"И двамата винаги сме усещали силната връзка между нас. Отношенията ни бяха като дългогодишен роман на двама любовници – с много потисната страст и ревност, с много разбиране и в мълчанието. Дълбоко скритата у нас любов често избухваше в дуели с обиди и с рани, за които после и двамата съжалявахме. Но уви, мълчаливо. Рядко показвахме привързаността си един към друг, защото двамата я смятахме за слабост. Прекалено много си приличахме – за добро или за зло. В теб виждах себе си, в мен ти откриваше своите достойнства и слабости. Когато разговаряхме, всъщност всеки разговаряше със самия себе си, нали? Дори и в пълното мълчание. Ако знаеш как ми липсват днес нашите разговори… Но още повече ми тежат неизречените думи и спестените жестове на нежност, привързаност и любов."
Василена, интелигентна и сексапилна дама, прехвърлила 40-те, е главната героиня на романа. В живота си тя има много партньори и нито един, когото да може да нарече „моят мъж”. Защо съм сама и самотна? Защо не мога да намеря мъж, комуто да повярвам, който да ме разбира дотолкова, че да е част от същността ми? Съществува ли такава любов, в която двама души да нямат нужда от думи? Какво е сексът – общуване на сетивата или общуване на емоционалните енергии ? Когато отдаваш себе си, къде е границата между нормалността и лудостта? И има ли изобщо критерий кое е нормалост и кое – лудост? Това са само част от темите-въпроси, които героинята задава. Достигнала емоционален и физически (фертилен) предел, Василена поема на дълго и трудно пътуване навътре към себе си. Към спомените, към оттенъците и полутоновете на радостта, тъгата и липсата по някого... В повествованието на Ася Кулева с лекота се преплитат магическото и реалното, изживяното и измечтаното, сакралното и еретичното, божественото и земното. Зад маската на перверзна разгонена кучка, пряма и директна в отношенията с хората, се крие чувствителната и ранима душа на една жена, осъзнато отключила ада на въпросите „защо”. И между насладата от живота и ежедневните си умирания героинята преоткрива единствения за нея отговор. „Марципаненият чехъл” завладява с откровеността си. В него изобилства от сексуални сцени, които обаче са далеч от вулгарно-натуралистичния маниер на описание на други съвременни автори. Еротичното е изведено до емоционално наситена чувственост, до поезия и музика на сетивата. Езикът и стилът на Ася Кулева са леки, динамични, много цветни и разнолики, а на словното богатство на книгата би завидял всеки езиковед. И за да не съм съвсем безкритична, ще отбележа, че лично на мен ми дойде малко в повече демонстрираната в романа енциклопедична начетеност на авторката. Разбира се, така научих много интересни неща, но имаше моменти, когато ми се искаше повествованието да тече по-бързо и праволинейно. Отдавам този порив на „нешлифоваността” на авторката като писател – все пак това е литературният ѝ дебют. Но пък какъв дебют само!
Ася Кулева е завършила Българска и Немска филология във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Работи като преподавател по немски език в МГ „Баба Тонка“, град Русе, както и в Русенския университет. Дълги години тя е и причината за театралните постижения на учениците от Математическата гимназия, насърчавайки ги да обичат и ценят изкуството. Всяка година около патронния празник театралния състав МАГИМ подготвя по една пиеса от българската или световната литература.
„Марципаненият чехъл“ е писан повече от четири години. Авторката дълго търси издател, преминава през трудностите, но не се отказва. Резултатът е налице - края на 2012 ИК Жанет 45 публикува романа.
Прочетох тази книга абсолютно на инат. Несъмнено авторката е много интелитентна и ерудирана жена и има талант в писането. ОБАЧЕ През цялото време не можех да се отърва от усещането за излишно многословие,суетна употреба на определени думи (само за да се демонстрира интелектуално превъзходство и богат език) и отчаян стремеж към подражание. Дали на Булгаков в 'Майстора и Маргарита', дали на Джоан Харис в 'Шоколад' или на 'Петдедет нюанса сиво' (или там който е образецът за еротична проза). Търсенето на себе си на главната героиня,редуването на често пресилено интелектуализирани еротични сцени с притчи и народни мъдрости (най-хубавата част от книгата,признавам), непрекъснатите вметки на арехтипнии митологични образи и езотерика ми дойдоха като манджа с грозде. Не знам какво чувства жена в критическата,но ако целта на авторката е била да разбера-мисля че успя да я постигне.
„Марципаненият чехъл“ не следва една основна сюжетна линия, а е сбор от множество разкази, които могат да се четат и поотделно. Общото между тях е темпераментната, интелигентна и интригуваща Василена, чиято душевност Ася Кулева е разстлала от корица до корица като дебел пухкав килим, в чиито безбройни шарки краката на читателя потъват до глезените. Една жена, която знае коя е и в същото време търси себе си, търси любовта, търси смисъла и поема на най-различни пътешествия, за да открие отговорите на въпросите си – някои от друмищата, по които се лута, са делнични и познати, други са подправени с много фантазия и звучат нереално, а трети ни връщат във времена на богове и митологични създания, когато светът едва е прохождал, а човекът все още не се е раждал, а е бил извайван.
This entire review has been hidden because of spoilers.