Приказки от Оная гора

by Мая Дългъчева, Петър Станимиров (Illustrator), Тамара Караколева (Editor)

ТУК СЪМ!

Живееше в Оная гора едно Мече, което си имаше Плюшено мече за гушкане.
Мечето беше още малко, затова се плашеше от сенките в Оная гора. А сенките много обичат да шушнат сенчесто в завесите нощем!
Мечето беше още малко и затова плачеше, когато му беше тъжно и самотно. Сълзите много обичат да се търкалят, когато мама я няма.
Мечето беше още малко и затова много искаше приказки за „Лека нощ!”. А приказките много искат да ги разказва баба.
Мечето беше още малко и затова много обичаше своето Плюшено мече.
А Плюшеното мече не можеше да разказва приказки. Не можеше да бърше сълзи.
И не можеше да спре сенчестия шепот в завесите нощем. Плюшеното мече можеше само да мълчи. С Онова мълчание, което означава „Тук съм!”. От Онова мълчание сенките стихват, сълзите пресъхват, а приказките оживяват насън...
Когато Мечето порасна, подари Плюшеното си мече на своето малко мече.
Сега вече то си има плюшено мече за гушкане.
А порасналият мечок още си има Онова мълчание, което означава „Тук съм!”.
Понеже в Оная гора мечетата се разбират без думи.
Щом потегляш натам, сигурно Онова мълчание те е повикало.

Genres: Childrens, Bulgarian Literature

64 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Мая Дългъчева е родена в Стара Загора. Завършила е ПУ "Паисий Хилендарски". Пише стихове и детски приказки, пиеси, песни. Автор е на стихосбирките "Семки от ябълката" (2000), "Друга приказка" (2005; на руски: 2007, на сръбски: 2007), "Женска роля" (2008) и "Пътьом" (2010). За деца е публикувала книгите "Слон и чадър" (1999), поредицата с приказки "Лудориите на Маги" (2003-2004), приказките "Как гъсеничката се събуди или как се раждат пеперуди" и "Как се лекува лъвски страх без пердах" (2007), "Пъстри приказалки", "Коледните чудеса" (2008) и "Приказки от Оная гора" (2012). По нейни текстове са създадени над 100 детски песни, част от които присъстват в учебниците по музика за начална степен. Редактор и автор на художествените текстове в поредицата издания за предучилищна възраст "Първите седем", редактор на рубриката "Детски кът" в LiterNet, която печели специалната награда на Националния литературен конкурс "Стоян Дринов" (2004). Носител на наградата "Златен век" (2006) на Министерство на културата, Националната награда "Константин Константинов" в категория "Автор" (2009), Наградата на СБП за детска литература (2009) Има публикации в национални и чуждестранни литературни издания.

Reviews

[NeDa · Rating 4 out of 5]

Красиви и мъдри истории с много метафори и фини послания, разказани под прикритието на случки в Оная гора ...
Само не бих се съгласила, колкото и да са условни категориите, че е за деца и възрастни, още по-малко - детска, според мен единствено възрастни читатели биха оценили цялата ѝ прелест.

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Прекрасни приказки,които съвсем нежно пренасят нашия свят в Оная гора и Оная гора в нашия свят, за да разберем, че Оная гора сме всички ние. С всяка една от тях мога да свържа живота си, а мъдростта им е по детски простичка- какъвто всъщност е живота, който така усложняваме. За любовта, приятелството, разделите и всичко, което остава в Оная гора.
http://podmosta.bg/nyakolko-uroka-ot-...

Всеки остава завинаги
В Оная гора живееше една Гъбка с красива капела.
При нея спираше кой ли не. Едни се отбиваха. Други се застояваха. А трети оставаха толкова, сякаш никога нямаше да си тръгнат. Но и те си отиваха някой ден.
Гъбката тъгуваше - за едни по-малко, за други - повече. А за трети - постоянно.
- Как така - питаше тя - идва някой, обикваш го, а после те изоставя!?
- Не те изоставя - рече Рекичката - Просто продължава. Защото Оная гора е жива - инак щеше да си стои една и съща като снимка. Да не говорим за подаръците...
- Какви подаръци? - изуми се Гъбката.
- Как какви? Подаръците, които всеки от тях ти остави... Катеричето те научи, че красвата шапка понякога привлича остри зъби. А Джудженцето скова табела, на която написа: "Не късай!". Пчеличката ти описа всяка тревичка в гората, меда и летежа, охлювчето и маргаритката. А Патенцето - то те прегърна и те отнесе в сърцето си на отплуване...
Гъбката ахна - ами да, всъщност всеки остава завинаги!
Понеже надникна в сърцето си и ги откри до един, гушнати на топло.
Понеже погледна табелката и разбра, че Джудженцето все още я пази от остри зъби.
Понеже в сънищата й жужеше и цъфтеше цялата гора, разказана от Пчеличката...
Затова, щом някой иска да отплува, благодари му, че се е отбил. И му пожелай на добър път - той просто продължава.
P.S. И да знаеш, че си на топло - Оная гора е жива!

[Svetoslava · Rating 4 out of 5]

Много красиви и мъдри приказки, но много се чудих каква оценка да дам, макар че съм голям фен на Мая Дългъчева.

Приказките са прекрасни, но са по-скоро за възрастни, тъй като са силно метафорични. Децата в повечето случаи улавят символиката, но според мен на моменти дори и на силно сензитивни деца би им убягнала. Та... Много ми се иска да сложа пет звездички, но мислейки си за това, което децата обичат, по-скоро бих сложила три. Затова слагам 4. :)

И все пак - наистина препоръчвам. Децата (а и възрастните) имат нужда да чуват различни гласове, да се потапят в различни светове, а Приказки от Оная гора определено ни изпраща на едно почти Юнгианско пътешествие. :)

[Marina Nova · Rating 4 out of 5]

Прекрасна приказка. Но в никакъв случай само за деца. Тя е и за възрастните, които трябва да си припомнят някои от историите доста често.

[Yana K. · Rating 5 out of 5]

Прекрасна книжка, както са прекрасни и другите, които сме чели от Мая Дългъчева. Историите, които всички сме изживяли и емоциите, които всички сме усещали, разказани чрез метафората за Оная гора и чудните й обитатели.

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

Когато тръгваш, провери си мислите преди багажа.

Оня закон гласеше, че всички същества в гората са свързани с невидими бляскави нишки. И ако някой обърка конците отсам реката, нещата се оплитат чааак оттатък реката.

Затова и от време на време всеки трябва да се връща в облаците - да си спомни.

ЧУЙ ВЯТЪРЧЕТО

        Вятърчето скитореше из Оная гора откак се помни.
        Понякога милваше тревите, друг път брулеше орехчета, а се случваше и да шушне в хралупата на Катеричката...
        Понякога свирукаше в клоните, друг път сборичкваше облаци, е, случваше се и да вдига пушилка...
        - Какъв си вятърничав! - смееше се Катеричката, додето приглаждаше разрошената си опашка. - Правиш, каквото си поискаш!
        - Това е то свободата… - скърцаше Стария орех. - Правиш, каквото си поискаш!
        Само Вятърчето знаеше, че от милване тревите стават по-меки. И не боцкат по петите.
        А обрулените орехи ще стигнат на Катеричката за цяла зима.
        А пък хралупите се нуждаят от проветряване.
        А щом земята се напука, значи е време да сборичка облаците.
        Само Вятърчето знаеше, че това е то свободата.
        Пък свирукането и пушилката - всеки го може.
        Ако си толкоз вятърничав, че бродиш из Оная гора, чуй Вятърчето...
        Милва тревите.

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Мая Дългъчева е национално съкровище. Ако все още не сте се убедили в това, то явно досега не сте попадали в Оная гора. Но от изд. „Жанет 45“ са се погрижили да имате възможност да поправите този пропуск с третото преработено издание на „Приказки от Оная гора“, прелестно илюстровано от невероятния Игор Олейников, носител на Златния медал за детска литература „Ханс Кристиан Андерсен“. Последвайте ни сред необятните дебри, където джудженцата се влюбват във великанки, вятърът, макар и свободен, не е никак вятърничав, а опашатите обитатели на гората вече са в състояние да разпознаят опашатата лъжа. Прочетете ревюто на „Книжни Криле“: https://knijnikrile.wordpress.com/202...

[Nora Mad. · Rating 4 out of 5]

Прекрасни и невероятни приказки! Мая Дългъчева умее да играе с думите и да казва големи истини по детски красиво. Всяка приказка затрогва и те кара да се замислиш, както и да разкажеш на децата си още много по темите, които отваря. Единственото ми разочарование, което едва се стърпях да не вземе две звезди от оценката ми, е оформлението и т. нар. илюстрации, които по-скоро са фотошопиран сбирщайн от фри картинки без никакъв общ стил и чувство за естетика. А самата книга е такъв странен формат, че е трудно да я приберете в каквато и да било библиотека и редица от книги. Текстовете са невероятни, ако имаше малко повече бюджет за илюстрации и оформление, щеше да е 1000 звезди! Искрено се надявам да има още издания и те да са с по-висок бюджет за художник, какъвто заслужава!

[Bilyana Krilova · Rating 2 out of 5]

Много харесвам авторката и не ми се искаше да давам толкова ниска оценка. Книгата просто не е за деца. Приказките са по- скоро притчи и възрастовата им категория е твърдо за родителите, тоест за възрастни, които вече имат деца. Илюстрациите са красиви и дъщеря ми ги харесва, макар че за мен са малко кичозни.

[Ogniana · Rating 5 out of 5]

Въпреки, че приказките са по-скоро за възрастни, много ми допаднаха. А у децата провокираха въпроси и след всяка една надълго обсъждахме поуката, скрития смисъл и кой как го е разбрал. Полезна е в моите очи!

[Teodora Spasova · Rating 5 out of 5]

Изключително нежна и сензитивна книга, дълбоко проницателна на човешката душа. Тъй като е изпълнена с метафори, дава много гледни точки за размисъл.
За съжаление, тъй като е в списъка с книги за втори клас, не би могла да бъде разбрана от деца.

[Bistra Ivanova · Rating 1 out of 5]

Не знам, изобщо не можах да я разбера тази книга, а уж много обичам приказки за възрастни... Много ми бяха отвлечени, чужди, далечни, даже картинките не ми харесаха.

[Дес Ананиева]

Някои приказки са малко странни, но илюстрациите са страхотни

[Kristina · Rating 5 out of 5]

Вълшебна 💓

[Sabina Eftimova · Rating 5 out of 5]

Вълшебна!