Тит от Никомедия

by Силвия Томова, Капка Кънева (Illustrator)

Какво се случва с човешкия дух, изправен на ръба на пропастта, когато се разпадат ценности, когато омразата измества любовта, когато се чувстваме като чужденци в собствения си свят. Това е една история за началото на края на Римската империя и един от нейните последни езически владетели император Диоклециан. Величието и падението на онзи свят е описано с ръката и сърцето на Тит от Никомедия – ваятел и поданик.
Романът е своеобразна летопис за уязвимостта на човешкия дух, за крехките основи на нашата цивилизация, за пътя към властта и за неизбежния крах на всички светове и на всяка власт. Но това е история и за силата на съзиданието, за паметта, която трябва да съхраним, за да се опазим като живи и мислещи
човешки същества.
Какви са били първите християни, докъде е проницаемо съзнанието за божественост – историята не е еднозначна, понякога премълчава, а друг път митовете засенчват, украсяват или направо изкривяват фактите. Но Тит говори – както никой досега, в духа на латинския панегирик, с енергията на далматинската проза. Изречени така изящно и чувствено, тези думи имат сила на пророчество.

Genres: Bulgarian Literature

328 pages, Paperback

First published December 1, 2012

About the author

Силвия Томова е завършила специалностите "Дефектология" и "Журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски". Публикувала е във вестниците "Литературен вестник", "Литературен форум", "Словото днес", списание "Книгите днес" и др. През 2001 г. излиза първата ѝ книга романът "Кожа", следват сборниците с разкази "Добър ден, Р." (2006) и "Черни маслини и двама мъже" (2010), и романът "Тит от Никомедия" (2012). През 2007 г. получава Първа награда от Националния конкурс за къс разказ "Рашко Сугарев". Носител е на приза "Книга на годината" на академия "Либер" (2010). Нейни разкази са превеждани на хърватски, полски и беларуски.

Reviews

[Philip · Rating 4 out of 5]

Страхотна книга! Много добре написана, сякаш излязла от действителна антична кореспонденция. По-подробно, тук.

[Мартин Христов · Rating 4 out of 5]

На пръв поглед исторически роман, „Тит от Никомедия“ на Силвия Томова е мащабно по замисъла си произведение, което успява да превъзмогне клопките на жанра и успешно и увлекателно намесва и втори, че дори и трети и четвърти план в традиционното линейно повествование, чиято основна линия е изобразяването на съдбата на Римската империя чрез живота и съдбата на нейните императори и военачалници. Обхванат е периодът от зараждането на империята, през възхода и процъфтяването ѝ, до постепенното ѝ западане след налагането на християнството като основна държавна религия през V в.

Чрез епистоларната по форма изповед на скулптора Тит, който обитава столицата Никомедия по времето на император Диоклециан, и поддържа тясна емоционална връзка със своя римски любовник, се разкрива богата палитра от мисли, образи, постъпки, които са отражение на епохата, а косвено – по този начин – и на живота на нисшата простолюдна прослойка и на висшата господстваща класа. Книгата същевременно е чудесно помагало по римска история и култура, и изобилства от пасажи, които сами по себе си представляват мъдри сентенции върху живота и изкуството, например:

„Защо боговете са ни направили толкова податливи на влиянието на преувеличеното, на онова, което излиза от нормата, на величавата сила, на още по-крехката слабост... Защо ни уязвява повече едва загатнатият жест, а не шамарът? Защо се чувствам така слаб от твоето мълчание, стотици пъти по-раним от миговете, в които ми споделяш близостта си?
Нима такъв е коварният замисъл на нашите създатели? Да ни направят по-живи, когато ни отнемат, а не когато ни даряват с щастие? И това ли е смисълът да създаваш? Като вечен заточеник на всички видими и невидими граници да преоткриваш своята, дори духовна, тленност?“

„Не е страшно, че сътвореното от човешка ръка рано или късно бива погълнато от море, пясък или забрава. Страшно е, ако забравим душите си, ако, улисани в напразни стремления, забравим, че духът идва от Бог и че нищо земно не трябва да ни трогва толкова, колкото стремежът да се върнем обратно вкъщи. В рая, който ни е бил обещан.
Затова, скъпи мой, където и да решиш да търсиш спасение от мъката, призовавам те да не забравяш, че си тленен. Че си просто човек. Но че най-голямата битка е за спасението. И за светлината.“

„Животът е чудо, скъпи мой, единственото чудо, което ни е писано да разгадаваме и единственото, което заслужава и сълзите, и възторга ни. Животът, а не това, което създават ръцете ни, нито това, което ражда умът ни, заслужава нашата най-голяма грижа. Към него е и отговорността, която накрая ще изповядаме пред нашите богове.“

Като евентуални недостатъци бих посочил прекаленото излагане на показ на емоционалния характер на връзката между двамата приятели, което към края по-скоро банализира сюжета, донякъде схематичното, типизирано изобразяване на действащи лица и персонажи, както и почти предизвестения финал, трагичен за императора и благоприятен за епистоларния разказвач.

[Преслава · Rating 3 out of 5]

Трудно ми е да реша към каква категория бих причислила „Тит от Никомедия” на Силвия Томова. Сюжетът го причислява към историческия жанр, но по своето същество е доста философски роман. Не е от книгите, които можеш да прочетеш, докато пътуваш за работа или чакаш на опашка. Определено изисква вниманието на читателя. Книгата се чете бавно, отнема време да попие и остава доста за размишления.Книгата ще допадне на почитателите на римската история, както и на тези, които обичат философски размишления.
Цялото ревю на: http://bookcompass.wordpress.com/2013...

[Milena Tasheva · Rating 4 out of 5]

Безкрайно изпипана книга, много ми хареса, макар че не може да "се чете на един дъх" - тя провокира размисъл.