What do you think?
Rate this book
Иван Кондарев
'Макар и да завършва с разгрома на подготвеното от комунистите септемврийско въстание - романът на Емилиян Станев не е роман за септемврийското въстание. И не само защото изобразява социалния и политически драматизъм на българската история в годините след Първата световна война в цялата им пълнота, а защото представя една много по-широка (от политическа хроника) епическа фреска на българския национален живот в неговата битова пълнота и екзистенциални многообразия. Като роман от типа роман-река, роман-епическа панорама, "Иван Кондарев" синтезира в себе си много и различи видове романи - и семейна сага (на Джупуните), и любовен роман (Кондарев - Христина - Костадин Джупуна), и множество други съставни - любовни, психологически и битови - новели, съсредоточени около различни герои (Христакиев, Анастаси Сиров, Корфонозов, Дуса, Балчев, д-р Янакиев, учителят Георгиев и др.). "Иван Кондарев", въпреки едноперсонажното си заглавие, е - редом с тетралогията на Талев - най-разгърнатият многоперсонажен роман в българската литература. Чрез образа на гимназиста Кольо Рачиков романът може да бъде четен дори като мемоарно-изповеден Bildungsrоman. При това, макар и опрян върху класически романови поетики от ХІХ век (преди всичко Толстой и Достоевски), романът на Станев представя не тяхно повторение, а модерен синтез - не е трудно да видим, че в "Иван Кондарев" се смесват повествувателните техники на Толстоевата изобразителна пластика и психологически анализ с полифоничния роман на идеите на Достоевски.' - Светлозар Игов
- GenresBulgarian Literature
808 pages, Hardcover
First published January 1, 2007
4 people are currently reading
96 people want to read
About the author
Emilian Stanev
51 books25 followersEmilian Stanev Емилиян Станев was the pseudonym Nikola Stoyanov Stanev (Никола Стоянов Станев), a 20th-century Bulgarian prose writer. Also spelled as Emiliian Stanev or Emiliyan Stanev.
Stanev was born in Veliko Tarnovo in 1907 and spent his childhood in Tarnovo and Elena, where he long lived with his family. From an early age, his father would take him to his hunting outings in the open, which influenced Stanev's later work, where nature is often described. In 1928, he finished the Elena high school as a private student and moved to Sofia, where he studied painting under Tseno Todorov. In the 1930s, he enrolled in Finances and Credit in Free University of Political and Economic Sciences, (today University of National end World Economy in Sofia). In 1932–1944, he was an office worker of the Capital Municipality and in 1945 he was the director of the hunting reserve in the village of BukovetsStanev published his first works in 1931. He was active in a number of magazines and newspapers: he headed the fiction department of the
Literary Front newspaper and published in Fate, Testaments, Art and Critic, Goldhorn, Wreath, Bulgarian Speech, etc. Stanev wrote tales involving animals, social and philosophical prose, historical novels and novelettes. During his stay in Sofia he was an acquaintance of the city's leading intellectuals who had a strong influence on his later works. Stanev's first book was a collection of short stories named Tempting Glitters issued in 1938. His next book was the collection Alone from 1940, which set forth a series of works devoted to the relations between man and nature. The books to follow were Wolfish Nights (1943), Workdays and Holidays (1945), Wild Bird (1946), In a Silent Night (1948). One of his last and best-known works, The Peach Thief, was published in 1948 and filmed in 1964. After 1950, he worked for 14 years on his novel Ivan Kondarev describing the events surrounding the September Uprising of 1923. Stanev also authored many books for children and teenagers, such as Through Forests and Waters (1943), The Greedy Bear Cub (1944), Tale of a Forest (1948), When the Frost Melts (1950) and Chernishka (1950).
Stanev was born in Veliko Tarnovo in 1907 and spent his childhood in Tarnovo and Elena, where he long lived with his family. From an early age, his father would take him to his hunting outings in the open, which influenced Stanev's later work, where nature is often described. In 1928, he finished the Elena high school as a private student and moved to Sofia, where he studied painting under Tseno Todorov. In the 1930s, he enrolled in Finances and Credit in Free University of Political and Economic Sciences, (today University of National end World Economy in Sofia). In 1932–1944, he was an office worker of the Capital Municipality and in 1945 he was the director of the hunting reserve in the village of BukovetsStanev published his first works in 1931. He was active in a number of magazines and newspapers: he headed the fiction department of the
Literary Front newspaper and published in Fate, Testaments, Art and Critic, Goldhorn, Wreath, Bulgarian Speech, etc. Stanev wrote tales involving animals, social and philosophical prose, historical novels and novelettes. During his stay in Sofia he was an acquaintance of the city's leading intellectuals who had a strong influence on his later works. Stanev's first book was a collection of short stories named Tempting Glitters issued in 1938. His next book was the collection Alone from 1940, which set forth a series of works devoted to the relations between man and nature. The books to follow were Wolfish Nights (1943), Workdays and Holidays (1945), Wild Bird (1946), In a Silent Night (1948). One of his last and best-known works, The Peach Thief, was published in 1948 and filmed in 1964. After 1950, he worked for 14 years on his novel Ivan Kondarev describing the events surrounding the September Uprising of 1923. Stanev also authored many books for children and teenagers, such as Through Forests and Waters (1943), The Greedy Bear Cub (1944), Tale of a Forest (1948), When the Frost Melts (1950) and Chernishka (1950).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
August 27, 2021
Каквото и да напиша за това великолепно нещо, на този етап ще е твърде нищожно. Планирам да посветя нещо голямо на Емилиян Станев, тогава ще „ъпдейтна“ този статус.
Не препоръчвам за хора с ограничени познания в областта на философията, българската история и такива, които не умеят да водят вътрешни диалози сами със себе си, нито пък са преживявали душевни търсения.
Книгата разказва за годината преди септемврийското въстание от 1923 г., както и за самото въстание, случващо се в един град и селата около него. Политически съм тотален антикомунист/несоциалист, затова в самия край забелязах едно прекалено силно очерняне на потушителите на въстанието, но това не ми попречи особено, защото и в черните краски има истина. В началото пък романът има силен антикомунистически отглас.
Но тъй или иначе фокусът е съвсем различен. Затова е важно тази одисея да се чете и мисли адекватно. Тогава възхищението и удоволствието са сигурни.
Не препоръчвам за хора с ограничени познания в областта на философията, българската история и такива, които не умеят да водят вътрешни диалози сами със себе си, нито пък са преживявали душевни търсения.
Книгата разказва за годината преди септемврийското въстание от 1923 г., както и за самото въстание, случващо се в един град и селата около него. Политически съм тотален антикомунист/несоциалист, затова в самия край забелязах едно прекалено силно очерняне на потушителите на въстанието, но това не ми попречи особено, защото и в черните краски има истина. В началото пък романът има силен антикомунистически отглас.
Но тъй или иначе фокусът е съвсем различен. Затова е важно тази одисея да се чете и мисли адекватно. Тогава възхищението и удоволствието са сигурни.
January 17, 2020
Тази книга заслужава отзив дълъг колкото нея.
Наистина, не могат да се отрекат достойнствата и. Психологическият профил на героите е изключително дълбок. Всеки елемент на поведението им, всяка тяхна идея са разгледани като функция на произход, традиции, образование, текущи и минали общественополитически условия, индивидуален опит, чужди влияния и т.н. Истинността се засилва и от противоречията. Всеки един герой поне веднъж бива посетен от мисълта, че хората, които презира, мрази или подценява може би разбират живота по-добре от него. Нещо като литературен хиперреализъм.
Този хиперреализъм може да се разглежда и като недостатък. Героите са подбрани като представителни извадки на различните прослойки в българското общество в началото на двадесетте години на миналия век, а всеки от нас избягва един или повече типа хора, защото са му (да кажем) безразлични. А в тази творба тези хора играят една или повече главни роли.
Друг проблем е, че дори герои, които печелят интерес, непрестанно разиграват в главите си вариации на едни и същи идеи - съвсем реалистично, но не непременно интересно.
Естествено, авторът прави някои внушения, с които не съм особено съгласен, но всяка творба си има послание, а аз като читател оценявам високо как е представено това послание.
И все пак много трудно мога да допусна, че тази книга би могла да бъде любима на някого.
Наистина, не могат да се отрекат достойнствата и. Психологическият профил на героите е изключително дълбок. Всеки елемент на поведението им, всяка тяхна идея са разгледани като функция на произход, традиции, образование, текущи и минали общественополитически условия, индивидуален опит, чужди влияния и т.н. Истинността се засилва и от противоречията. Всеки един герой поне веднъж бива посетен от мисълта, че хората, които презира, мрази или подценява може би разбират живота по-добре от него. Нещо като литературен хиперреализъм.
Този хиперреализъм може да се разглежда и като недостатък. Героите са подбрани като представителни извадки на различните прослойки в българското общество в началото на двадесетте години на миналия век, а всеки от нас избягва един или повече типа хора, защото са му (да кажем) безразлични. А в тази творба тези хора играят една или повече главни роли.
Друг проблем е, че дори герои, които печелят интерес, непрестанно разиграват в главите си вариации на едни и същи идеи - съвсем реалистично, но не непременно интересно.
Естествено, авторът прави някои внушения, с които не съм особено съгласен, но всяка творба си има послание, а аз като читател оценявам високо как е представено това послание.
И все пак много трудно мога да допусна, че тази книга би могла да бъде любима на някого.
March 9, 2021
Не че съм чел твърде много български романи, но толкова дълбоко изградени психологически главни герои - здраве му кажи! Поразен съм, липсва ми доста от историческия контекст, но изглежда като да е изключитечно живо и представително за периода. Природните описания и задълбаването във философията и мирогеда на героите също ме спечелиха.
September 6, 2021
Предавам моите впечатления с голямо закъснение, така че освен искреното си възхищение, няма да напиша нещо много конкретно.
За мен е една от най-хубавите български книги за тази епоха /редом с "Тютюн"/, а и изобщо за ХХ век. Незаслужено забравена, самия аз я имах от преди, но не съм я започвал, мислейки, че няма да ми е интересна. Останало ми е било някакаво смътно мнение, че е от "творбите на социалистическия реализъм". А то не е така, затова и не се учеше в училище. А комунисти вече и няма. Може да е имало някакво влияние при избора на заглавие.
Всъщност това е епичен роман, двутомник, с много герои от всякакви прослойки и политическа ориентация, Кондарев е просто един от тях. Авторът предава събитията с превъзходна описателност за хората, обстановката и природата.
Потапяйки се в сюжета на романа, не знаех в каква посока насочва автора, на кого трябва да симпатизираме. Това не е показано явно, но все пак се очакваше да е другояче. Христина е нормална жена, при всичките си качества и привлекателност.
Главният герой, който впечатлява, също е обикновен човек, трудолюбив, с консервативна настройка, с прости разбирания за света, неинтересуващ се много от другите. Изобщо, това не е "герой", но такива хора би трябвало да са стълбовете на всяко общество. А още по очевидно става, че в следващия строй, на НРБ, той би вирял още по-малко. Трудолюбието е пряко свързано с частната собственост, както и личното с професионалното благополучие в този си вид, на българския селянин. Аз не съм като него, но оценявам такива хора. В нито един момент не си спомням той истински да отстъпи пред нещо. Това смятам, че е българинът, съхранил се над хиляда години, засега.
За мен е една от най-хубавите български книги за тази епоха /редом с "Тютюн"/, а и изобщо за ХХ век. Незаслужено забравена, самия аз я имах от преди, но не съм я започвал, мислейки, че няма да ми е интересна. Останало ми е било някакаво смътно мнение, че е от "творбите на социалистическия реализъм". А то не е така, затова и не се учеше в училище. А комунисти вече и няма. Може да е имало някакво влияние при избора на заглавие.
Всъщност това е епичен роман, двутомник, с много герои от всякакви прослойки и политическа ориентация, Кондарев е просто един от тях. Авторът предава събитията с превъзходна описателност за хората, обстановката и природата.
Потапяйки се в сюжета на романа, не знаех в каква посока насочва автора, на кого трябва да симпатизираме. Това не е показано явно, но все пак се очакваше да е другояче. Христина е нормална жена, при всичките си качества и привлекателност.
Главният герой, който впечатлява, също е обикновен човек, трудолюбив, с консервативна настройка, с прости разбирания за света, неинтересуващ се много от другите. Изобщо, това не е "герой", но такива хора би трябвало да са стълбовете на всяко общество. А още по очевидно става, че в следващия строй, на НРБ, той би вирял още по-малко. Трудолюбието е пряко свързано с частната собственост, както и личното с професионалното благополучие в този си вид, на българския селянин. Аз не съм като него, но оценявам такива хора. В нито един момент не си спомням той истински да отстъпи пред нещо. Това смятам, че е българинът, съхранил се над хиляда години, засега.
April 28, 2024
Темата е оригинална - бита и историческите събития в България след първата световна война.
Пространственото разположение - един малък град около Велико Търново - носи очарованието на природата и историческата романтика на региона.
Сюжетът е увлекателен и многопластов. Основни исторически моменти са преврата от 9 юни и септемврийското въстание 1923 г., но тези събития не доминират повествованието. Политическата обстановка в страната се предава чрез живота и преживяванията на героите, като Емилиян Станев много умело е изградил представители на всички прослойки в тогавашното общество - чорбаджии, комунисти, анархисти, учители, съдебни органи, млади и възрастни, мъже и жени.
Предвид времето когато е публикуван романа очаквах силна комунистическа пропаганда, но изненадващо нямаше такава. Всъщност позицията на Емилиян Станев по този въпрос е много деликатна и не се натрапват пристрастия нито в едната, нито в другата посока. Много балансирано са представени двете позиции - установените тогава капиталистически отношения и зараждащото се комунистическо движение. Все пак, ако трябва да дефинирам усещането, което романът оставя по този въпрос, по-скоро усетих антикомунистическа нагласа.
Конфликтът и развръзката са силни. Романът започва с един топъл юнски ден, в който един млад човек мисли за жената, в която е влюбен, но скоро следват драматични събития и трагична развръзка.
Езикът и стилът на писане са много увлекателни, много естествени и много точни. Няма натруфеност, превзетост, проповедничество. Описанията на природата са превъзходни. Много проницателни и точни са описанията на душевни състояния и характери.
Характери са пълнокръвни и достоверни, изградени са много подробно и последователно.
Обемът и скоростта на повествованието са много добре поносими Въпреки обема на романа два тома, общо 800 страници и въпреки комплексността на темите и многочисленост на героите - чете се леко и бързо.
Романът съставя не само добра историческа картина, но и оставя силни прозрения по много психологически и философски теми. Особено ценно е изграждането за една сравнително достоверна характеристика на българския манталитет, което е цяла огромна тема за разсъждение, чието място не е тук.
Неизменно е придружаващото усещане за прилика с руските класически романи. Но това усещане не е неприятното усещане за подражание, а е по-скоро положително, че ето има и български роман от висока класа.
Определено бих препоръчала романа на читатели със склонност към история и философия и с предразположеност за четене на над 400-500 страници.
Пространственото разположение - един малък град около Велико Търново - носи очарованието на природата и историческата романтика на региона.
Сюжетът е увлекателен и многопластов. Основни исторически моменти са преврата от 9 юни и септемврийското въстание 1923 г., но тези събития не доминират повествованието. Политическата обстановка в страната се предава чрез живота и преживяванията на героите, като Емилиян Станев много умело е изградил представители на всички прослойки в тогавашното общество - чорбаджии, комунисти, анархисти, учители, съдебни органи, млади и възрастни, мъже и жени.
Предвид времето когато е публикуван романа очаквах силна комунистическа пропаганда, но изненадващо нямаше такава. Всъщност позицията на Емилиян Станев по този въпрос е много деликатна и не се натрапват пристрастия нито в едната, нито в другата посока. Много балансирано са представени двете позиции - установените тогава капиталистически отношения и зараждащото се комунистическо движение. Все пак, ако трябва да дефинирам усещането, което романът оставя по този въпрос, по-скоро усетих антикомунистическа нагласа.
Конфликтът и развръзката са силни. Романът започва с един топъл юнски ден, в който един млад човек мисли за жената, в която е влюбен, но скоро следват драматични събития и трагична развръзка.
Езикът и стилът на писане са много увлекателни, много естествени и много точни. Няма натруфеност, превзетост, проповедничество. Описанията на природата са превъзходни. Много проницателни и точни са описанията на душевни състояния и характери.
Характери са пълнокръвни и достоверни, изградени са много подробно и последователно.
Обемът и скоростта на повествованието са много добре поносими Въпреки обема на романа два тома, общо 800 страници и въпреки комплексността на темите и многочисленост на героите - чете се леко и бързо.
Романът съставя не само добра историческа картина, но и оставя силни прозрения по много психологически и философски теми. Особено ценно е изграждането за една сравнително достоверна характеристика на българския манталитет, което е цяла огромна тема за разсъждение, чието място не е тук.
Неизменно е придружаващото усещане за прилика с руските класически романи. Но това усещане не е неприятното усещане за подражание, а е по-скоро положително, че ето има и български роман от висока класа.
Определено бих препоръчала романа на читатели със склонност към история и философия и с предразположеност за четене на над 400-500 страници.
July 19, 2017
Преплетена епична история с много харизматични герои и интересни случки от времето на земеделската власт и Септемврийското въстание през 1922-23 г. Личните съдби са разстлани сред политическите игри от времето на взаимодействие между блокарите, дружбашите, комунистите и анархистите. Заслужаващ си епос със статут на позабравена класика. Силно препоръчително. 4,2/5
October 3, 2025
Рецензия: 1/5
„Иван Кондарев“ беше изключително трудна и неприятна книга за мен. Стилът на Станев е тежък и претрупан, сюжетът се развива мудно, а героите ми останаха далечни и неубедителни. Вместо да се потопя в атмосферата на епохата, през цялото време се борех с текста и усещането за скука и претенциозност.
Опитах се да я завърша, но четенето се превърна в мъчение и накрая се отказах. Знам, че има читатели, които ценят тази книга заради историческата ѝ стойност, но за мен това беше едно от най-неприятните произведения, които съм чела. Категорично 1/5.
„Иван Кондарев“ беше изключително трудна и неприятна книга за мен. Стилът на Станев е тежък и претрупан, сюжетът се развива мудно, а героите ми останаха далечни и неубедителни. Вместо да се потопя в атмосферата на епохата, през цялото време се борех с текста и усещането за скука и претенциозност.
Опитах се да я завърша, но четенето се превърна в мъчение и накрая се отказах. Знам, че има читатели, които ценят тази книга заради историческата ѝ стойност, но за мен това беше едно от най-неприятните произведения, които съм чела. Категорично 1/5.
February 4, 2016
Може би една от най-прекрасните книги, които съм чела.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews