Колекция новели, том 1

Колекция новели

by Stefan Zweig, Стефан Цвайг, Димитър Стоевски (Translator)

Самият Цвайг твърдял, че основният му интерес към писането е продиктуван тъкмо от психологическия анализ при представяне на характерите и живота. Неговото творчество в този жанр може да бъде сравнено само с големите имена като Мопасан, Чехов, Едгар Алън По. Цвайг е познат на българската публика като австрийски биограф, поет, есеист, новелист, романист, космополит и ревностен пацифист. Още в началото на ХХ век той говори за глобализация и е поддръжник на идеята за обединена Европа с едно правителство. Колекция новели - том 1, включва произведенията „Гувернантката”, „Огнена тайна”, „Писмо на една непозната”, „Страх” и „Амок”. Някои от новелите му са филмирани, сред които най-известен е филмът „Писмо от непозната жена” по режисура на Макс Офюлс (1947).

„Стефан Цвайг успява да съчетае психологическата наблюдателност и интереса към необикновените състояния на човешката душа с пространната си начетеност, с вкуса си към историята и "силните личности". Венцеслав Константинов

Стефан Цвайг (1881–1942) е роден във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Учи немска и романска филология в университетите на Берлин и Виена, след което се посвещава на перото. Сред приятелите му са били Максим Горки, Рилке, Ромен Ролан. Надигащият се в Германия фашизъм го принуждава да емигрира от Залцбург в Лондон, а оттам в Ню Йорк и накрая в Бразилия. Изпада в дълбока екзистенциална криза и отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на "кафявата чума" и се самоубива заедно с жена си. През 1992 г., в чест на писателя, град Залцбург учредява литературната награда "Стефан Цвайг”.

255 pages, Hardcover

First published January 1, 1976

About the author

Stefan Zweig was one of the world's most famous writers during the 1920s and 1930s, especially in the U.S., South America, and Europe. He produced novels, plays, biographies, and journalist pieces. Among his most famous works are Beware of Pity, Letter from an Unknown Woman, and Mary, Queen of Scotland and the Isles. He and his second wife committed suicide in 1942.
Zweig studied in Austria, France, and Germany before settling in Salzburg in 1913. In 1934, driven into exile by the Nazis, he emigrated to England and then, in 1940, to Brazil by way of New York. Finding only growing loneliness and disillusionment in their new surroundings, he and his second wife committed suicide.
Zweig's interest in psychology and the teachings of Sigmund Freud led to his most characteristic work, the subtle portrayal of character. Zweig's essays include studies of Honoré de Balzac, Charles Dickens, and Fyodor Dostoevsky (Drei Meister, 1920; Three Masters) and of Friedrich Hölderlin, Heinrich von Kleist, and Friedrich Nietzsche (Der Kampf mit dem Dämon, 1925; Master Builders). He achieved popularity with Sternstunden der Menschheit (1928; The Tide of Fortune), five historical portraits in miniature. He wrote full-scale, intuitive rather than objective, biographies of the French statesman Joseph Fouché (1929), Mary Stuart (1935), and others. His stories include those in Verwirrung der Gefühle (1925; Conflicts). He also wrote a psychological novel, Ungeduld des Herzens (1938; Beware of Pity), and translated works of Charles Baudelaire, Paul Verlaine, and Emile Verhaeren.
Most recently, his works provided the inspiration for 2014 film The Grand Budapest Hotel.

Reviews

[Кремена Михайлова · Rating 4 out of 5]

Ето къде била любовта на Стефан Цвайг – в автобиографичната книга „Светът от вчера“ на 475 стр. само на едно място спомена „една приятелка“ и на две – „жена ми“; сега – всяка новела е любовна, макар че аз не това наричам любов, по-скоро „ситуация“ между двама (или трима), някои чак към трилър отиват (разбира се пресилвам за последното).
Добре че обичах Стефан Цвайг вече от мемоарите му (като личност, като стил), иначе тези новели биха ми били малко скучни. Дори за някои си спомних, че много отдавна съм ги чела, но може би именно заради леката старомодност съм ги забравила (май предимно съвременни автори чета напоследък). Но в „Светът от вчера“ предварително видях именно тези времена с техните особености – ограничения за младите, за влюбените; различни разбирания за чест, срам и подобни. Това създава само затруднения, както си личи във всички новели, добре обединени в един сборник наистина заради това любовно неспокойствие, принудителни тайни, изкривени отношения.

Стефан Цвайг почти изцяло е избегнал темата за личните отношения в „Светът от вчера“ (явно е счел за неуместно да занимава читателите на такава книга с лични подробности, или пък именно заради характерния за миналите времена свян); единствено е засегнал тези теми като общи тенденции и все пак развитие от 19-и към 20-и век. Но в новелите (тайно) се вихри всичко това, които може да се случи между хора от (обикновено) противоположни полове.

Заради тези ограничения в отношенията ми беше леко тягостно. Героите на Цвайг са обикновено от средна или „висша“ класа и предполагам там липсват може би по-характерните за изпадналите в мизерия побоища и насилие. Но при тези по-аристократични среди пък отношенията ми се струват сковани, студени, подчинени на етикет и внимаване („какво ще кажат другите“). Затова ми беше тъжно за децата в тази среда, макар и богата. Не си представям нежности, веселие, волност. Сигурно не е чак така, но поне от тези разкази това усетих, включително за омъжените жени. Хладничко ми беше заради това в новелите, не топло. Наистина авторът „разбира от деца“ (но и от жени) – главно темата за подрастването и неведението, в което са ги оставяли особено тогава.
Никой от героите не ми стана близък (освен децата). Но не това е целта. За мен главното остава досегът с класическото писане на Стефан Цвайг. Като един вид доопознаване беше тази книга.

Авторът описва героите и сам – не само те да се разкриват на читателите чрез мислите и действията си. Цвайг ни предлага не само тяхно външно описание, а и пряко разказва подробно какви са (което обикновено не ми допада, но тук всичко си е съвсем естествено и умело). Друг е въпросът, че героите най-често наистина са от далечните за мен като начин на живот и нрави заможни класи; а флиртовете/авантюрите (наистина свързваща тема) – някак едновремски.
Все пак някои неща са непроменливи.

„… а странни хора могат само с присъствието си да разпалят в мен страстен стремеж към познание, който не е много по-слаб от страстния стремеж да обладаеш жена.“

„Струваше ѝ се, че дълбоко у нея мъждука някакво малко, трепкащо пламъче и само чака вятъра, който ще раздуха огъня, за да лумне над главата ѝ.“

„Гувернантката“ – абсолютен образец.

„В присъствието на родителите си се сгушват в някаква детинска наивност, но после пламват във внезапна подвижност. Цялото им същество се е разляло в нервно безпокойство, очите им, в които по-рано имаше кротък блясък, сега изглеждат по-племенни и по-дълбоки.“

„Писмо на една непозната“ – доста неприятна ми беше новелата, не понасям такъв тип „любов“ (мазохизъм по моите разбирания).

„Страх“ – пак неприятна за мен история, но Цвайг е в състояние да предаде отлично атмосферата и ситуацията (точно с още по-изразителната оригинална дума Angst, която сякаш по-силно предава състоянието, щом доколкото знам се използва и в други езици като чуждица – ангст).

„Амок“– силно по същия начин като предишните новели (пак ли неприятна история ще кажа, не точно...). И пак с кратка силна дума за заглавие.

„Огнена тайна“ – цялата книга изобщо е за едни тайни.

Още книги на Цвайг мисля да чета. Не мога заради старомодната драматичност да се откажа от магьосника, който така описва „вълшебен зрак“ — небето „толкова лъчезарно, толкова стоманеносиньо твърдо и все пак искрящо, капещо, ромолящо, избуяло в светлината, която струеше забулена от луната и звездите и изглеждаше като че пламти от някаква тайнствена преизподня.“;
изобщо всичко наоколо — „… после машината отпред наново ревна дрезгаво и повлече с трясък черната верига в зиналата паст на тунела. Местността пак се разгъна чиста, с ведри далнини, сякаш измита от влажния вятър.“

Най-силни обаче са описанията на хората и например тази жена си представих като Никол Кидман във филм:

„… едно непроницаемо лице, сурово, сдържано, с неопределена по възраст хубост, лице със сиви английски очи, в които всичко изглеждаше спокойно и зад които все пак можеше да се предугаждат мечтателно безкрайни страсти. Тази тясна, стисната уста нямаше да издаде никаква тайна, щом не искаше.“

[Rado · Rating 3 out of 5]

+ "Страх" е доста интересен разказ. Преживяването на главната героиня е изклютелно описано и доста актуално, въпреки конкретната ситуация.
+ "Писмо на една непозната" е интересен разказ с тъп край. "Не мога да живея повече, защото еди-какво-си. Ще се самоубия." е плоско и безинтересно за мене.

- Мисли и чувства се описват на дълго и на широко, което в повечето случаи дразни
- "Гувернантката" беше доста празен

#1 от предизвикателството на Галя