What do you think?
Rate this book
Буров банкерът
Paperback
First published January 1, 2006
5 people are currently reading
55 people want to read
About the author
Михаил Топалов-Памукчиев
20 books19 followersМихаил Топалов е творчески псевдоним на журналиста и писател Михо Христов Памукчиев. Журналист и писател, автор на близо 30 книги с историческа значимост. Водещ на телевизионни предавания като "Векът на Михаил Топалов" и "Старият албум". Неговите интервюта с Атанас Буров, княз Кирил, Кимон Георгиев станаха достъпни след 1990 година. Завършва история и филология в Софийския университет, един от най-добрите стенографи.
Михаил Топалов завършва основно образование в родното си село. Учи в Севлиевската гимназия, която завършва през 1940 г. Завръща се за кратко в родното си село, където става секретар на РМС през 1940 – 1941 г. След присъединяването на Южна Добруджа към България на 7 септември 1940 г. има кампания за набиране на български чиновници в новата територия и през март 1941 г. Михаил Топалов отива като нотариален книговодител в с. Аккадънлар (сега гр.Дулово). Там организира група на РМС. На 25 август 1941 г. е арестуван и отведен в Силистренския затвор. Осъден е по чл.7 от Закона за защита на държавата. В затвора заболява от воден плеврит, който лекува дълги години след това. На това основание, на 25 ноември 1941 г. е освободен до гледането на делото през 1942 г., но остава в родното си село под наблюдение до 9 септември 1944 г.
Веднага след 9 септември 1944 г. пристига в София, където става кореспондент на излизащия отново в-к „Работническо дело“, вкл. като кореспондент за гр. Перник.
Във вестника е забелязан от Владимир Поптомов (член на Политбюро на ЦК на БКП и впоследствие главен редактор). Според Топалов именно той го насърчава и препоръчва да започне интервюта с интересните хора на времето и му осигурява разрешения за достъп до някои от тях. От този ранен период са и първите интервюта с политически фигури като Княз Кирил Сакскобургготски, Иван Багрянов, Атанас Буров, чиято автентичност е оспорвана от някои историци.
Следва 6 семестъра философия в СУ, но не се дипломира.
От 25 юни 1946 г. Михаил Топалов е инспектор при ЦС на БЧК, свързано с много пътувания из страната и срещи с още исторически фигури-обект на интервюта. Някъде през този период започва да използва за пресата и псевдонима си Михаил Топалов. На 1 август 1950 г. започва работа като журналист във в-к Народна младеж, а от 24 юли 1954 г. във в-к Вечерни новини, където работи до 31 декември 1987 г. От 1971 г. завежда отдел „Хумор и сатира“ в същия вестник.
През 1974 г. в Москва взема интервю от маршал Александър Василевски (два пъти кавалер на ордена „Победа“), което е публикувано в специални подлистници на в-к „Вечерни новини“.
През 1981 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“.
Като журналист има хиляди публикации във всички централни вестници и списания. От 1999 до 2002 г. води авторско ежеседмично телевизионно предаване в телевизия „СКАТ“, озаглавено „Векът на Михаил Топалов“, а в периода 2003 – 2008 г. друго авторско предаване „Старият албум“. И в книгите и в телевизионните предавания на Михаил Топалов централни са теми от новата история на България.
Михаил Топалов завършва основно образование в родното си село. Учи в Севлиевската гимназия, която завършва през 1940 г. Завръща се за кратко в родното си село, където става секретар на РМС през 1940 – 1941 г. След присъединяването на Южна Добруджа към България на 7 септември 1940 г. има кампания за набиране на български чиновници в новата територия и през март 1941 г. Михаил Топалов отива като нотариален книговодител в с. Аккадънлар (сега гр.Дулово). Там организира група на РМС. На 25 август 1941 г. е арестуван и отведен в Силистренския затвор. Осъден е по чл.7 от Закона за защита на държавата. В затвора заболява от воден плеврит, който лекува дълги години след това. На това основание, на 25 ноември 1941 г. е освободен до гледането на делото през 1942 г., но остава в родното си село под наблюдение до 9 септември 1944 г.
Веднага след 9 септември 1944 г. пристига в София, където става кореспондент на излизащия отново в-к „Работническо дело“, вкл. като кореспондент за гр. Перник.
Във вестника е забелязан от Владимир Поптомов (член на Политбюро на ЦК на БКП и впоследствие главен редактор). Според Топалов именно той го насърчава и препоръчва да започне интервюта с интересните хора на времето и му осигурява разрешения за достъп до някои от тях. От този ранен период са и първите интервюта с политически фигури като Княз Кирил Сакскобургготски, Иван Багрянов, Атанас Буров, чиято автентичност е оспорвана от някои историци.
Следва 6 семестъра философия в СУ, но не се дипломира.
От 25 юни 1946 г. Михаил Топалов е инспектор при ЦС на БЧК, свързано с много пътувания из страната и срещи с още исторически фигури-обект на интервюта. Някъде през този период започва да използва за пресата и псевдонима си Михаил Топалов. На 1 август 1950 г. започва работа като журналист във в-к Народна младеж, а от 24 юли 1954 г. във в-к Вечерни новини, където работи до 31 декември 1987 г. От 1971 г. завежда отдел „Хумор и сатира“ в същия вестник.
През 1974 г. в Москва взема интервю от маршал Александър Василевски (два пъти кавалер на ордена „Победа“), което е публикувано в специални подлистници на в-к „Вечерни новини“.
През 1981 г. е удостоен с орден „Кирил и Методий“.
Като журналист има хиляди публикации във всички централни вестници и списания. От 1999 до 2002 г. води авторско ежеседмично телевизионно предаване в телевизия „СКАТ“, озаглавено „Векът на Михаил Топалов“, а в периода 2003 – 2008 г. друго авторско предаване „Старият албум“. И в книгите и в телевизионните предавания на Михаил Топалов централни са теми от новата история на България.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
December 14, 2012
Книгата, с ново оформление, малко бонус материали, но за жалост отпечатана на ужасна хартия, с мека корица и доста правописни грешки, а на места и логически такива.
Такава хубава книга, с толкова историческа мъдрост в нея заслужава нещо повече.
Предпочитам старата версия от 1990г. Все пак е хубаво, че се преиздаде, но в сегашния си вид си плаче за нова, редактирана, лускозна версия. Това е книга за всяка библиотека.
Такава хубава книга, с толкова историческа мъдрост в нея заслужава нещо повече.
Предпочитам старата версия от 1990г. Все пак е хубаво, че се преиздаде, но в сегашния си вид си плаче за нова, редактирана, лускозна версия. Това е книга за всяка библиотека.
May 6, 2019
Определено ми беше интересно да чета, но донякъде. 80 страници преди края я зарязах тази книга. Четеш и има много върху какво да се замислиш, но псувните и цинизмите ми дойдоха в повече. Разбирам, че животът нито сега, нито по времето на Буров, нито пък някога ще бъде цветя и рози, но пък чак толкова цинизъм е излишен. И то от образован човек, човек с власт, човек, който има много високи претенции за себе си, претендира за обноски, маниери, знания, разбира от всичко, и да, казва и много умни и мъдри неща, но псувните и жаленето на коя не успял да го сложи, оставят горчив вкус. А един човек като него може прекрасно да поиграе с думите и мазната псувня да прозвучи като гъдел за ушите и радост за очите, но, уви. Да псува и да ръси вулгаризми, това го може всеки.
Ей го и тоя и на него съм сложила две звезди?! Много са му.
Ей го и тоя и на него съм сложила две звезди?! Много са му.
February 18, 2016
Ако си Българин тази книга трябва да се прочете
May 6, 2019
Много харесвам Буров. И М.Топалов също.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews