Цената на едно дете: 4 години в ада на детската проституция в Банкок

by Marie-France Botte, Jean-Paul Mari, Валентина Бояджиева (Translator)

Една лекарка тръгва по следите на изчезнали деца и стига до публичните домове. Разкрития за детската проституция в страните от Изтока, за трагедията, която е започнала и у нас.

Двадесет и пет годишната белгийска лекарка Мари-Франс се записва в организацията "Лекари без граница" и заминава за Тайланд. Скоро забелязва, че от планинските селища редовно изчезват деца, и решава да открие следите им. Така стига до каналите на организираното отвличане на малолетни. Следват ужасяващи разкрития - публични домове-затвори, в които 8-9 годишни деца биват предлагани на извратени богаташи от Европа, Америка и арабските страни, уважавани бизнесмени и политици, бащи на семейства, които никой не подозира, че могат да изнасилват малолетни...

На корицата: Авторката с дете, чиято майка е била удушена в банята.

Genres: Nonfiction

206 pages, Mass Market Paperback

First published January 1, 1993

Reviews

[Kittyki]

Nos. Mostanában rászoktam hogy jegyzetelek olvasás közben így kevésbé felejtem el amit olvastam. Eközben is jegyzeteltem. Azokat olvasgatva egy szép és kerek történetet raktam össze. Az elején rögtön belecsöppenünk a történésekbe, utána egy itka unalmas monológ mígnem Bankokba kerül az írónőnk. Na ott elkezd beindulni a cselekmény. A sok ártatlan gyermek. A sok undorító „krokodil”. A menekülések, az összefogás, az újraegyesülés. Nekem nagyon tetszett a könyv, de gyenge lelkűeknek nem ajánlom.

[Violeta Petrovska]

Дали ќе се стави крај со детската проституција!? Или се останува само запишано на хартија... 😥

[Jeanne Cardiec]

Le livre m’a grave touchée, c’est dur à lire par moments mais c’est très intéressant

[Kitty Red-Eye]

This book is really badly written. I have to say it. The author's work to help children caught up in sexual slavery is one thing. It's fantastic. All respect to her for it. She was obviously one of the pioneers here, and five stars (or six, or seven, or hundred) for that. But as a book, she should have had a much stricter editor who could tell her that the reader wants to hear about the children, the trade, the work against it, and not about how the author misses her grandma. Had she mentioned it once, ok. It's human. We understand that it's a terrible, terrible thing to witness, all this disgusting abuse of children. But she rubs it in, and she rubs it in badly. The book would have been stronger as a document as well, hadn't the author chosen to write quite cliche-filled about her own feelings, and constantly.

But, three stars all in all, as this must have been groundbreaking work, at high personal risk, constantly battling the feeling of futility: No matter how hard you work, it's never enough.