Георги Владимиров е български историк, доктор по история, магистър по теория и история на културата. Работи по проблеми на средновековната история и култура на Дунавска и Волжка България, културните модели и техния сравнителен анализ, проявите на българското в разнообразни историко-културни контексти. Дописен член на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ), член на Съюза на учените в България и на Българското дружество по история на медицината. Главен редактор на списание „Летописи” (орган на БАНИ). Член на редколегиите на списание „Золотоордынское обозрение” – издание на Центъра за изследване на историята на Златната орда „М. А. Усманов” към Института по история на Академия на науките на Република Татарстан, и на Международния годишник по история на медицината „Асклепий”.
Георги Владимиров е носител на Международната награда „Проф. Франциско Герра” (2005 г.) за млад учен с приноси в изучаването на историята на медицината, на Годишната награда за високи научни постижения (2009 г.) и на Грамота за научно-приложен принос в сферата на хуманитаристиката (2011 г.) от Съюза на учените в България за проучванията си в областта на волжкобългарското културно наследство.
Волжка България и Казанското ханство” с автор и съставител Георги Владимиров е едно малко бижу, което е колкото за четене, толкова за разглеждане. Митовете и легендите са кратички, а около тях е представен богат снимков материал от “другата” българска по корен култура – показани са както бита на обикновените хора, така и най-важните сгради, карти на света, градски планове и какво ли още не.
Книгата има предговор, който дава представа за контекста, в който трябва да се разглеждат тези митове. Доц. д-р Цветелин Степанов пише: “Макар че много от преданията носят отчетливите белези на ислямската религия с нейните специфики, наблюдателният читател ще забележи и отгласи от още по-дълбока древност, например за така известната и от фолклора на дунавските българи “строителна жертва”, както и интересните детайли в етногоничните легенди на волжко-камските българи, в които прозират както архетипните митологични “матрици”, така и древнобългарските им превъплъщения…”