Месопотамия е най-древната цивилизация, оказала се погребана под пепелищата на историята в продължение на дълги хилядолетия. Векове наред в ореола на тайнственост и загадъчност са се споменавали имената на няколко нейни знаменити столици: Ур Халдейски, прочул се като родината на Авраам; Ниневия – гордият престолен град на асирийската империя, обречен на гибел в прозренията на пророците; най-сетне Вавилон – величественият град на разврата – със своята кула, издигната по нареждане на тирана Нимрод, и със своите висящи градини, които едни приписват на царица Семирамида, а други величаят като едно от Чудесата на света. Но нима в края на краищата Библията не дава на изначалния рай названието едем – термин, който не е нищо друго освен стара шумерска дума, означаваща „обработена земя“, „градина“?
От средата на ХІХ в. насам този „рай“ постепенно възкръсва пред очите и умовете на човечеството. Три месопотамски цивилизации (Шумер, Асирия и Вавилон) виждат отново бял свят благодарение на съвместните усилия на историци и археолози. Настоящата книга предлага една среща с хората, живели в продължение на V хилядолетия на тази някога благословена земя.
Одна из новейших книг об истории Древней Месопотамии. Автор развенчивает многие из предыдущих убеждений и фантазий других историков на основе новых данных. Это обзорная книга, а не хронологическая, описывающая весь период существования этой цивилизации.
Voilà une bonne introduction agrémentée de quelques cartes et illustrations correctes, qui permettent de découvrir cette ancienne civilisation dont l'influence sur la notre est non négligeable.