3.25⭐
Започнах книгата, защото някои от нашите, за съжаление известни, политици заявиха в заседание на Народното събрание, че "фашизмът е лява идеология" и посочиха тази книга като доказателство. Първоначално бях в потрес, но реших да го игнорирам. Седмици по-късно обаче чух същото твърдение от американски крайно-десен олигарх и лидерката на фашистката партия в Германия. Това ме провокира да прочета книгата, за да разбера аргументите им, които за мен звучаха като пълна глупост и не можех да разбера откъде произлизат.
Книгата не е лоша, но не предлага нищо революционно или нечувано досега. На моменти ми беше трудно да продължа, защото текстът отразява друг исторически и идеологически контекст. Авторът се стреми да помогне на хората, живели дълго под влиянието на комунистическа пропаганда, да разберат и преосмислят историческите събития , но често повтаря или обяснява подробно неща, които днес всеки знае от обща култура. Разбирам защо книгата е била толкова значима за времето си и авторът има цялото ми уважение за труда си. Въпреки това имам някои критики към подхода му.
Основната цел на книгата е да покаже приликите между фашизма в Европа и комунистическия режим в Източния блок. За да постигне това, авторът обаче приписва на фашизма характеристики, които са характерни за тоталитаризма като цяло. Освен това не разглежда в дълбочина особеностите, които отличават комунизма от фашизма. Вярно е, че и двата режима са тоталитарни и потискат правата на човека, но не са идентични, въпреки че много читатели може да останат (и явно някои го правят) с такова впечатление.
Авторът пропуска да анализира масовата привати��ация и монополите в нацистка Германия, които я разграничават ясно от комунизма. Освен това само бегло споменава преследването и потисничеството не само на политическите опоненти, но и на хора, които не се вписват в идеала за "съвършената раса" – евреи, роми, хора с увреждания и други. Геноцидът, извършен в името на националистическите идеали, е една от основните причини фашизмът да бъде запомнен като крайно-дясна диктатура.
Игнорирайки начина, по който книгата може да бъде използвана от крайно десни политици за политическа пропаганда, тя все пак ми беше полезна. Имаше моменти, когато описанията на действията на хитлеровата партия ми напомняха на поведението на крайно десните партии в България, Германия и САЩ. Това смразяваше кръвта ми, но понякога ме караше да се засмея, знаейки, че точно хората, които парадират, че са чели книгата, всъщност вървят по стъпките на нацистката партия. Пълна ирония.
Въпреки че на моменти текстът е труден за четене, намерих части, които ме провокираха да се замисля върху някои паралели с настоящето, и за това съм безкрайно благодарна.