„Третата “възрастна” книга на Мая Дългъчева “Девети дом” е радост за всички, които ценят и обичат истинската поезия и истинското в поезията и в литературата. Една от отличителните черти на тази истинска поезия е наличието на личен поетичен език, умението да се превръщат изтъркани от употреба думи в току-що сътворени, като се разполагат в парадоксален контекст, и с това им се придава неочакван смисъл. Има писане на нивото на думите. Има писане на нивото на значенията, обръщането на тези значения с хастара навън, и по този начин – постигане на скритото двойно дъно и на думата и на значенията й. Такива новооткрити поетични острови има в книгата на Мая, има силна, необуздана емоционална енергия, успешно обуздавана в стиха, укротена в стиха, и успешно трансформирана в плодотворна поетична енергия. Мая Дългъчева умее да постига не само емоционалната, но и смислова плътност на текста. Нивата му се разлистват постепенно, отварят се като цвят, докато не усетим в пълна мяра непознатият им, особен, принадлежащ само на нейните думи, на думите на Мая, аромат.” Валентина Радинска
„Мая Дългъчева не е поетеса. Тя е български поет. Да избереш да си поет е спор с вечността, не махленска дрязга със съвремието. Да си жена и да си поет е двойно по-трудно. Пред нас стои чудесен български поет.” Александър СЕКУЛОВ
Мая Дългъчева е родена в Стара Загора. Завършила е ПУ "Паисий Хилендарски". Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни. Автор е на стихосбирките "Семки от ябълката" (2000), "Друга приказка" (2005; на руски: 2007, на сръбски: 2007), "Женска роля" (2008) и "Пътьом" (2010). За деца е публикувала книгите "Слон и чадър" (1999), поредицата с приказки "Лудориите на Маги" (2003-2004), приказките "Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди" и "Как се лекува лъвски страх без пердах" (2007), "Пъстри приказалки", "Коледните чудеса" (2008) и "Приказки от Оная гора" (2012). По нейни текстове са създадени над 100 детски песни, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен. Редактор и автор на художествените текстове в поредицата издания за предучилищна възраст "Първите седем", редактор на рубриката "Детски кът" в LiterNet, която печели специалната награда на Националния литературен конкурс "Стоян Дринов" (2004). Носител на наградата "Златен век" (2006) на Министерство на културата, Националната награда "Константин Константинов" в категория "Автор" (2009), Наградата на СБП за детска литература (2009) Има публикации в национални и чуждестранни литературни издания.
Отдавна не бях чела поезия в рими. Хареса ми. Не са най-любимите ми текстове, но някои ме впечатлиха силно.
Обяснение в болка
Другите имат местенца любими, ние си имаме лобни места. Тук те напуснах, там - насини ме с дума, която насън ще простя... А зад завоя да не говорим - спомням си: лош съм, защото боли! За смъртоносни любовни истории само бях чела. И нямах бодли. И наблюдавах, от ужас оцъклена как ми поникват жила и рога срещу очите, зелени до пъклено - същите, дето цъфтяха в снега. От устни в устните - жаби и гущери - пльокат и точат смрадливи блата... Плачех, че нямам летящи обуща - да се оттласна от теб, от света, да се завърна в синята къща, да си намеря словата, дъха! Вярвах, че става само с прегръщане, ако съм топла от радост леха. Тук е къртичина, там е къртичина: маршрутът ни - гроб след гроб. Лоша от болка съм. И от обичане - кървав любовен галоп. ...Шепичка прах - и вятър да свири в урината сбран багаж! Другите имат любовни квартири, ние - любовен екарисаж.