Войник или Упование за обезсърчените

by Калин Терзийски

"Трябва да изживеем именно този живот, мили Джими. И то не как да е - а като добри хора! Мускулите на челюстите ни трябва да станат като стоманени въжета - от стискане, защото ние трябва да преодолеем слабостите си и ето точно така ще станем добри и щастливи. Никакви самообвинения, никакви угризения, никакви колебания! Напред, напред, напред! Като сьомги под леда! Само така можем да станем щастливи! С ужасна смелост. Като не очакваме нищо. Най-малкото пък - щастие! Само така можем да станем щастливи. Или пък, ако не станем, поне няма да съжаляваме. Войникът не съжалява! Той гледа навън, през прозореца на колата. И съзнанието му е хладно, спокойно и бяло - като замръзналото поле навън. Напред, напред, напред! Като сьомги под леда!" "Не можеш да вървиш по Пътя, докато самият ти не станеш Пътят" Буда

Genres: Bulgarian Literature

268 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Reviews

[Georgi · Rating 4 out of 5]

Имам щастието да съм от поколението, което не се е сблъсквало с казармата. От тази гледна точка, историите ми бяха интересни. Но книгата е не просто сбирка от носталгични армейски спомени (които можем да чуем във всяка достатъчно „зряла“ мъжка компания). Тя, по типично откровения стил на Терзийски, разкрива неговия цветен, странен и на моменти налудничав мироглед.

[Vasil Kolev · Rating 5 out of 5]

Прочетох я почти на един дъх.

Терзийски пише за себе си и е един достатъчно интересен и честен човек, че да си заслужава да се чете. Умее и да пише много добре.

[Svetomir Kostov · Rating 4 out of 5]

Суров и дързък. Заигавката с идентичността между авгор и герой винаги буди интерес, когато става въпрос за Калин Терзийски. Изллючително мъдър по мъжки роман, усеща се като смисловото продължение на “Алкохол”. По-добре е да паднеш от скалата, вместо цял живот да си видиш на нея.

“В България мъжете са хора, на които не трябва да разчиташ.”

[Ana Karlsreiter · Rating 5 out of 5]

Калин Терзийски: “Войник или упование за обезсърчените”, Сиела, 2012

Аз си мислех, че за мен Калин Терзийски се е изчерпал. Започнах с “Алкохол” преди години и изчетох наведнъж останалите му книги. Бях изключително впечатлена. Шокиращи, изключително силни, мрачни, депресарски книгис внушението на филма “Полет над кукувиче гнездо”. Важни, много нужни книги, но в един момент просто на човек му стига толкова.

Затова спрях да го чета и тази книга, която е издадена 2012, остана някъде на рафта на библиотеката ми за книгите за някога си, но не сега.
Докато в един момент съзерцавайки точно този рафт попаднах на думата “обезсърчени” в заглавието. Рядка, необикновена дума, тя ме заинтригува и слава Богу накара да прочета и следващата си книга на Терзийски.
И добре, че го направих. Защото тук открих един нов Терзийски. Пак го има жлъчното описание на действителнистта, този път на неговата служба в казармата по времената на вече умиращия и отиващ си соц. Пак безпощадно точен поглед на абсолютното безсмислие на това време. Но този път с много, много, уф още една сложна дума, но тя е точната “патриотизъм”. Не я обичам, затова веднага я заменям с многото изказана, изписана “любов към България” в тази книга на Терзийски. Нещо ново за мен в този явно много по-многостранен автор.
“Войник” е умело изграден пътепис с две много умело преплитащи се сюжетни линии на минало и настояще, които както във всяка добра драма се преплитат накрая. Простичко написан, не напрягаш разказ. Един някакси одухотворен Терзийски. Без цинизъм, дори напротив много хуманен, силно емоционален, едва ли не романтичен: “ Но още повече ме ободряваше друго: че докато живеем, докато вървим по пътя, се случват и чудесни неща. И те също отлитат като тичинков прашец в небитието, но преди това докосват в един свещен миг душите ни. И това докосване е щастието.”
И в същото време много критичен. Изключително силна критика, може би най-ярката,която аз поне съм чела, на Възродителния процес, в речта на един агитатор пред група войници: “ Да, бойци, да! Турците и сега искат отново да колят и бесят в нашата татковина! Знаете ли, те чакат само сгодния момент, за да започнат да колят и бесят! И още нещо! Те само чакат да почнат...защото много си падат по това- да почнат да насилват... Да насилват нашите момичета и жени! Имате ли си приятелки вие? Имате си! Да. А майчици?” Гади ли ви се. На мен направо ми се повръщаше, но тези редове трябва да се прочетат!
Много силна, различна книга на Калин Терзийски. Препоръчвам!
PS: Корицата на Дамян Дамянов отново гениална, но си признавам, че съм силно пристрастна!

[Boriana Todorova · Rating 5 out of 5]

Слушала съм много разкази за казармата, в тази книга става дума И за това. Но също за много други неща като чест, приятелство между момчета, приятелство между мъже, любов.
Книгата има странен неравен ритъм, и на места ме 'изгубваше'. Краят обаче беше неочакван, и наистина много силен .
След ' Войник' Чувствам Калин Терзийски като мой приятел, дори без да броим това, че съм израсла в същия край на София.

[Heinrich · Rating 3 out of 5]

Калин Терзийски умее да пише добре. Особен майстор е на пъстри аналогии. За мен този му роман остава малко в сянка на предишния му Алкохол и то заради останалото в мен впечатление на незавършеност и липсваща цялост на романа, сякаш по едно време му е омръзнало да я пише и просто я е предал за редакция. Поради това и би му дал дори и три звездички, защото авторът може много повече. Но все пак ми хареса и затова 4.

[Ivaylo · Rating 5 out of 5]

"Войник или Упование на обезсърчените" беше първата книга, която прочетох и много ми хареса. Има особен стил на писане, "суров" бих казал. Много хубави идеи и хрумвания, много яки сравнения.
Това, което ми направи впечатление е, че понякога губи баланс, малко се изхвърля и драматизира нещата. В "Алкохол" направо ме подразни това. Ще си дам малко почивка и ще пробвам нещо друго.

[Radoslav Minchev · Rating 4 out of 5]

Редовете, главите и начина, по който се кръстосват е приятен! В един момент си в средата на войнишките емоции и спомени, когато основата на тази книга се е формирала, а в друг момент се запознаваш с представянето й... и не само...

[Kristine · Rating 5 out of 5]

Ще е малко, ако мога да цитирам цялата книга ...
През цялото време, докато четях, имах чувството, че Калин Терзийски е извадил моите чувства и мисли на показ. Беше отрезвяващо и в същото време опияняващо усещане.
С тази книга просто се оцелява.