Колко е живот да му се сърдя

by Камелия Кондова

Живея със последното сърце.
Живея със сърцето си оттатък.
Там има място само за дете,
за мама, за любим и за приятел.
Навярно се превръщам в егоист,
но вече браня свидната невинност
на още неизписания лист -
за сметка на изписаните книги.
Не искам да те плаша,
но снегът презира всички думи, но ги трупа.
Додето като него се стопят,
преди със сребърници да ги купят...

Genres: Poetry

130 pages, Paperback

First published December 1, 2010

About the author

Камелия Кондова е родена през 1969 г. в Добрич. Завършила е езикова гимназия в родния си град. Висше образование получава във ВТУ "Св. св. Кирил и Меотодий", специалност българска филология. Работи в радио Добрич като журналист. Член е на съюза на българските писатели от 1997 г. Автор е на стихосбирките: "Повод за живот" (1988), "Не и милост" (1990), "Как се обича художник" (1994) и "Тепърва ще се уча на живот" (1998). Отличавана е с Голямата награда на националния конкурс "Петя Дубарова", с Голямата награда на националния конкурс "Веселин Ханчев" (двукратно), с Първа награда на в. "Литературен глас" - Стара Загора, с Първа награда от националния конкурс "Петър Алипиев" (2003) и др.

Reviews

[Стефани Витанова]

Да четеш поезия, означава да преминеш в друго измерение. Ритмично, неосезаемо. Измерение, в което е необходимо единствено да чувстваш. Това е различен вид послание, преминаващо отвъд подредеността на простите изречения. В поезията можеш да се изгубиш, но едновременно с това можеш да откриеш истини за себе си, които са ти убягвали. Да си спомниш старо познание.

Поезията е магия! Тя борави със струните на човешката душевност, настройвайки ги на вълна, откъсваща от реалността. Тя пренася съзнанието в селенията на вълшебството и потапя със своята нежност и драматичност. Поезията е особен вид чувство. Особен вид послание! Мелодия, облечена в рима. Мисъл, изваяна до съвършенство; подредена и стройна. Едновременно с това напомняща хаос.

Камелия Кондова е моята пътеводна светлина в живота. Фарът, за който погледът ми се улавя, когато тъмнината превземе съзнанието. Тя е онзи душевен пристан, на който усещам мислите си подредени и в хармония. Когато препрочитам или по-скоро, когато преповтарям стиховете й в ума си, "чувам" нейното послание. И се вкопчвам в него.
Израснах с поезията на Камелия. От както я открих за себе си, не мога да я пусна. Нейните стихосбирки "Колко е живот да му се сърдя" и "Бай Георги има тъжни рамене" са винаги до мен, а любимите ми стихове – са вечно в ума ми.

[Ventsislav Kostadinov]

Уникална поезия, просто уникална... С най-голяма наслада ще прочета и другите две стихосбирки на авторката... Гениално писателско перо, страхотна смислова и семантична ерудиция, все още има надежда за съвременната българска поезия да продължи да се развива; Камелия Кондова е чист пример за това.

[Victoria Ivanova]

Справедливост

Сега ще ти разкажа за снега.
(Невинен като бялата ми рокля,
която някой ден ще облека.)
Но... за снега - посегнах да го стопля.
Убих, любими, първия си сняг.
От милост му направих в шепи - къща.
На следващата нощ валеше пак,
но аз не можех вече да прегръщам.
Така пожалих много снегове.
Оставих ги на другите палачи.
Но първият ми сняг - като дете,
изтръгнато от Бога, в мене плаче.
Ала кошмарът беше досега.
Нали ти споменах онази рокля?!

Във нея тъй приличам на снега,
че вече ще е честно да ме стоплиш.

/Камелия Кондова/

[Speranza]

АЗът като център на вселената.
Хубава поезия – стройна, смислена.
Липсват обаче магията и лудостта.