общо влизат в категорията „детска литература”, но всъщност трудно се поддават на каквито и да било етикети. И причината за това е, че романът на чешката писателка разказва чисто и просто за нещата от живота. Все едно да сложиш жанр на албум със семейни снимки. Не става. Прочетете ревюто на "Книжни Криле":

https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Петя · Rating 5 out of 5]

„Портокалови дни“ има съвсем погрешно лепнат етикет като „детска“ или „тийнейдърска“ книга, но ще бъде още по-грешно ако кажем, че е и книга за възрастни. Тя е толкова прекрасна, че всеки на всяка възраст ще намери нещо за себе си в нея. Всъщност избрах тази книга само по заглавието, без анотации и мнения, очаквайки, че ще намеря лека любовна история за тийнейдъжри. Е, сгреших! Книгата не беше чак толкова лека, но пък е написана с лекота. Разказва за историята на обикновено семейство, на обикновено момчес обикновени проблеми, но е написана така майсторски все едно четеш някаква вълшебна история. Всичко в нея е така прекрасно описано, че дори и лошите моменти ти изглеждат някак романтични. Прекрасна книга!

[Деница Райкова]

Ива Прохазкова - "Портокалови дни", изд. "Емас", прев. Анжелина Пенчева

Току-що приключи поредното ми интересно книжно преживяване.А начинът, по който се стигна до него, показва, че понякога нещата просто искат да ви се случат. Без значение какво си мислите и планирате вие.
С тия "Портокалови дни" се гледахме от известно време в книжарницата. Ей така, любопитно се гледахме, но нищо повече. Защото бяха ясни няколко неща: 1. Че книгата е детска. 2. Че аз отдавна не съм на "тия години". 3. Че и без това вкъщи е пълно с непрочетени книги, които си чакат реда.
А дали е било ясно и 4: Че като сме се загледали, рано или късно ще се вземем, независимо от всичко? Виж, това не знам дали беше ясно, но... няколко седмици по-късно прочетох биографичен материал за авторката и това събуди интереса ми. Оттам до купуването на книгата имаше само една крачка. И аз я направих.
Читателският ми опит с чехословашки детски автори не е много голям. Но това, което бях чела, ми харесваше, и имах добри очаквания за тази книга. Пък и как да не те привлече такова заглавие? Казваш си, че щом се нарича така, няма начин да не е забавно, да не е увличащо, да не е изпълнено с приключения, да не е весело.
И... се излъгваш.
Защото "Портокалови дни" не е "весела" книга. И няма да ви накара да се заливате от смях. Напротив - дори усмивките ви ще са малко тъжни. Не, не че няма светли моменти. Но тя е, както я беше нарекъл някой, книга за нещата от живота. За порастването. За първите сериозни сблъсъци на един юноша с лицемерието и лъжите на възрастните. За загубата на любими, близки хора. За едно момче, което се влюбва за пръв път - и то докато се бори да изплува от най-тежката загуба и от невъзможността да разбере родния си баща. И за едно "различно" малко момиче, което разбира и възприема само добротата и обича единствено белия цвят...
Изпитвах странно усещане, докато четях тази книга. Защото макар че е писана скоро и сюжетът е напълно съвременен - или по-скоро би трябвало да кажа "действието се развива в наши дни", като изказ, като атмосфера, като преживявания тя ми напомня много за книгите от моето детство и юношество. Може би този начин на писане е типичен за авторите от тази част на света по това време - не знам, не мога да кажа, защото опитът ми не е толкова голям. Но лично у мен той създава едно приятно, топло усещане, едно чувство за близост, което малко книги са ми давали.
Истинска тъга имаше в последните страници - или не, всъщност може би не беше точно тъга. Но в последните 30-40 страници най-после започва да се изяснява това, което е загатнато в резюмето на корицата. И още преди да е станала ясна цялата истина, вече изпитвах тревожно предчувствие. И не исках да продължа, защото моите предчувствия обикновено се сбъдват. Но не можех да изоставя Дарек да се пита какво ще се случи.. а с него - да се питам и аз..
Отначало краят на книгата ми се стори тъжен, дори жесток. Но пък.. когато ги няма мечтите, нямаш и какво да губиш, нали? А там някъде чака реалността.
И може би - може би - можеш да си я създадеш сам. Или да я победиш.

[Dancer.Jane · Rating 4 out of 5]

Jak jsme jeli do Prahy vlakem značky RegioJet (nedělám žádnou reklamu, ale i tak vám ho doporučuju), tak jsem se dozvěděla, že se na jejich portálu dají i číst e-knihy. Nikdy jsem žádnou e-knihu nečetla a tak jsem to aspoň chtěla zkusit a stejně bych se asi nudila. Tak jsem si prohlížela, co tam mají a nic moc mě nezaujalo. No, ale potom jsem narazila na tohle a na první pohled mě prostě zaujal název a i obálka. Tak jsem si řekla: Proč to nezkusit? A hned po pár přečtených stránkách mě to okamžitě vtáhlo do děje. Je to hodně čtivá knížka a přesvědčilo mě to o tom, že i čeští autoři umí psát skvělé knížky. Darka jsem si oblíbila hned. Emu jsem ze začátku neměla moc ráda, ale když jsem se dozvěděla, že je trochu postižená, tak jsem pochopila její chování a oblíbila jsem si jí. Působila na mě celkem mile. No, na Michala jsem žádný názor neměla, prostě takový neutrál, ale nebyl mi nějak nesympatický. Hanka mi občas připadala, že se trošku předvádí, ale jinak mi byla sympatická. Hugo mě hrozně štval a byl mi strašně nesympatický. Nechápu, že se s ním Darek někdy začal bavit. Nechápu, o co mu šlo, ještě k tomu, když to Darek měl tak těžké. Táta Darka a Emy mi byl taky celkem hodně nesympatický, neměla jsem ho ráda. Skoro pořád na Darka křičel. A taky mi vadilo, že se tak často opíjel. A Marta mi taky byla nesympatická. Na Antona jsem si taky nějak nevytvořila názor, ale zato pan Havlík mi byl sympatický a měla jsem ho v oblibě. Moc se mi líbilo, že se to odehrávalo v moravskoslezském kraji. Je to zvláštní knížka, překvapila mě. Přesto musím dát čtyři hvězdičky, protože to bylo napsáno zvláštním stylem a udivilo mě, že tam je tak málo kapitol. Ale tahle knížka má moc velkou hloubku. Dlouho na ni budu vzpomínat. Tato knížka vážně asi není moc pro děti do 11-12 let, protože to vůbec nemusí pochopit. Nádherná kniha.

[Camilla · Rating 4 out of 5]

Ein wirklich gutes Kinder-/Jugendbuch, das eine etwas außergewöhnliche Geschichte hat und auch auf ernstere und schwerere Themen (z.B. Verlust, geistige Behinderung, ...) eingeht. Trotzdem ist die Geschichte auch für Jüngere gut lesbar, da sie nicht zu heftig oder deprimierend ist.
Dadurch, dass auch alltäglichere Themen, wie die erste Liebe oder Streitigkeiten mit Freunden und Familie behandelt werden, wird die Geschichte realistisch und nachvollziehbar. Auch das Ende ist sehr passend zum Rest der Geschichte.
Besonders hat mir die Entwicklung des Protagonisten Darek gefallen, wie er im Laufe der Geschichte reifer und erwachsener wird.
Da mir keine negativen Punkte einfallen, könnten es auch 5 Sterne sein, aber es gibt einfach andere Bücher für diese Altersklasse, die mich damals noch mehr gepackt und in die Geschichte eingesogen haben, deshalb "nur" 4 Sterne.

[Linda · Rating 3 out of 5]

až moc drastický o těch koních...

[Denaaa · Rating 4 out of 5]

4,5⭐

[Veronika Nováčková · Rating 3 out of 5]

Jako povinná četba celkem dobry ale jinak nic moc

[Evk · Rating 3 out of 5]

Přišla jsem zase o kus radosti... Opět výborná kniha od skvělé Ivy Procházkové. Tentokrát se autorka pustila do komplikované změti starostí jednoho mladého kluka ze Slezska. Vytknout dokážu snad jen určitou překombinovanost - ale reálně to působilo - až mě to bolelo číst. Není to kniha, kterou zhltnete na jeden zásah, je vážná a pravdivá a hodně lidská, plná emocí, lásky v různých podobách a "něčeho", co dělá z obyčejného příběhu výjimečný kousek. "Jen" tři hvězdičky dávám, protože mi kniha vyvolala obrovskou vlnu bezmoci a smutku.

[Thyra · Rating 4 out of 5]

Very good!

[Kalee · Rating 4 out of 5]

The book was not THAT good. But the end got me.

[V · Rating 3 out of 5]

Pěkná knížka, napínavá tak pro desetileté čtenáře, ale rozhodně stojí za to. :)