Романът „Планетата на двойниците“ (1974 г.) е признат единодушно от читатели и критици за връх в творческото развитие на изтъкнатия арменски писател фантаст Карен Симонян (1936 г.). Криминално-фантастичният сюжет, увлекателната интрига са само основата, на която авторът изгражда своеобразна философска притча за едно възможно бъдеще на човечеството. Чрез мрачната картина на обществото на роботите — двойници, населяващи сивата планета Лета, писателят изразява тревогата си за бъднините на нашата Земя, застрашена от нравствена деградация и зле насочено технизиране. Цялото произведение е пронизано от идеята, че хората са длъжни да опазят за идните поколения не само Земята и нейните богатства, но и човешката памет, и всички прости, ала вечни човешки ценности.
Четирите разказа, включени в сборника, обогатяват представата ни за творческия лик на Карен Симонян и са своеобразно продължение на идейния замисъл на романа.
Планетата на двойниците Ներսես Մաժան դեղագործը, 1972