What do you think?
Rate this book
Приказка за стълбата
128 pages, Paperback
1 person is currently reading
72 people want to read
About the author
Христо Смирненски
29 books63 followersХристо Димитров Измирлиев (Смирненски) или Ведбал (17 септември 1898 — 18 юни 1923) е роден в град Кукуш, днешна Гърция. След опожаряването на родния му град, той се премества със семейството си в крайните източни квартали на София. Работи известно време като вестникар и репортер, а също и като писар. Той е български поет, ярък представител на постсимволизма в българската литература. Литературната му дейност започва още в гимназиалния курс, когато той пише хумористични стихотворения. Известен е като Христо Смирненски или като Ведбал (другия му псевдоним). Въпреки ранната си смърт (на 25-годишна възраст), той се слави като доста продуктивен автор — едно от последните издания на събраните му съчинения се състоят от осем тома.
През пролетта на 1921 г. Смирненски заболява от паратиф и през лятото заминава в рилското село Радуил, за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. По случай една стачка на тютюневите работници той пише стихотворението „Жълтата гостенка“ (15 юли 1922). През 1922 г. отново не се чувства добре и през лятото отново заминава за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец. Тук той написва стихотворенията „Юноша“ и „Каменарче“, фейлетоните „В трена“ и „В Самоковския общински съвет“, импресиите „Босоногите деца“ и „Смело, товаришчи!“, очерците „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“. В началото на септември е в Чамкория, където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се завръща в София и до първите месеци на 1923 г. е в период на особена творческа активност. Пише „Зимни вечери“, „Роза Люксембург“, „Съветска Русия“ и сатирата „На гости у дявола“.
Около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 г. той издъхва, малко преди да навърши 25-годишна възраст. „Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му. Тялото на Христо е изложено в църквата „Свети Крал“ още по пладне същия ден, където прочувствено слово произнася Гео Милев.
През пролетта на 1921 г. Смирненски заболява от паратиф и през лятото заминава в рилското село Радуил, за да се лекува. Завърнал се в София, той продължава да пише и публикува лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. По случай една стачка на тютюневите работници той пише стихотворението „Жълтата гостенка“ (15 юли 1922). През 1922 г. отново не се чувства добре и през лятото отново заминава за Радуил, при свои приятели. Там прекарва един особено плодотворен месец. Тук той написва стихотворенията „Юноша“ и „Каменарче“, фейлетоните „В трена“ и „В Самоковския общински съвет“, импресиите „Босоногите деца“ и „Смело, товаришчи!“, очерците „Пожар в Рила“ и „Куртова поляна“. В началото на септември е в Чамкория, където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се завръща в София и до първите месеци на 1923 г. е в период на особена творческа активност. Пише „Зимни вечери“, „Роза Люксембург“, „Съветска Русия“ и сатирата „На гости у дявола“.
Около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 г. той издъхва, малко преди да навърши 25-годишна възраст. „Поиска лист да пише, но това си остава последното негово желание“, спомня си по-късно сестра му. Тялото на Христо е изложено в църквата „Свети Крал“ още по пладне същия ден, където прочувствено слово произнася Гео Милев.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 8 of 8 reviews
January 30, 2025
Намерих едно прекрасно старо издание на тази приказка в домашната библиотечка, не можах да го подмина. Много, много актуална, а Христо Смирненски е недооценен и от своето, и от нашето време.
April 21, 2020
Изключително актуално за света днес!
March 20, 2020
МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ. Преди време се наложи да правя примерен урок за един проект. Имах свобода на избор между предметите и свобода за избор на класовете между IV и XII. Без да е особена изненада избрах за предмет литературата. Реших, че искам класът да е гимназиален. Предполагам знаете, че в сайта на Министерството на образованието има качени конспектите за изучаване на произведенията по литература за всеки един клас до завършване. След преглед на конспектите от IX до XII сведох избора до 3 варианта:
а) Евгени Онегин.
б) Бай Ганьо прави избори
в) Приказка за стълбата
И трите съм учила в училище и са останали в паметта ми ярко. В контекста на проекта за когото правех примерния урок се спрях финално на Приказка за стълбата. Уговорката за урока беше да се представи пред публика 10-минутна част от подготвения материал. Затова седнах да нахвърлям идеите си за отворени въпроси, с които да започна по-скоро дискусия, отколкото 10-минутен монолог. Текстът по-долу е опитът ми да направя точно това.
С моя близка приятелка във връзка с това ми задание започнахме дълга и ползотворна дискусия за изводите, които си вадим от творбата, във времето, когато е писана; във времето, когато нашите родители са я чели; за времето, когато ние сме я чели; за времето, когато сегашното поколение на моята племенница я чете; всяко поколение с различен изцяло нов софтуер на мисленето от предишния, макар и с разлика десет-двадесет години. И нима тези изводи именно не я правят вечна класика. А ЗА СЕБЕ СИ ИЗНЕНАДВАЩО ОТКРИХ, че правя подсъзнателен паралел между Смирненски и Оруел: двама разочаровани идеалисти, подлагащи дискредитиралия се в очите им идеал на изпитание във времето, за да проверят дали ще устои. И двамата вечни класици. В друг пост мога да се развихря в описание на сравненията, които изведохме с нея в дискусията ни, между литература и пропаганда на политическите възгледи на авторите и колко тънка е тази граница за вкуса на читателя, в зависимост от това дали споделя или не споделя тези политически възгледи. Нужно е да добавя, че и двете с въпросната приятелка сме завършили политология, и не практикуваме по собствено желание професията си, поради същността на партийната и продажност в световен и национален мащаб. По това донякъде си приличаме с нея. Поне по този въпрос и двете сме идеалистки. Да, разочаровани.
БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ: клипът е с четене зад кадър на произведението.
Предмет и клас: Литература за XI клас
Произведение: “Приказка за стълбата”
Автор: Христо Смирненски
Тема: Приказка за стълбата: ТОВА НЕ СЕ ОТНАСЯ ЗА МЕНЕ!
Ученици, творбата за днешната ни тема е “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски. В минутите, които имаме ще поразсъждаваме и поговорим за творбата в контекста на въпроса: Защо учим тази творба по литература? Актуална ли е за днешната реалност? За да си отговорим на този въпрос трябва да разгледаме първо контекста на времето в което е написана творбата. “Приказка за стълбата” е писана по време, когато Смирненски е тежко и неизлечимо болен от туберкулоза. Това е тежък период, но също така и много ползотворен от писателска гледна точка. Тази сатирична приказка на Смирненски неслучайно е останала в историята като най-известната му творба. Ако сте забелязали, в началото на произведението е написано: “За всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене”. Това съвсем не е случаен избор на посвещение от автора. Чрез творбата си Смирненски прави разобличение чрез поставяне на един много важен въпрос: “Докъде си готов да стигнеш, за да се изкачиш в йерархията?” И четящите произведението следвайки пътя на логиката на този въпрос, следва да се запитат и следващия по важност: Дали разликата между долустоящите и горестоящите на стълбата не е главно в доброволното, осъзнато отказване или символично “разсъбличане” от моралните задръжки и ценности? Вярва ли сития на гладния, и обратното вярва ли гладния на сития? И тук е свръзката с актуалността на нашето време. “Приказка за стълбата” е писана във времена на революция в името на социалната правда и равенство между различните прослойки на обществото. Времена, когато пропастта между “бедни” / “гладни” и “богати” / “сити” е голяма. И сега на основния въпрос: Актуална ли е творбата в днешно време, в 21 век? Един поглед през новините по телевизията и в социалните мрежи ще ви даде отговорът: да. Вижте какво се случва в България и Европа? Разделението на “наши” и “ваши”; “чужди” и “свои”; "местни" и "мигранти"; Съсредоточаването върху различията вместо върху приликите. Вместо да е обратното. И нека си зададем въпроса: какво прави една творба велика? Какво кара хората да и дадат статуса на класика? Дали не е точно способността да задава точно такива непреходни въпроси, каквито повдигнахме и ние дотук. А защо от всички възможни въпроси точно тези? Защото те имат повече от един верен отговор. Благодаря за вниманието.
https://www.youtube.com/watch?v=9m655...
а) Евгени Онегин.
б) Бай Ганьо прави избори
в) Приказка за стълбата
И трите съм учила в училище и са останали в паметта ми ярко. В контекста на проекта за когото правех примерния урок се спрях финално на Приказка за стълбата. Уговорката за урока беше да се представи пред публика 10-минутна част от подготвения материал. Затова седнах да нахвърлям идеите си за отворени въпроси, с които да започна по-скоро дискусия, отколкото 10-минутен монолог. Текстът по-долу е опитът ми да направя точно това.
С моя близка приятелка във връзка с това ми задание започнахме дълга и ползотворна дискусия за изводите, които си вадим от творбата, във времето, когато е писана; във времето, когато нашите родители са я чели; за времето, когато ние сме я чели; за времето, когато сегашното поколение на моята племенница я чете; всяко поколение с различен изцяло нов софтуер на мисленето от предишния, макар и с разлика десет-двадесет години. И нима тези изводи именно не я правят вечна класика. А ЗА СЕБЕ СИ ИЗНЕНАДВАЩО ОТКРИХ, че правя подсъзнателен паралел между Смирненски и Оруел: двама разочаровани идеалисти, подлагащи дискредитиралия се в очите им идеал на изпитание във времето, за да проверят дали ще устои. И двамата вечни класици. В друг пост мога да се развихря в описание на сравненията, които изведохме с нея в дискусията ни, между литература и пропаганда на политическите възгледи на авторите и колко тънка е тази граница за вкуса на читателя, в зависимост от това дали споделя или не споделя тези политически възгледи. Нужно е да добавя, че и двете с въпросната приятелка сме завършили политология, и не практикуваме по собствено желание професията си, поради същността на партийната и продажност в световен и национален мащаб. По това донякъде си приличаме с нея. Поне по този въпрос и двете сме идеалистки. Да, разочаровани.
БЕЛЕЖКА ПОД ЛИНИЯ: клипът е с четене зад кадър на произведението.
Предмет и клас: Литература за XI клас
Произведение: “Приказка за стълбата”
Автор: Христо Смирненски
Тема: Приказка за стълбата: ТОВА НЕ СЕ ОТНАСЯ ЗА МЕНЕ!
Ученици, творбата за днешната ни тема е “Приказка за стълбата” на Христо Смирненски. В минутите, които имаме ще поразсъждаваме и поговорим за творбата в контекста на въпроса: Защо учим тази творба по литература? Актуална ли е за днешната реалност? За да си отговорим на този въпрос трябва да разгледаме първо контекста на времето в което е написана творбата. “Приказка за стълбата” е писана по време, когато Смирненски е тежко и неизлечимо болен от туберкулоза. Това е тежък период, но също така и много ползотворен от писателска гледна точка. Тази сатирична приказка на Смирненски неслучайно е останала в историята като най-известната му творба. Ако сте забелязали, в началото на произведението е написано: “За всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене”. Това съвсем не е случаен избор на посвещение от автора. Чрез творбата си Смирненски прави разобличение чрез поставяне на един много важен въпрос: “Докъде си готов да стигнеш, за да се изкачиш в йерархията?” И четящите произведението следвайки пътя на логиката на този въпрос, следва да се запитат и следващия по важност: Дали разликата между долустоящите и горестоящите на стълбата не е главно в доброволното, осъзнато отказване или символично “разсъбличане” от моралните задръжки и ценности? Вярва ли сития на гладния, и обратното вярва ли гладния на сития? И тук е свръзката с актуалността на нашето време. “Приказка за стълбата” е писана във времена на революция в името на социалната правда и равенство между различните прослойки на обществото. Времена, когато пропастта между “бедни” / “гладни” и “богати” / “сити” е голяма. И сега на основния въпрос: Актуална ли е творбата в днешно време, в 21 век? Един поглед през новините по телевизията и в социалните мрежи ще ви даде отговорът: да. Вижте какво се случва в България и Европа? Разделението на “наши” и “ваши”; “чужди” и “свои”; "местни" и "мигранти"; Съсредоточаването върху различията вместо върху приликите. Вместо да е обратното. И нека си зададем въпроса: какво прави една творба велика? Какво кара хората да и дадат статуса на класика? Дали не е точно способността да задава точно такива непреходни въпроси, каквито повдигнахме и ние дотук. А защо от всички възможни въпроси точно тези? Защото те имат повече от един верен отговор. Благодаря за вниманието.
https://www.youtube.com/watch?v=9m655...
September 1, 2024
Haresva mi kratka i qana pokazva kak kontorla promenq horata vlasta e slqpa za muzeriqta i kak se iska da se zagubi vsichko chivesh v zamqna za neq
Mislq che vseki go chakat dqvola i mramornata stulba
Mislq che vseki go chakat dqvola i mramornata stulba
March 19, 2022
Много интересен съвременен бих казал разказ! Препоръчвам го!
June 19, 2023
Много ми допадна :)
September 16, 2014
Едно от най-мъдрите и актуални български съчинения
November 7, 2023
Страхотна! Актуална и до днес, тъй като вложените идеи и послания не са се променили или изчерпали с времето.
Displaying 1 - 8 of 8 reviews