„Общественият експеримент" като жанр не е новост, но Мартин Карбовски е напълно оригинален. И вие ще видите как. Той просто успява едновременно да бъде субект и обект на своите експерименти. Да участва и да ги описва. Колкото е безпощаден към видяното, толкова и към себе си. Колкото обича себе си, толкова и света, който ни описва. От времето на Русо въпросът колко да сме откровени в изповедите винаги е стоял в светлината на срамежливата нечестност на всеки професионален ексхибиционист, сиреч писател. Неизменно е бил задаван въпросът: „Колко навътре мога да стигна? Колко искрен мога да бъда? Докъде ще ме пусне този змей, общественото мнение, и докъде ще си разреша аз самият?" Марто К. стига много далеч. При това без условностите на автобиографията, без нежния воал на литературата. Май отдавна никой не е ходил толкова далеч и толкова навътре в себе си, просто разхождайки се ей така. Експериментирайки обществено, кръстосвайки сюжети и пространства на социално и лично несъзнаваното, но живяно. Очевидното, но премълчавано. Марто К. и Мартин Каробвски с такава лекота и естествено ни се разгалват, оголвайки сюжети, истории, характери около себе си, че в един миг преставаме да ги различаваме. Те стават част от историята, без да престават да я пишат. Това наистина е забележително.
Мартин Карбовски (с истинско име Мартин Кирилов Богданов) е български журналист. През 1988 година завършва Немската гимназия в София. Има 2 висши образования — мебелно инженерство и телевизионна журналистика.[1] Известен е с провокативния си стил. Водещ е на предаването „Емигранти“ и „Отечествен фронт“ по „Нова телевизия“ и е бил автор на материали в списания „Егоист“, „Плейбой“ и други. Водещ на предаването „Пропаганда“ по „Дарик Радио“ и бивш втори водещ на предаването на Кеворк Кеворкян „Всяка неделя“ по Националната телевизия. Автор на книгите „Дефлорация" (1995), „Едно" (1998), „Обществен eXperiment“ (2003), „Пътеписите“ (2005) и стихосбирката „Недялко яде лайна в НДК“. Водеща фигура в групировката "Литература-диктатура". През 2008 с "Бързалитература" издават стихосбирката "Антология на живите".[2][3] В края на 2009 излиза последната му стихосбирка "Технология на екстаза".
Мрачен, но директен и истински. Определено е видял много, ама много насилие, хаус, нещастие, мизерия и прочие. Тази книга е за хора които не се боят да разберат какъв е всъщност света.