Дончо Стефанов Цончев е български писател-прозаик, повече известен с реалистичната си проза.Роден е на 27 юли 1933 г. в гр. Левски. Завършва гимназия през 1951 г. и специалност Геология в Софийския университет през 1959 г. Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), отново като геолог в Министерството на горите, завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-гл. редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп.„Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989), основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991).
Живее в София и Нови хан.
Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.
"Къщата само отвън беше жълта, а вътре - бяла, обратно на белите тикви" Имам афинитет към книгите за изгубена памет и харесвам творчеството на Дончо Цончев, а комбинацията между двете е истинско удоволствие за читателя. Първата част е пълна лудница, в пряк и преносен смисъл. Луди, симпатични и човечни герои. Втората е типичен Цончев, в най-добрата му форма. Няма значение какъв си, от къде си и какво помниш. Хващаш живота, бачкаш, смееш се с приятели, обичаш и всичко е наред. Нормални, симпатични и човечни герои.
Луда, странна книга с честа смяна на темпото, напомняща донякъде на "С гръб към света" от Томас Мелле. Креативна, макар на места да е спъващо написана, но ми достави удоволствие четенето, предвид мисията ми да наваксам с българската литература от 60те до 80те години. Хареса ми мното тонът на автора и ще посегна към още негови книги в последствие.
لا يمكنني سوى تصوير الكتاب بلوحة سيريالية لا يمكنك فك رموزها إلا إن كنت بلغارياً أصيلاً , الاشتراكية والمفاهيم الحياتية في عصر الكاتب , أمراً لن يفهمه سوى من عاصره ولكني سعيدة بمحاولة الكاتب توصيل الصورة حتى وان كانت موجزة قليلاً ومختلفة