Книгата е логично продължение по темата за жените архитекти в България, вдъхновена от немския проект Frau Architekt, и подкрепяна от Гьоте Институт. Следва изготвената по-рано тематична изложба, тръгнала от Градската градина в София и придружена с профилирани разходки с личен коментар от авторите до оцелели до наши дни проектирани от жени през първата половина на XX век сгради. Вложен е значителен изследователски труд, включително в университетски архиви в Германия, където голяма част от българските архитекти, мъже и жени, през периода са получили образованието си. Оценявам, че (за разлика от декларираните при представянето очаквания на Гьоте институт) феминисткия момент не е водещ. Ако изобщо присъства. Трудът на авторите не е някаква проява на безсмислен активизъм със задна дата, а съвестно проучване на материята с изтъкване на качеството и многообразието на проектите и вписването им във водещите за съответната епоха архитектурни процеси на европейско ниво - стилове, материали, строителни технологии. Виктория Ангелова-Винарова, например, е една от централните фигури и пример за лично творческо развитие в пълен синхрон с динамиката на архитектурната мисъл в междувоенния период. Да се изведат коректно имената и творческите биографии на архитектките е несъмнено по-стойностно за проекта от редакторската намеса за изличаване на думата "дама" от текста, с която се похвалиха от института. В графичното оформление на книгата отличавам като великолепна идеята за репродуциране на един от проектите (на арх. Варакаджиева-Скордева за търговски хали) върху най-архитектския сред печатните матерали - паус!