В края на епохата на Експанзията човечеството е изгубило корените си, но е населило познатия космос до самите предели на Галактиката. На ръба на самоизяждането, Синдикатът започва да се разраства като тумор сред колонизираните от хилядолетия планети и да мачка безмилостно всяка съпротива, която срещне по пътя си.
Дълбоко в недрата на пространството, което хората са превърнали в свой дом, планетите не спират своя ход около странните си слънца, под чиито лъчи живеят човешки същества с неясни намерения и ужасяващи способности. Ще възпре ли някое от тях самоунищожителния устрем на Синдиката, и дали целите им не съвпадат с неговите, като единствената пречка пред реализирането им се явява той самият - последната твърдина на човечността, такава, каквато я познаваме?
Петте разказа дават началото на отговора на този въпрос и помагат на читателя да сглоби вълнуващата картина на мащабните процеси, насочващи съдбата на човечеството към сблъсък с още по-ужасните сили, спотаени в мрака отвъд познатия космос...
Петър Тушков е писател, преводач и редактор на свободна практика. Автор на романа „Отдел „И“ („Ерго“, 2015), сборника с фантастични разкази „Блуграс“ („Ерго“, 2021), повестта „Вазев, 1887“ („Сборище на трубадури“, 2024). Работи върху следващия си роман „Кода Импекс“. Редактор в списание „Сборище на трубадури“.