Перце от дим

by Мария Донева, Ина Бъчварова (Illustrator)

Ина Бъчварова: „Снощи дочетох стиховете. Чудесни са, действат лечебно. Нито за момент не звучат фалшиво. Усещането е като за вълнено одеяло в студен ден. Толкова са талантливи и натъпкани с човечност, че имам чувството, че мога да ги пипна. Сякаш не са думи, а нещо материално и топло. Имаме късмет с такъв поет съвременник и пишещ на нашия език.”

Доротея Табакова: “…Но варих парче портокалова коричка в сиропа за баклавата и тя стана като стихотворение на Мария Донева!”

Милен Русков: „Мария е родена да бъде помощник, за различни неща. И по професията й си личи… Рядко качество в леко свирепия свят. Слава Богу, че тук-там има и по някой такъв.”

Юлиана Петрова: „Харесвам Мария Донева, заради деликатното й светоусещане и детска, неподправена искреност. Стиховете й са крехки като играчки за елха.”

Мария Канева: „Стихотворенията на Мария Донева са като топъл пуловер, като лека лятна рокля, като обикновен ден, но истински ден със светлина, звуци, обувки и много въздух. Думата за това място, на което съм, докато съм с тях, е уют. Уютно е на всичко в мен, и на костите ми, и на ръцете ми, и на всички гънки на натъпканата ми по дупките душа, която излиза и почва да се разполага като царица...”


Перце от дим

Ела по-близо – да допрем обувките
със влажни носове да се подушат.
Ела да си опитаме целувките.
Дали ще е удобно да се сгуша

до рамото ти? Слушай. Капят капки
от покривите. Всичко се разтапя.
И аз така. Устата ти е сладка,
а пък студът по пръстите ме хапе.

Ела да се допрем. Така приличаме
на две врабчета във пейзажа зимен.
Любов ли ще е? Да не го наричаме
с такова тежко и голямо име.

Снегът от някой покрив ще се срути,
докато обитаваме момента,
и ще отлитне чувството нечуто –
перце от дим над чаша чай от мента.

http://mdoneva.wordpress.com/2012/01/...

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

64 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Мария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.

Reviews

[Стефан Русинов]

Като слушам и чета стихотворенията на Мария Донева, усещам какво е имал предвид Итало Калвино, като е казал, че литературата е "диренето на лекотата като реакция на тежестта на живота". "Перце от дим" е толкова подходящо заглавие за тази стихосбирка - стихотворенията вътре олекотяват и ЛЕКуват. Онагледяват "как спокойно и полека / може да се съществува."

[Анастасия Карнаух]

Раздвоена съм от парадоксите на настоящето ни - ние искаме повече топлина и радост, а създаваме толкова грозни и студени неща. Изненадана съм от думите на млада поетеса, която казва, че пише толкова мрачно, защото иска да говори за "разрухата и неслучилите се възможности".

Сигурно и за нея ще се намерят читатели, но аз съм от първия, емоционално-зависим-от-слънцето-човек, който обича думите на Мария Донева.

Не искам да спирам да я чета и не искам тя да спира да ни дава своите дози кислород, под формата на красиво подредени, римувани думи.

Обичайте тази книга, защото тя го прави!
От първа до последна корица...

Вижте и интервюто с Мария Донева, което записах за предаването "Аз чета с Настя":
http://www.youtube.com/watch?v=zRhAni...

Източник: http://www.facebook.com/az.cheta.s.na...

[Cve · Rating 4 out of 5]

Тя показва езика си ален,
и върви в калта, без да се цапа.
Тя е толкова мека и галена,
че усещам замайване в лапите.

Тя е пух. Топла, лека и бяла.
Тя заспива, където си иска.
Бих я скрил под езика си цялата,
стига да ме допусне по-близко.

Тя е зла, но така ми харесва.
Ех, да имаше как да се случи –
тази котешка дива принцеса
да ме вземе за собствено куче.

После нека съм срам за породата.
Който иска, от яд да беснее.
Много здраве от мен на природата –
тя е котка, но аз искам нея.

[Kristina · Rating 5 out of 5]

Исках да си купя нова книжка, влязох в книжарницата и след лутане открих една малка, сладка книжка. Отворих на случайна страница и се зачетох. Едно стихотворение ме накара да я купя и не само. Сега съм истински фен на Мария Донева. А след няколко дни ще търся юли на пейката в парка (виж стр.48).

[Svetoslava Stefanova · Rating 5 out of 5]

Чай за душата :)