What do you think?
Rate this book
Монашески притчи
Сборникът "Монашески притчи" е част от идеята на сръбската фондация "Иво Андрич" да осветли по нов начин творчеството на нобелиста, обединявайки неговите разкази по теми и мотиви. Андрич има особен интерес към францисканските монаси, населили Босна в края на XIII век, и още като млад автор се рови в летописите, хрониките, преписките на манастирите, дружи с монаси, слуша и записва техните разкази и анекдоти, от които по-късно ще се роди монашеският цикъл. "Сиромасите на Христа" обикалят боси неравните боси неравните босненски пътища в препасани с връв хабити от грубо сукно, водят изпълнен с лишения живот в своите изложени на беди и заплахи манастири. Между тях има ентусиасти и мечтатели, рационални и мъдри духовници, намръщени и лукави борци за вярата, особняци и хитреци.
Незабравим в този цикъл остава образът на фра Марко - монах простодушен, инатлия, бързорек и неук, но благороден, чувствителен, чист и великодушен, неспокоен мислител по свой си начин. И така, образ след образ и история след история разкриват свят интригуващ, необичаен, странен...
Незабравим в този цикъл остава образът на фра Марко - монах простодушен, инатлия, бързорек и неук, но благороден, чувствителен, чист и великодушен, неспокоен мислител по свой си начин. И така, образ след образ и история след история разкриват свят интригуващ, необичаен, странен...
- GenresShort StoriesClassics
176 pages, Paperback
First published January 1, 2010
2 people are currently reading
53 people want to read
About the author
Ivo Andrić
261 books1,255 followersIvo Andrić (Serbian Cyrillic: Иво Андрић; born Ivan Andrić) was a Yugoslav novelist, poet and short story writer who won the Nobel Prize in Literature in 1961. His writings dealt mainly with life in his native Bosnia under Ottoman rule.
Born in Travnik in Austria-Hungary, modern-day Bosnia and Herzegovina, Andrić attended high school in Sarajevo, where he became an active member of several South Slav national youth organizations. Following the assassination of Archduke of Austria Franz Ferdinand in June 1914, Andrić was arrested and imprisoned by the Austro-Hungarian police, who suspected his involvement in the plot. As the authorities were unable to build a strong case against him, he spent much of the war under house arrest, only being released following a general amnesty for such cases in July 1917. After the war, he studied South Slavic history and literature at universities in Zagreb and Graz, eventually attaining his PhD. in Graz in 1924. He worked in the diplomatic service of the Kingdom of Yugoslavia from 1920 to 1923 and again from 1924 to 1941. In 1939, he became Yugoslavia's ambassador to Germany, but his tenure ended in April 1941 with the German-led invasion of his country. Shortly after the invasion, Andrić returned to German-occupied Belgrade. He lived quietly in a friend's apartment for the duration of World War II, in conditions likened by some biographers to house arrest, and wrote some of his most important works, including Na Drini ćuprija (The Bridge on the Drina).
Following the war, Andrić was named to a number of ceremonial posts in Yugoslavia, which had since come under communist rule. In 1961, the Nobel Committee awarded him the Nobel Prize in Literature, selecting him over writers such as J.R.R. Tolkien, Robert Frost, John Steinbeck and E.M. Forster. The Committee cited "the epic force with which he ... traced themes and depicted human destinies drawn from his country's history". Afterwards, Andrić's works found an international audience and were translated into a number of languages. In subsequent years, he received a number of awards in his native country. Andrić's health declined substantially in late 1974 and he died in Belgrade the following March.
In the years following Andrić's death, the Belgrade apartment where he spent much of World War II was converted into a museum and a nearby street corner was named in his honour. A number of other cities in the former Yugoslavia also have streets bearing his name. In 2012, filmmaker Emir Kusturica began construction of an ethno-town in eastern Bosnia that is named after Andrić. As Yugoslavia's only Nobel Prize-winning writer, Andrić was well known and respected in his native country during his lifetime. In Bosnia and Herzegovina, beginning in the 1950s and continuing past the breakup of Yugoslavia, his works have been disparaged by Bosniak literary critics for their supposed anti-Muslim bias. In Croatia, his works had occasionally been blacklisted following Yugoslavia's dissolution in the 1990s, but were rehabilitated by the literary community. He is highly regarded in Serbia for his contributions to Serbian literature.
Born in Travnik in Austria-Hungary, modern-day Bosnia and Herzegovina, Andrić attended high school in Sarajevo, where he became an active member of several South Slav national youth organizations. Following the assassination of Archduke of Austria Franz Ferdinand in June 1914, Andrić was arrested and imprisoned by the Austro-Hungarian police, who suspected his involvement in the plot. As the authorities were unable to build a strong case against him, he spent much of the war under house arrest, only being released following a general amnesty for such cases in July 1917. After the war, he studied South Slavic history and literature at universities in Zagreb and Graz, eventually attaining his PhD. in Graz in 1924. He worked in the diplomatic service of the Kingdom of Yugoslavia from 1920 to 1923 and again from 1924 to 1941. In 1939, he became Yugoslavia's ambassador to Germany, but his tenure ended in April 1941 with the German-led invasion of his country. Shortly after the invasion, Andrić returned to German-occupied Belgrade. He lived quietly in a friend's apartment for the duration of World War II, in conditions likened by some biographers to house arrest, and wrote some of his most important works, including Na Drini ćuprija (The Bridge on the Drina).
Following the war, Andrić was named to a number of ceremonial posts in Yugoslavia, which had since come under communist rule. In 1961, the Nobel Committee awarded him the Nobel Prize in Literature, selecting him over writers such as J.R.R. Tolkien, Robert Frost, John Steinbeck and E.M. Forster. The Committee cited "the epic force with which he ... traced themes and depicted human destinies drawn from his country's history". Afterwards, Andrić's works found an international audience and were translated into a number of languages. In subsequent years, he received a number of awards in his native country. Andrić's health declined substantially in late 1974 and he died in Belgrade the following March.
In the years following Andrić's death, the Belgrade apartment where he spent much of World War II was converted into a museum and a nearby street corner was named in his honour. A number of other cities in the former Yugoslavia also have streets bearing his name. In 2012, filmmaker Emir Kusturica began construction of an ethno-town in eastern Bosnia that is named after Andrić. As Yugoslavia's only Nobel Prize-winning writer, Andrić was well known and respected in his native country during his lifetime. In Bosnia and Herzegovina, beginning in the 1950s and continuing past the breakup of Yugoslavia, his works have been disparaged by Bosniak literary critics for their supposed anti-Muslim bias. In Croatia, his works had occasionally been blacklisted following Yugoslavia's dissolution in the 1990s, but were rehabilitated by the literary community. He is highly regarded in Serbia for his contributions to Serbian literature.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
October 20, 2023
След сборника "Разказ за слона на везира", прочетох и още един сборник с разкази от Иво Андрич, а именно "Монашески притчи". Както издателите поясняват, той е част от проект на сръбската фондация "Иво Андрич", който обединява разказите му по теми и мотиви.
Андрич е проявявал особен интерес към францисканските монаси, населили Босна в края на 18 век. В анотацията към книгата можете да прочетете, че още като млад автор той "се рови в ръкописите, хрониките, преписките на манастирите, дружи с монаси, слуша и записва техните разкази и анекдоти", от които по-късно се ражда монашеският цикъл "Сиромасите на Христа". Тези монаси, "фратри", както ги наричат босненци", водят опасен и труден живот, споделят несгодите на обикновените хора и често стават жертва на издевателства от страна на турците. Знаете, че францисканците ходят боси и се обличат в грубо, драскащо плътта сукно. Те са безспорно смели хора, много от тях мъдри и чисти души, други са пресметливи и нагаждачи, особняци, веселяци или мрачни самотници. Най-ярките образи според мен са фра Марко и фра Петър, въпреки че са пълни противоположности. Фра Марко е неук, избухлив и инатлив, но вярата му в Бога, мисията на манастира и в хората е дълбока. Душата му е чиста и единственото му желание е да помага на другите, дори и понякога да няма представа как. Злото го впечатлява дълбоко, той размишлява за него денем и нощем.
Фра Петър е интелигентен, с много повече светски опит. Той умее да даде безценен съвет чрез кратка, но незабравима история, познава себе си и човешката душа.
"Около всяка негова дума витаеше и една особена нотка, нещо като звуков ореол, какъвто няма в говора на другите хора, и оставаше да се рее във въздуха и да трепти и тогава, когато изговорената реч се бе угасила. Затова и всяка негова дума казваше повече от онова, което в обикновения говор значи." - пише Андрич за фра Петър.
Иво Андрич се вълнува дълбоко от природата на доброто и злото. Злото е за него огромна загадка.
И в този сборник, а особено в "Разказ за слона на везира" той изгражда образи на злодеи, стигнали най-дълбокото стъпало на човешката деградация, проядени от болести, зависими от алкохол и силни опиати, за да заглушават спомените за извършените зверства. Как злото променя човешката душа и разрушава тялото, е тема, която Андрич разглежда отново и отново.
"Монашески причи" са с много по-ведър тон от "Разказ за слона на везира", и това е разбираемо. Тук има доста комични истории и те ще ви дадат представа за веселата страна от живота на фратрите, посветили се на едно нелеко дело. Различните характери и житейски истории на всеки един от тях, са белег на дълбоко вникване в човешката природа, в която се съчетават привидно несъвместими особености.
Силно препоръчвам!
December 2, 2017
Apsolutna desetka za sjajne priče o posebnim, bosanskim fratrima, njihovom životu, potretisanje fra Marka Krnete, rekonstrukcija vremena i duha koja se osjeti u svakoj Andrićevoj rečenici :) eto zašto je on najveći majstor priče koji je ovaj prostor ikada imao i koji će zasigurno imati.
June 6, 2018
"Монашески притчи" от Иво Андрич е тематичен сборник, събрал разкази от живота на францисканските монаси в Босна.
Всяка история е наситена с различни емоции, в някои се прокрадва смешното, в други преобладава тъжното, Представители на различни вери и общности, понякога съжителстващи мирно, понякога в конфликт, героите са представени преди всичко като обикновени хора със своите слабости, но и добродетели. Фра Марко и фра Петър са героите, които присъстват в повечето разкази. Докато фра Марко е неук, простодушен, но и готов да се грижи за ближния (дори от друга вяра), по-скоро привързан към земята и труда, фра Петър е мъдър, спокоен и хладнокръвен в критичен момент, но и двамата са свързани от любовта към манастира.
Всяка история е наситена с различни емоции, в някои се прокрадва смешното, в други преобладава тъжното, Представители на различни вери и общности, понякога съжителстващи мирно, понякога в конфликт, героите са представени преди всичко като обикновени хора със своите слабости, но и добродетели. Фра Марко и фра Петър са героите, които присъстват в повечето разкази. Докато фра Марко е неук, простодушен, но и готов да се грижи за ближния (дори от друга вяра), по-скоро привързан към земята и труда, фра Петър е мъдър, спокоен и хладнокръвен в критичен момент, но и двамата са свързани от любовта към манастира.
August 17, 2025
Vredna zbirka fascinantnih, tematski povezanih priča o dogodovštinama fra Marka i drugih bosanskih fratara – priča kakve su se prepričavale po mehanama uz piće i prenosile pokolenjima pored ognjišta. To su priče o slikovitim, daleko od savršenim junacima, koji su u doba osmanlijske vlasti upadali u svakojake neprilike i pokazivali svoju ljudsku stranu – svoju osobenost i ćud, koje su im istovremeno bile i slabost i najveća snaga, i po čemu nam i ostaju tako živopisno u sećanju.
"U sebi on je vidio jasno, dva života i dva svijeta, onaj veliki i vječni i ovaj mali i prolazni; i danas on je mogao da oživi ono osjećanje užasa pri pomisli na milione ljudi koji gube onaj pravi i jedini istinski život zbog ovog kratkog i malog i njegovih jadnih slasti i dobara. I sada je osjećao kako ga guši potreba da doziva, da pomaže i spasava. I sada, dosta puta, kad baci pogled kroz prozor na svojoj ćeliji i sagleda njive i krovove pod prvim mrazom, obasjane mjesečinom, njemu se, umjesto tih mirnih njiva, ukaže odjednom cijela božja zemlja u svoj svojoj širini i po njoj, kao vatrene pjege i đavolji pečati, posijani gradovi."
"U fra Marku se, ne prvi put, dizala strašna misao da božje i đavolje nije jasno ni pravo podijeljeno, i da se ne zna, da niko ne zna, kolika je čija sila i gdje im je prava međa.
Sklapao je oči u kojima su još plamsali ognjevi svih gradova ovoga svijeta i pretvarali se u bijesne i nemoćne suze. Postepeno, misao koja se digla kao prijekor i buna, malaksavala je i pretvarala se u molitvu. I fra Marko je molio Boga usrdno „da se razgraniči već jednom sa đavolom", da se pokaže jasnije jadnom čovjeku koji mora da propadne kad je okružen zamkama."
"U sebi on je vidio jasno, dva života i dva svijeta, onaj veliki i vječni i ovaj mali i prolazni; i danas on je mogao da oživi ono osjećanje užasa pri pomisli na milione ljudi koji gube onaj pravi i jedini istinski život zbog ovog kratkog i malog i njegovih jadnih slasti i dobara. I sada je osjećao kako ga guši potreba da doziva, da pomaže i spasava. I sada, dosta puta, kad baci pogled kroz prozor na svojoj ćeliji i sagleda njive i krovove pod prvim mrazom, obasjane mjesečinom, njemu se, umjesto tih mirnih njiva, ukaže odjednom cijela božja zemlja u svoj svojoj širini i po njoj, kao vatrene pjege i đavolji pečati, posijani gradovi."
"U fra Marku se, ne prvi put, dizala strašna misao da božje i đavolje nije jasno ni pravo podijeljeno, i da se ne zna, da niko ne zna, kolika je čija sila i gdje im je prava međa.
Sklapao je oči u kojima su još plamsali ognjevi svih gradova ovoga svijeta i pretvarali se u bijesne i nemoćne suze. Postepeno, misao koja se digla kao prijekor i buna, malaksavala je i pretvarala se u molitvu. I fra Marko je molio Boga usrdno „da se razgraniči već jednom sa đavolom", da se pokaže jasnije jadnom čovjeku koji mora da propadne kad je okružen zamkama."
January 10, 2018
Zbirka pripovjedaka pod naslovom "Fratarske priče" u zasebnoj knjizi tek je nedavno objavljena (u srpskom izdanju). Za života Ive Andrića dotične tematski povezane pripovijetke objavljivane su pod različitim zajedničkim naslovima i(li) u sabranim djelima (npr. u sabranim djelima Mladosti Zagreb iz '63., koja posjedujem, objavljene su u svesku pod naslovom "Žeđ" s još 11 sadržajno nevezanih pripovjedaka). Moram reći da su me se upravo ove "fratarske priče" iz tog sveska uvjerljivo najsnažnije dojmile. Konkretno, riječ je o 10 priča ("U musafirhani", "U zindanu", "Ispovijed", "Kod kazana", "Napast", "Proba", "U vodenici", "Šala u Samsarinom hanu", "Čaša" i "Trup").
Riječ je o svojevrsnoj beletrističkoj kronici, dokumentu vremena s primjesama Andrićeva 'trademark' magijskog realizma (Na Drini Ćuprija).
Fra Marko Krneta (protagonist u prve 4 priče- instantno mi je postao jedan od omiljenih fiktivnih likova uopće. Sort of Prljavi Harry ili Serpico svih franjevaca hh- liiiik.. I vraga bi obrlatio da se ispovijeda/preobrati. Ipak, zbog svoje nagle naravi glupo je skončao... Briljantno opisan događaj s njegovim epitafom u samostanskoj Mrtvačkoj knjizi- izraziro dirljivo, maestralno.
Osim fra Marka, predstavljeno je još nekoliko redovnika (fra Stjepan Matijević, fra Serafin, fra Petar...) - opisi puni života, jednostavni, a posebni - likovi rasli u surovim uvjetima 'siromašne, silovane, pokradene' Bosne. Krajnja oskudica, ogoljelost života- usp. Jedan dan u životu I. Denisoviča. 'Gritty... grimey'
81 usp. Otac Sergije L. N. Tolstoja
Očito jedan od vrhova autorova (monumentalnog) opusa. Hrana za dušu od knjige. Nisam rekao ni stoti dio. Tolike nezaboravne situacije, citati... Većina ostalih pripovijedaka u spomenutom svesku nije, doduše, ni blizu te razine.
Riječ je o svojevrsnoj beletrističkoj kronici, dokumentu vremena s primjesama Andrićeva 'trademark' magijskog realizma (Na Drini Ćuprija).
Fra Marko Krneta (protagonist u prve 4 priče- instantno mi je postao jedan od omiljenih fiktivnih likova uopće. Sort of Prljavi Harry ili Serpico svih franjevaca hh- liiiik.. I vraga bi obrlatio da se ispovijeda/preobrati. Ipak, zbog svoje nagle naravi glupo je skončao... Briljantno opisan događaj s njegovim epitafom u samostanskoj Mrtvačkoj knjizi- izraziro dirljivo, maestralno.
Osim fra Marka, predstavljeno je još nekoliko redovnika (fra Stjepan Matijević, fra Serafin, fra Petar...) - opisi puni života, jednostavni, a posebni - likovi rasli u surovim uvjetima 'siromašne, silovane, pokradene' Bosne. Krajnja oskudica, ogoljelost života- usp. Jedan dan u životu I. Denisoviča. 'Gritty... grimey'
81 usp. Otac Sergije L. N. Tolstoja
Očito jedan od vrhova autorova (monumentalnog) opusa. Hrana za dušu od knjige. Nisam rekao ni stoti dio. Tolike nezaboravne situacije, citati... Većina ostalih pripovijedaka u spomenutom svesku nije, doduše, ni blizu te razine.
November 24, 2015
Predivno napisane price i na tako sebi svojstven nacin pise o bosanskim franjevcima i narodu tog vremena da citatelj to prosto vidi. Tople preporuke ukoliko trazite knjigu koja ce vam izmamiti osmjeh na lice dok je citate.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews