Този сборник с разкази е пълен с море, слънце и хора, които се сблъскват с всякакви реални и въображаеми перипетии в ежедневието си. И като че ли успяват да се справят с тях. Някои подхождат доста практично. Други - като се скриват в свят, в който проблемът им не съществува. Трети - като го превръщат в патерица, с чиято помощ да продължат напред.
Първата история за тази книга написах през 2018 година. Последната - през 2022.
Героите ми преживяха раждане на дете, пандемия, пътувания из Гърция, България и Сърбия. (Това са трите държави - места на действие в разказите.) Случиха им се куп страшни и хубави неща, които се случваха и на нас през последните години.
Затова и не чакат някое огромно чудо да ги сполети и да им оправи живота. Гмурват се смело в дълбокото на своите страхове и надежди и създават сами за себе си, и другите, обикновени чудеса. Всеки ден.
Иванка Могилска
***
Вземете си почивка, оттеглете се за няколко часа с книгата на Иванка Могилска. В нея избухват деликатни, пастелни фойерверки. Тайните копнежи показват острите си зъбки. В някой срутен храм може да зърнете следа от стъпките на бог. Може да се опитате да си простите за нещо, което никой друг не помни. Да си върнете младостта под слоя огорчения и умора. Може да откриете в пощенската си кутия писмо. Или кестен. Може да чуете как делфините пляскат с опашки в каналите на Венеция, завинаги бистри като сълза.
Всичко това живее в разказите и очаква да го открием.
Иванка Могилска е автор на книгите: "ДНК" - стихосбирка (2004г., изд. "Жанет 45”) - печели награда за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет”(София) през 2005г. "Места за загубване" - роман (2007г., изд. "Жанет 45") "Иначе казано" - стихосбирка (2011г., изд. "Жанет 45") - печели национална литературна награда "Владимир Башев" през 2012г.
"Внезапни улици" - роман (2013, изд. "Жанет 45") Прочетете откъси и отзиви на http://vnezapniulici.eu
"Тая земя, оная земя" - кратки разкази (2017, изд. "Жанет 45). Чуйте и прочетете разкази от книгата на http://taqzemq-onaqzemq.eu
"Шарени сапунени балони" - приказки за деца (2022, изд. "Жанет 45") - награда "Перото" за детска литература за 2023
Спомних си за „Двойки“ на Ъпдайк. И тук е така – двойки много. Интересно е, познато е; нужно е да се спрем и да „преговорим“ или да видим нещо ново. И още по-ценното – в разказите има доста деца. Много ми беше приятно. Такова внимание към човека. Без тежки прекомерности, които ни заобикалят така или иначе, но може да се вгледаме и в друго. Или да приемем всичко около човека. Връзките, които хората създават дори без да са двойки, видимо и невидимо, близо и далече.
Точно от такава книга имах нужда. Нямам любим разказ. Всички ми харесаха. Нямам и цитати. Всеки разказ е цялостна форма и съдържание, често със сходна структура, с финал, след който се спираш да допреживееш.
Често чета кратките истории, които Ваня Могилска споделя във фейсбук, особено когато дойде лятото и тя се отправи към островите на южната ни съседка. Тогава, по всяка вероятност, се "изпичат" и голяма част от нейните разкази. Кратки сюжети, заснети от наблюдателното око на една истинска писателка, маскирана като летовник. Харесвам разказите ѝ още от сборника "Тая земя, оная земя", но тези тук биха били най-подходящата компания за летни следобеди в близост до морето, когато шумът на вълните и потрепващия в мараня въздух предразполагат към унесено вглъбяване. Много фини, много човешки истории, поднесени с умение да надникват отвъд видимото. Ваня наблюдава, улавя вибрациите в погледите, в жестовете на случайни хора, в застиналите им на хоризонта фигури... Под нейното перо оживяват градски легенди, припламват пламъци на отдавна забравени романтични истории, прокрадва се болка от трагична загуба... Такава е рибарската мрежа на писателя, улавя случайности, изтървани от някого, за да бъдат полирани като морска черупка и да заживеят нов живот в летните следобеди на нас, читателите. Ако търсите четиво за летните морски следобеди, това е.
“Когато приключва, прегръща Дарио пред всички, целува то и този мъж с вид на леден принц сякаш се разтопява в ръцете й. Двамата казват лека нощ и си тръгват. Изведнъж става тихо. Гостите седят замаяни, отпуснати, завладени от кротка, необяснима радост. Сърцата, моментът - всичко е пълно освен чашите. Няма нужда от повече вино.”
24 кратки разказа, в които малки, наглед обикновени случки ни напомнят необикновената стойност на живеенето. С широко отворени очи. В тези разкази има много обич към човека. Много деца. Много от онези жени, които потайно движат света, докато се преструват на съдържателки на магазини или собственички на гръцки хотели. И достатъчно милост. Иванка Могилска ни предлага книга, в която лятото е не просто сезон, а категория. И ние, обикновените туристи, имаме възможността да поживеем в него, да съпреживеем съдбите на героите й и да си припомним, че има отрязъци от живота, в които всички сме протагонисти. Разкази, в които тъгите просветляват.
---- "Тези разкази разпознават щастието, умеят да го открият, успяват да го предизвикат и после го провъзгласяват шепнешком.", казва Мария Донева.
Сборник с 24 къси разказа за любовта, Гърция и безкрайната топлина, която хората носят в себе си. Чете се лесно и приятно.
Промяна: след обсъждането с клуба за книги имам, ще смъкна оценката си на 2 звезди.
Макар да се чете лесно и приятно, темите са еднообразни и към края на сборника интереса ми към разказите беше значително намалял. Изглежда човек има граница на търпимост към истории, развиващи се Гърция, включващи мистериозни мълчаливи героини.
За жалост, героите в повечето разкази не успяваха да се превърнат в истински хора и оставаха само очевидни малки фрагменти от нечие въображение. В клуба беше силно изкритикувано, че много от жените в разказите са мизогинистично представени като повърхностни, мърморещи, тюхкащи и загубени. Друга голяма критика беше към (надявам се вече демоде) мотива ЛГБТ+ герои да срещат винаги трагичен край.
В защита на Могилска ще кажа, че според мен представените от нея хетеросексуални връзки също бяха изпълнени с тягост и отчуждение. То не бяха отчаяни домакини, изнервени разведени и мълчащи си съпрузи, то не беше чудо. За жалост, Могилска не успя да направи нищо чудно и ново с историите им.
Понякога се случва - текстът срещу теб издава майсторлък, но някак, кой знае защо, не можеш да го харесаш истински.
Допадат ми плавните, наглед небрежно нахвърляни сюжети. Синьото синьо на фона, бистрото бистро на думите. Тук всяка драма е съблечена, олекотена, очистена от тежкото и баналното. Хубавите жестове и открития са като блестящи люспици светлина по вълните. Дори съдържанието мирише на море и отмора - бяло, неделя, следобед, любов. Тънка, компактна, непретенциозна книга, с ненадейни, но не резки, завои.
Имам обаче проблем с темите. С тези толкова, в един смисъл, класически типажи от нашия живот, попреобразени от омарата на морето. Не поемам към плажа, за да се удавя в същите глезени писъци, лелински въздишки и мъжко мърморясване под нос зад волана. И са близки до мен, защото плувам в тях, и са ми безкрайно далечни и неприятни.
Та, към "Чудеса"-та съм със смесени чувства. Но като писател Могилска е чудесна.
Всяка история е един малък свят, уважение към другия - това ни показва Иванка Могилска с разказите от книгата “Обикновени чудеса”.
Да се научим да виждаме нещата около нас с други очи, да разгърнем всички вероятности, да бъдем пронизани от развитието на историята, да не сме безразлични, да попиваме, да търсим, да простим… Точно на каквото ни учи животът.