РЕВЕРОНИ СЕН-СИР (1767-1829) създава образци на ранномодерната литература, научни трактати и дори... инженерни бисери в полза на самия френски крал.
Романът „Полиска“ (1798) е смес от отиващия си „любовен роман“ на Просвещението и възникващия „черен роман“ на модерността: еротика и екзотика, ужаси, измъчващи тялото чрез средства на науката, но терзаещи с равна сила и душата.
Красивата и наивна полска графиня Полиска побягва от горящия си замък и чуждите нашественици към уж спасителна Европа, а всъщност попада из планини, подземия, замъци, които я дебнат със злочестия, и преминава от ръце в ръце на хора, които я подлагат на чудовищни изтезания, търсейки любовна наслада. Еротично и злокобно - умението на автора в редуването им (не случайно геният му завършва в лудница!) е равностойно на това на Сад. *** „Всяка епоха има своята система на „еротично познание“, която подхвърля на изпитание (на съвместно изпитание) Границата и Просветеността... „Модерната перверзност“, истински престъпващите границите форми на еротизма намираме днес именно в простронството, през което преминава странното посвещаване на Полиска: при противоприродното..., там, в онзи тъмен ъгъл, където бди Знанието.“ ~ Мишел Фуко
Jacques-Antoine Révéroni, baron de Saint-Cyr (1767-1829) belonged to a family of Italian extraction that followed Catherine de’ Medici to France. He interspersed writing with an undistinguished military career. Failing to gain a foothold in the republic of letters, Révéroni ultimately went insane and died more or less forgotten.