Поезията на Pound е меко казано впечатляваща, не вярвам изобщо да има човек, който да се опита да го оспори. Това, което не подозирах- колко изумително ерудирана личност е самият Pound. Нещо, което осъзнах напълно едва в "ABC of reading".
Колкото и пъти да препрочитам негови творби, винаги изскача нещо ново, на което да ме научи.
***
"Мрачната помпозност няма място дори и в най-щателното изучаване на изкуство, първоначално създадено да радва сърцето. "
***
"Класиката е класика не защото спазва някакви структурни правила, или се вписва в дадени определения (които авторите най-вероятно нивга не са и чували). Едно произведение е класика благодарение на вечната си и непотушима свежест."
***
" Ако искаш да откриеш нещо за художественото изкуство, отиваш в Националната галерия, или салонът “Каре”, или Брера, или Прадо, и ГЛЕДАШ картини.
За всеки един човек, който чете книги върху живопис, има поне 1000 които отиват да ВИДЯТ самите картини. Слава Богу!"
***
"Поредица съвпадения ми позволиха (1933г.) да демонстрирам тезата на “Как да четем” чрез средства, по-близки до поезията от живописта. Група сериозни музиканти (Герхарт Мюнк, Олга Ръдж, Луиджи Сансони), с общинската зала на наше разположение (Рапало), ние представихме, между други неща, следната програма:
10 окт.
От ръкописа Чилесоти. Транскрипция на Мюнк: Франческо да Милано: “Канцоне дели Учели”, преработка на Клеман Жанекен.
Джовани Терци: Сюита ди Бало.
Корели: Соната в Ла мажор, за две цигулки и пиано.
Йохан Себастиан Бах. Соната в До мажор. ditto
Дебюси: Соната за пиано и цигулка.
5 дек.
Колекция Чилесоти: Севери: две арии
Ронкали: Прелюдия
Джигуа, Пасакалия
Бах: Токата (за соло пиано, ред. Бусони).
Бах: Концерт в Ре мажор за две цигулки и пиано.
Равел: Соната за цигулка и пианофорте.
Нямаше нищо случайно. Целта на експеримента се състоеше в това, след тези два концерта присъстващите да научат много повече за връзките, относителната тежест и т.н. на творчеството на Дебюси и Равел, отколкото биха научили, прочитайки ВСИЧКАТА критика върху двамата композитори."
***
"Най-добрата книга с музикална критика, която някога съм чел, е “Стравински” на Борис Шльоцер. Какво научих от нея, което не знаех преди?
Оценявам интелектуалната пълнота на Шльоцер и неговата изчерпателност. Очарован бях от едно изречение в книгата, което си спомням (приблизително): “Мелодията е най-неестественото нещо в музиката”, което ще рече, че е най-отдалечена от това, което композиторът намира ПО НАЧАЛО, съществуващо в готов вид в природата и което той може само да копира или пресъздаде. Затова в мелодията е коренът, началото, теста, и т.н.
Това е афоризъм, общо твърдение. На мен ми се струва безусловна истина."
***
"Всяко обобщение е като банков чек. Стойността му зависи от наличието на средства в сметката. Ако г-н Рокфелер напише чек за един милион долара, чекът може да е валиден. Ако аз напиша чек за един милион, това е шега, измама, няма никаква стойност. Ако някой ме вземе на сериозно, подписването на чека става престъпно деяние.
Същият принцип действа при чековете за знание. Ако Маркони каже нещо за ултракъсите вълни, думите му имат ЗНАЧЕНИЕ. Смисълът им може да бъде преценен от човек с ПОЗНАНИЯ в областта.
Не приемате чек от хора, които нямат препоръки. В литературата, “името” на писателя е неговата препоръка. След известно време той разполага с някакъв кредит. Може да е добър кредит, може да е като на покойния г-н Крюгер.
Езиковата обосновка на един банков чек е като тази на всеки друг чек.
Вашият чек, ако е валиден, в крайна сметка осигурява доставката на нещо, което желаете.
Едно абстрактно или общо твърдение е ВАЛИДНО, ако в крайна сметка отговаря на фактите."
***
"Добрата литература е просто език, зареден със значение до възможно най-висока степен."
***
"Рим започва своя възход с езика на Цезар, Овидий и Тацит, и упада с надпреварата в реторика, 'изказа, укриващ мисълта' на дипломатите, и прочие."
***
"Един народ, който свиква с мърлявост в писмеността си, изпуска юздите на собствената си държава и на своето благоденствие. И тази разпуснатост и безпорядност са далеч по-сложни и по-позорни от накъсан и объркан словоред.
Засегнати са взаимоотношенията на изказ и значение. Обърканият словоред може да се дължи на стремеж към искреност, и едно сложно построено изречение може да бъде сложно построен камуфлаж."
***
"Цялата човешка мъдрост не се съдържа в нито един език, и нито един език сам по себе си не е СПОСОБЕН да изрази всички форми и степени на човешко познание.
Това е доста неприятна на вкус доктрина. Но не мога да я пропусна.
Хората понякога развиват същински фанатизъм в защитата на идеи, "фиксирани" в езика им. Това са най-общо казано "предразсъдъците на нацията" (която и да е нация).
Различни климати и различна кръв произвеждат различни нужди, различни импулси, различни неохоти, различни пропорции между различни видове напъни и спирачки, различни строежи на гърлото, и всички тези оставят своите следи в езика и го правят повече или по-малко податлив на дадени видове общуване и оформяне на мисълта."
***
"...вниманието ще се съсредоточи, мисля, върху самото ПИСАНЕ, върху сюжета, историята, яснотата на изказа, но няма да бъде естествено привлечено към мелодичните похвати, към хармонизирането на думите, тяхното ЗВУЧЕНЕ и в крайна сметка тяхното значение, съчетано с мелодия."
***
"НЯКЪДЕ ТУК уплашеният читателят сяда на средата на пътя, изува си обущата и започва да нарежда, че “не е лингвист” или че просто е невъзможно да научи всички тези езици.
Трябва да се разделят читателите, желаещи да станат експерти, от читателите без такива стремления; и трябва да се разделят, тъй да се каже, тези, които искат да опознаят света, от онези, доволни да познават САМО МАЛКАТА ЧАСТ, КОЯТО TE САМИТЕ НАСЕЛЯВАТ."
***
"Предполагам, че някой с достатъчно литературна любознателност в крайна сметка ще прочете “Агамемнон” на Есхил, но ако сериозно обмисля драмата като изразно средство, ще забележи, че поезията се състои от ДУМИ, а драмата от хора, които се движат по сцена, служейки си с думи. Тоест, думите са само част от изразността на театъра и празнотата между думите, или тяхното несъвършенство, може да се компенсира от “движение на сцената”."
***
"Поех кормилото на моята критическа мисъл преди години, заявявайки, че Катул е в някои отношения по-добър поет от Сафо, не в мелопоеята, а в сбитостта на думите. Нямам представа дали това е истина. Човек трябва да подходи с непредубеденост.
Със своя снобизъм, ренесансът считал всяко старогръцко стихотворение за по-добро от КОЕТО И ДА Е латинско стихотворение. Най-интелигентният от латинистите на куатроченто, Базинио от Парма, провъзгласил различно гледище; той смятал, че не можеш да пишеш добри стихове на латински, без да познаваш старогръцката поезия. Това е, както виждате, съвсем различна мисъл. В полетата на латинските му писания още можете да видите откъсите от Омир, които ползвал, за да поддържа чувството си за мелодичност във форма.
Не вярвам, че има латински автор на измеримо разстояние от Омир. Съмнявам се, че Катул е по-долу от Сафо. Съмнявам се, че Проперций е дори на един милиметър по-долу от старогръцките му предшественици; Овидий е за нас съкровищница от похвати, които НА ДНЕШНО ВРЕМЕ не са запазени на старогръцки.
Овидий е неравен. Той е ясен. Стиховете му са бистри като проза. От гледна точка на стихосложение, бледнее пред Катул и Проперций."
***
"фанопоея, създаването на картинен образ върху ретината на ума"
***
"Европейската цивилизация, или, ако използваме тази омразна дума, "култура", може да си представим като една средновековна колона, по която протичат вълна след вълна класицизъм. Това не изчерпва историята, но за да я разберете, трябва да вземете предвид пластовете възприятия, натрупани с вековете, както и всичко запазило се в цялостен вид от античността до наши дни."
***
"Има три вида мелопоея; тоест, има стихове, създадени да бъдат – пяти, декламирани в напев, и изговаряни.
Колкото повече човек остарява, толкова повече започва да вярва в първия тип мелопоея."
***
"Не е важно кой крак на масата ще направите най-напред; важно е масата да има четири крака и да стои изправена, като я завършите."
***
"Липсата на компетентност ще си проличи в употребата на прекалено много думи.
Първият и най-прост тест, с който читателят може да провери дали даден автор е добър, е да потърси думи, лишени от истински смисъл; думи, които не допринасят нищо за значението, ИЛИ отвличат вниманието от НАЙ-важното в значението на текста."
***
"Казват, че Флобер научил Мопасан да пише. Когато Мопасан се връщал от разходка, Флобер го карал да опише някого, например някоя портиерка, покрай която и двамата ще минат при следващата им разходка, и да я опише така, че Флобер да я разпознае, тази портиерка, и да не може да я обърка с някоя друга портиерка."
***
"Родолфо Агрикола в едно издание, датиращо от хиляда петстотин и нещо, казва, че човек пише: ut doceat, ut moveat ut delectet, за да поучи, за да развълнува, за да донесе наслада.
Много лоша литературна критика съществува благодарение на това, че критиците не са разбрали кой от тези три мотива лежи в основата на дадено произведение.
Обратните процеси, които благочестивите учители от античността не са взели предвид, биха били: писателят пише, за да обърка, за да баламоса или заблуди, за да досади.
Читателят или слушателят има пълната свобода да остане пасивен и да се подложи на тези операции, ако така е избрал."
***
"Тайната на популярната проза е че една страница никога не съдържа повече, отколкото обикновеният читател може да излочи без КАКВОТО И ДА Е съсредоточаване на неговото по навик вяло внимание.
Казват, че Анатол Франс прекарвал много време в търсенето на най-малко вероятния вариант, който да превърне най-изтърканите и най-банални журналистически фрази в нещо забележително.
Такъв вид търсене понякога наричаме “класицизъм”.
Възможно най-голямо разстояние разделя това търсене от склонността или напъна на английския стилист да измисли стил, различен от стила на всеки друг."
***
"ПЪРВАТА ФАЗА в развитието на всеки писател се състои в писането на нещо “като” нещо друго, което е чул или чел.
Повечето писатели никога не излизат от тази фаза."
***
"Киното като форма може и да е по-добро от сцената (от интелектуална гледна точка).
Един филм може по-добре да употреби 60 процента от всичкия съществуващ повествователен и драматичен материал. Всеки случай може да се разгледа спрямо собствените си заслуги.
Един тест, валиден във всички случаи, е “Могъл ли е този материал да се осъществи по-добре чрез други изразни средства?”