Романът „Планетата на двойниците“ (1974 г.) е признат единодушно от читатели и критици за връх в творческото развитие на изтъкнатия арменски писател фантаст Карен Симонян (1936 г.). Криминално-фантастичният сюжет, увлекателната интрига са само основата, на която авторът изгражда своеобразна философска притча за едно възможно бъдеще на човечеството. Чрез мрачната картина на обществото на роботите — двойници, населяващи сивата планета Лета, писателят изразява тревогата си за бъднините на нашата Земя, застрашена от нравствена деградация и зле насочено технизиране. Цялото произведение е пронизано от идеята, че хората са длъжни да опазят за идните поколения не само Земята и нейните богатства, но и човешката памет, и всички прости, ала вечни човешки ценности.
Четирите разказа, включени в сборника, обогатяват представата ни за творческия лик на Карен Симонян и са своеобразно продължение на идейния замисъл на романа.
Планетата на двойниците Ներսես Մաժան դեղագործը, 1972
Харесвам книги като тази. Истории, които се развиват толкова далече в бъдещето, че авторът има пълна свобода да ги сътвори такива, каквито желае да са. А моето въображение също е свободно да ги украси по неповторим начин. Точно това се случи докато четях Карен Симонян и разказите му за далечни светове и чудни същества (може би хора?), покоряващи необятния Космос, но винаги носещи в душите си блед спомен за Земята.