Избрани творби

by Христо Смирненски, Цветана Джагарова (Editor), Симеон Правчанов (Editor)

Действителността Смирненски възприема откъм нейната стихийна, динамична страна. Промяната, загиването на старото и раждането - чрез пламък и болка - на новото. Така я и възсъздава. Това поражда оная вътрешна сила, която крият образите и въобще художествените средства на Смирненски и която е характерна за неговия образ на поет. Свързана с особеностите на самия му творчески дух, тя не само ни внушава конкретната и сетивна страна на известна картина, но създава и онова движение, което разкъртва непременно и най-дълбоките пластове на нашата душа. Никакво спокойствие, никакво съзерцание - а нервни разтърсвания на електрически ток, постоянно усилващи се пристъпи на някаква сприя. Той не мечтае, не проповядва, не убеждава. Той само възпява, вдъхновява, зове, повлича. Непосредственият и искрен тон на неговата пламенна и възторжена поезия заразява, трогва, подчинява магически. ~ Георги Цанев

Genres: Bulgarian Literature, Poetry, School

200 pages, Paperback

First published January 30, 1989

About the author

Христо Димитров Измирлиев (Смирненски) или Ведбал (17 септември 1898 — 18 юни 1923) е роден в град Кукуш, днешна Гърция. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в крайните източни квартали на София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Той е български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Известен е като Христо Смирненски или като Ведбал (другия му псевдоним). Въпреки ранната си смърт (на 25-годишна възраст), той се слави като доста продуктивен автор — едно от последните издания на събраните му съчинения се състоят от осем тома.
През пролетта на 1921 г. Смирненски заболява от паратиф и през лятото заминава в рилското село Радуил, за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. По случай една стачка на тютюневите работници той пише стихотворението „Жълтата гостенка“ (15 юли 1922). През 1922 г. отново не се чувства добре и през лятото отново заминава за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец. Тук той написва стихотворенията „Юноша“ и „Каменарче“, фейлетоните „В трена“ и „В Самоковския общински съвет“, импресиите „Босоногите деца“ и „Смело, товаришчи!“, очерците „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“. В началото на септември е в Чамкория, където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се завръща в София и до първите месеци на 1923 г. е в период на особена творческа активност. Пише „Зимни вечери“, „Роза Люксембург“, „Съветска Русия“ и сатирата „На гости у дявола“.
Около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 г. той издъхва, малко преди да навърши 25-годишна възраст. „Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му. Тялото на Христо е изложено в църквата „Свети Крал“ още по пладне същия ден, където прочувствено слово произнася Гео Милев.

Reviews

[Sunny Petkova · Rating 5 out of 5]

Невероятен поет и писател!
За краткия си живот той е написал много докосващи произведения с прост стил на писане и все пак лесни за разбиране от всички, чието ниво не могат да достигнат дори и писатели с голям опит.

[Niksi · Rating 5 out of 5]

Колкото и да не харесвам комунисти, трябва да призная, че Смирненски, Милев и Вапцаров са едни от, ако не и най-добрите български лирици. Смирненски борави с езика все едно той го е създал. Усеща се истинска, човешка, гореща жажда за свобода във всеки ред. НЕРЕАЛНО!

[Eлина · Rating 2 out of 5]

Дребна душа съм, съжалявам, но просто не обичам политическата поезия.
П.С. Доста приятно изненадана съм от "Как ще си умра млад и зелен".

[Beatris · Rating 5 out of 5]

SLAYING