Черното пиле

by Дончо Цончев

150 pages, Unknown Binding

First published January 1, 1986

About the author

Дончо Стефанов Цончев е български писател-прозаик, повече известен с реалистичната си проза.Роден е на 27 юли 1933 г. в гр. Левски. Завършва гимназия през 1951 г. и специалност Геология в Софийския университет през 1959 г. Работи като зидар, геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), отново като геолог в Министерството на горите, завеждащ редакция в издателство „Народна младеж“ (1968-1970), зам.-гл. редактор на „Профиздат“ (1970-1973), завеждащ отдел „Българска литература“ (1973-1989) в сп.„Съвременник“, директор на сп. „Лов и риболов“ (от 1989), основател и директор на в. „Наслука“ (от 1991).

Живее в София и Нови хан.

Публикува в периодиката от 1956 г. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, издадени в 60 книги. Сценарист е на 4 игрални филма, написал е 5 театрални пиеси. Творбите му са преведени на 28 езика.

Reviews

[Иван Величков · Rating 5 out of 5]

В третата и последна книга от поредицата Дончо Цончев продължава да ни показва живота и кредото на Богомил Тодоров Бижев.
Героят вече е мъж меду четиридесетте и педесетте със семейство и сигурна работа, който продължава да се бори с малките предизвикателства в живота - строи къща, помага на приятели, гради име в избраното поприще и продължава да открива живота, оглеждайки себе си в очите и сърцата на околните, по-добри или по-лоши хора.
С простичката си философия и умерена бохемия авторът завършва трилогията, затваряйки без особени изненади всички сюжетни линии от предишните две книги. Трилогията трябва да се разглежда като един житейски роман, разделен за удобство на три. Даже главите във втората и третата част продължават броенето си, всяка, където е свършила предходната.
Писани близо тридесет години, книгите показват веруюто на автора за един правилно и по мъжки изживян живот, а времето в което се развива действието е само семантично по-различно от сегашното, защото хората преминаващи през него са същите.
Горещо препоръчвам и трите книги, като едно леко, ненатрапващо идеи четиво, написано от един от любимите ми автори. Стилът му, както винаги е без нито една забележка, а сюжетът те кара да се замислиш, не особено дълбоко, да се усмихнеш, широко и да продължиш на пред, може би малко по-добър и по-сигурен в себе си и действията си.