What do you think?
Rate this book
Балкани #1
Левски
Яна Язова (1912-1974) нарича своя роман "Левски" "Моята Библия". Той е главната причина тя да бъде убита, след което оригиналът е задигнат.
Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век.
Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе.
Едва през 1987 г. романът излиза за пръв път, подготвен по оцеляла чернова, и се превръща в най-голямата сензация на XX век.
Яна Язова представя Левски с такава пълнота и завършеност, с каквато са го усетили малцина от хората, които са го срещали приживе.
754 pages, Hardcover
First published January 1, 1987
48 people are currently reading
454 people want to read
About the author
Яна Язова
17 books68 followersЯна Язова е псевдоним на българската писателка Люба Тодорова Ганчева. Яна Язова публикува стихове, разкази, статии, пътни бележки в периодичния и литературния печат: във вестниците „Литературен глас“, „Литературен преглед“, „Развигор“, „Вестник на жената“, „Дневник“, „Мир“, „Зора“ и в списанията „Светулка“, „Другарче“, „Детска радост“ и др. Заедно с артиста Никола Балабанов, неин зет, издава през 1941–1943 популярното списание за деца „Блок“. Член на Дружеството на детските писатели, на Клуба на българските писателки и на Българския ПЕН-клуб.
Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.
В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Първите ѝ три книги са стихотворни сборници. Тематичните мотиви в тях са свързани с чувствения живот на жената, с мистичната сила на природните стихии, с националната съдбовност и символика. Това, което ги отличава от общата интимно-сантиментална гама на женската поезия през 30-те г., е социалната тема. В стиховете на Яна Язова се появяват образи от социалното дъно — гамени, просяци, циганки, проститутки. Поетесата прониква в психиката на социалните низини и предусеща гнева и озлоблението, които ще разрушат устоите на обществото.
В прозата си Яна Язова търси измеренията на необикновената личност, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата („Капитан“). Творческите ѝ пристрастия са свързани с историята. Драмата „Последният езичник“ е посветена на покръстването и борбата на престолонаследника Расате (Владимир) срещу византизацията на българската държава. Пиесата е преведена на немски език от проф. Ал. Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика — „Александър Македонски“. За целта тя посещава Сирия, Египет, Палестина, Турция. Книгата е завършена до края на 1944, но от нея са отпечатани само 8 коли. Бурните политически промени отхвърлят в забвение това интересно произведение.
Деветосептемврийските събития бележат прелом в творческия път и житейската съдба на Яна Язова. Обречена на изолация и принудително мълчание в продължение на три десетилетия, тя успява да надмогне несправедливия жребий и през тези години създава книгата на своя живот - историческата трилогия "Балкани". Романите "Левски", "Бенковски" и "Шипка" (части от трилогията) са широко епично платно за национално-освободителното движение на българите в края на турското робство. Художествената уникалност на това голямо творческо дело се дължи на свободното съчетаване на разнообразни жанрови и текстови характеристики. Фикционалният епически свят е в синтез с документално-фактологични изследвания, есеистичен коментар, легендарни текстове и биографични портрети. Но и тази мащабна епопея има драматична съдба. Завършена през 1962, предложена за печат, препоръчана с високи оценки от писателите Д. Талев и Г. Томалевски, тя е отхвърлена формално на основата на абсурдно и догматично рецензентско съчинение, зад което мимикрира политическата цензура и дискриминацията спрямо т. нар. буржоазни писатели от страна на тоталитарната власт. Трилогията е отпечатана за пръв път 25 г. след написването й и 13 г. след смъртта на авторката.
В оцелялата част от архива на Яна Язова чакат своя час още 3 белетристични произведения, принадлежащи на българската култура.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 49 reviews
December 2, 2019
Чудя се що за майстор-писател трябва да си, за да се захванеш с история, която е до болка позната на всеки българин и да я представиш толкова изкусно, оригинално, интересно и живо, че тя да зазвучи с изцяло нов, по-въздействащ глас. Сякаш я чуваш за първи път.
Сещам се само за една дума, с която да опиша горе-долу адекватно романа „Левски“ на Яна Язова – това е велика книга. По собствените й думи, това е нейната „Библия“, делото на живота й. Това е всеобхватен и богат роман, с всички съставки и подправки, които се съдържат в големите исторически романи – природни описания, живи диалози, исторически контекст и задължителните „приключения“ и моменти, заредени с напрежение и опасности.
Да се подходи към такава величава епоха в българската история се изисква не само творческа смелост, но и задълбочени проучвания. Рискът от евтина патетика и фалшива идеализация и стилизация на епохата и героите е много голям. Яна Язова не е пропаднала в нито един от тези художествени капани. С премия и описателен стил на Язова хората от портретите стават плътни, пълноразмерни, реални личности.
„Левски“ е колкото за живота и делото на Дякона, толкова и за България от 60-те и 70-те години на 19 век, време на революционен кипеж, на духовно пробуждане и национално осъзнаване. Епохата е предадена педантично достоверно, изчерпателно и живописно. Този принцип на историческа достоверност и художествена описателност е запазен и за многобройните герои в романа, сред които срещаме славните войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, духовенството в лицето на непоклатимата като скала игумения Евпраксия от Калоферския метох, тайнствената сестра Серафима, храбреците Никола Галичев, Добри Воевода, Стоян Илийка, интелигенцията в лицето на Найден Геров (по това време руски консул) и Любен Каравелов, баба Тонка, Ангел Кънчев, и разбира се, Христо Ботев – присъстващ с начални, но осезаеми щрихи, които загатват за начеващия му гений на поет и историческата роля, която ще изиграе в националноосвободителните борби на българския народ.
Наред с това, в романа присъстват и редица второ и третостепенни герои, всеки обрисуван с полагаемото им се внимание, всеки от тях докоснат, в една или друга степен, от делото на Левски, от неговото слово и пример. Чрез тези занаятчии, търговци, учители, обикновени селяни, останали незачетени от историята, разбираме за истинските мащаби на вътрешната революционна организация, създадена търпеливо и методично от Апостола, силата на неговото лично обаяние и харизма, заразителния пример на опасното дело.
(Другото, което ме поразява и за което не мога да спря да мисля, докато четях „Левски“, е чисто човешкия подвиг, сътворен от Яна Язова. Тя написва „Лески“ и въобще трилогията „Балкани“ (част от която са и романите „Бенковски“ и „Шипка“) по времето, когато Яна Язова е била в социална и творческа изолация, без възможност да се препитава с писане. Надявала се е, че възрожденските й романи ще видят бял свят, заради отдалечената от соца тематика, която би трябвало да не засегне чувствителните другари в писателския съюз. Уви, публикуването им става едва след смъртта й по открити от Петър Величков чернови.)
Нека не ви възпират и подробните природни описания и исторически препратки към други епохи и личности. Всичко има значение, всичко е важно, и всичко се вписва органично и леко в основната тъкан на романа.
Въпреки че народните борби за освобождение имат ясно изразен противник – чуждия нашественик, светът в романа не е черно-бял. Повечето основни герои надмогват елементарното „добри“ и „лоши“, а особено интересни от психологическа гледна точка са образите на Димитър Общи и поп Кръстьо. В общия революционен поток те не са просто ретроградни течения. И двамата страдат от патологично тщеславие, от нездрав порив към себеизява, съчетан с обидно елементарна ревност към човека, който се е нагърбил с непосилното бреме да обикаля страната и да подготвя душите за борба под непрекъсната угроза да бъде заловен, а на делото му да бъде сложен край. Сигурно за милионен път се потвърждава историческата закономерност дори и в най-мащабните дела от национален характер препъникамчето да е някоя междуличностна разпра, характерова особеност на отделни личности, нещо на пръв поглед дребно на фона на размаха и смисъла на делото.
А какво може да се каже за самия Левски след прочитането на този роман? Мислим си, че знаем всичко за Апостола, за неговите невероятни превъплъщения, за умението му да разпалва и увлича потиснатия народ, който го следва с един направо религиозен плам и раннохристиянска отдаденост. Без да забравям, че това все пак е художествено произведение, макар и плод на изключително задълбочено проучване, романът прибави нови и интригуващи щрихи към образа на Апостола. Левски на Язова не е този безплътен недосегаем ангел от училищните рецитали и годишнини, а весел, жизнерадостен, дори закачлив, прагматичен, диалогичен, схватлив, надарен с изключителна историческа прозорливост и висока, дори за днешните стандарти, политическа култура. Но каквото и да кажа повече, ще е безсмислено и излишно. Просто прочетете романа.
Мисля си колко универсален роман е „Левски“, как историите и образите в него биха се харесали и на чужда читателска аудитория, която не познава българската история. Наистина, ако се абстрахираме от чисто националния и емоционален момент, че това са „нашите“ хора, че именно тях ги сполетяват най-страшните беди, романът е едно трагично и славно приключение за най-хубавото и най-низкото у човека, за порива на угнетения и потиснатия за свобода и за борбата му да е независима, достойна, горда личност.
Сещам се само за една дума, с която да опиша горе-долу адекватно романа „Левски“ на Яна Язова – това е велика книга. По собствените й думи, това е нейната „Библия“, делото на живота й. Това е всеобхватен и богат роман, с всички съставки и подправки, които се съдържат в големите исторически романи – природни описания, живи диалози, исторически контекст и задължителните „приключения“ и моменти, заредени с напрежение и опасности.
Да се подходи към такава величава епоха в българската история се изисква не само творческа смелост, но и задълбочени проучвания. Рискът от евтина патетика и фалшива идеализация и стилизация на епохата и героите е много голям. Яна Язова не е пропаднала в нито един от тези художествени капани. С премия и описателен стил на Язова хората от портретите стават плътни, пълноразмерни, реални личности.
„Левски“ е колкото за живота и делото на Дякона, толкова и за България от 60-те и 70-те години на 19 век, време на революционен кипеж, на духовно пробуждане и национално осъзнаване. Епохата е предадена педантично достоверно, изчерпателно и живописно. Този принцип на историческа достоверност и художествена описателност е запазен и за многобройните герои в романа, сред които срещаме славните войводи Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, духовенството в лицето на непоклатимата като скала игумения Евпраксия от Калоферския метох, тайнствената сестра Серафима, храбреците Никола Галичев, Добри Воевода, Стоян Илийка, интелигенцията в лицето на Найден Геров (по това време руски консул) и Любен Каравелов, баба Тонка, Ангел Кънчев, и разбира се, Христо Ботев – присъстващ с начални, но осезаеми щрихи, които загатват за начеващия му гений на поет и историческата роля, която ще изиграе в националноосвободителните борби на българския народ.
Наред с това, в романа присъстват и редица второ и третостепенни герои, всеки обрисуван с полагаемото им се внимание, всеки от тях докоснат, в една или друга степен, от делото на Левски, от неговото слово и пример. Чрез тези занаятчии, търговци, учители, обикновени селяни, останали незачетени от историята, разбираме за истинските мащаби на вътрешната революционна организация, създадена търпеливо и методично от Апостола, силата на неговото лично обаяние и харизма, заразителния пример на опасното дело.
(Другото, което ме поразява и за което не мога да спря да мисля, докато четях „Левски“, е чисто човешкия подвиг, сътворен от Яна Язова. Тя написва „Лески“ и въобще трилогията „Балкани“ (част от която са и романите „Бенковски“ и „Шипка“) по времето, когато Яна Язова е била в социална и творческа изолация, без възможност да се препитава с писане. Надявала се е, че възрожденските й романи ще видят бял свят, заради отдалечената от соца тематика, която би трябвало да не засегне чувствителните другари в писателския съюз. Уви, публикуването им става едва след смъртта й по открити от Петър Величков чернови.)
Нека не ви възпират и подробните природни описания и исторически препратки към други епохи и личности. Всичко има значение, всичко е важно, и всичко се вписва органично и леко в основната тъкан на романа.
Въпреки че народните борби за освобождение имат ясно изразен противник – чуждия нашественик, светът в романа не е черно-бял. Повечето основни герои надмогват елементарното „добри“ и „лоши“, а особено интересни от психологическа гледна точка са образите на Димитър Общи и поп Кръстьо. В общия революционен поток те не са просто ретроградни течения. И двамата страдат от патологично тщеславие, от нездрав порив към себеизява, съчетан с обидно елементарна ревност към човека, който се е нагърбил с непосилното бреме да обикаля страната и да подготвя душите за борба под непрекъсната угроза да бъде заловен, а на делото му да бъде сложен край. Сигурно за милионен път се потвърждава историческата закономерност дори и в най-мащабните дела от национален характер препъникамчето да е някоя междуличностна разпра, характерова особеност на отделни личности, нещо на пръв поглед дребно на фона на размаха и смисъла на делото.
А какво може да се каже за самия Левски след прочитането на този роман? Мислим си, че знаем всичко за Апостола, за неговите невероятни превъплъщения, за умението му да разпалва и увлича потиснатия народ, който го следва с един направо религиозен плам и раннохристиянска отдаденост. Без да забравям, че това все пак е художествено произведение, макар и плод на изключително задълбочено проучване, романът прибави нови и интригуващи щрихи към образа на Апостола. Левски на Язова не е този безплътен недосегаем ангел от училищните рецитали и годишнини, а весел, жизнерадостен, дори закачлив, прагматичен, диалогичен, схватлив, надарен с изключителна историческа прозорливост и висока, дори за днешните стандарти, политическа култура. Но каквото и да кажа повече, ще е безсмислено и излишно. Просто прочетете романа.
Мисля си колко универсален роман е „Левски“, как историите и образите в него биха се харесали и на чужда читателска аудитория, която не познава българската история. Наистина, ако се абстрахираме от чисто националния и емоционален момент, че това са „нашите“ хора, че именно тях ги сполетяват най-страшните беди, романът е едно трагично и славно приключение за най-хубавото и най-низкото у човека, за порива на угнетения и потиснатия за свобода и за борбата му да е независима, достойна, горда личност.
January 12, 2025
Романът "Левски" първа част от трилогията "Балкани" на Яна Язова поставя нови висоти в българския исторически роман. Това е произведение, което трябва да се прочете от всеки, не само защото е разказано с голяма историческа точност, но и заради чувствата които оставя след себе си, а именно едновременно удовлетворение, възхищение, гняв и разочарование от събитията в романа.
Достойнствата на романа са безспорни. Авторката с невероятен размах ни пренася в епохата на Възраждането. Чертае и изкусно пресъздава живота на българина през този период, както и началото на Националноосвободителните борби. На този фон идва Левски като пълнокръвен човек. Тя представя националния герой като истински човек, изважда човешкото от легендарното, умело постигнато през погледа на героите в романа, чрез неговите действия, терзания и мисли. Макар в голяма част от повествованието Левски да липсва като главно действащо лице, това по никакъв начин не нарушава главната идея. В тези части главни действащи лица са хората, които ще изградят и превърнат в реалност идеята на Дякона.
Пълнокръвните женски образи на госпожа Евпраксия и Серафима са събирателни образи на две поколения, които заедно трябва да се борят. В началото на романа често се споменава за сблъсъка на младите и старите, за търсенето и узряването на идеята за Освобождение. Дейно участие в това узряване вземат точно тези две жени, едната готова да чака и търпеливо да изкове Свободата, другата прибързано да вземе това, което може тук и сега. Евпраксия става свидетел на гибелта на не един борец за Свобода, но това не я отказва, а напротив, прави я по-уверена в делото.
Това разбира се, са само част от достойнствата на романа. Трудно бих могла да опиша накратко това епично начало на трилогията. Сагата за нашето национално минало, изпълнено с много въодушевление и удавено в много кръв и жертви.
С нетърпение очаквам да прочета "Бенковски" и "Шипка".
Достойнствата на романа са безспорни. Авторката с невероятен размах ни пренася в епохата на Възраждането. Чертае и изкусно пресъздава живота на българина през този период, както и началото на Националноосвободителните борби. На този фон идва Левски като пълнокръвен човек. Тя представя националния герой като истински човек, изважда човешкото от легендарното, умело постигнато през погледа на героите в романа, чрез неговите действия, терзания и мисли. Макар в голяма част от повествованието Левски да липсва като главно действащо лице, това по никакъв начин не нарушава главната идея. В тези части главни действащи лица са хората, които ще изградят и превърнат в реалност идеята на Дякона.
Пълнокръвните женски образи на госпожа Евпраксия и Серафима са събирателни образи на две поколения, които заедно трябва да се борят. В началото на романа често се споменава за сблъсъка на младите и старите, за търсенето и узряването на идеята за Освобождение. Дейно участие в това узряване вземат точно тези две жени, едната готова да чака и търпеливо да изкове Свободата, другата прибързано да вземе това, което може тук и сега. Евпраксия става свидетел на гибелта на не един борец за Свобода, но това не я отказва, а напротив, прави я по-уверена в делото.
Това разбира се, са само част от достойнствата на романа. Трудно бих могла да опиша накратко това епично начало на трилогията. Сагата за нашето национално минало, изпълнено с много въодушевление и удавено в много кръв и жертви.
С нетърпение очаквам да прочета "Бенковски" и "Шипка".
September 7, 2013
Абсолютен епичен шедьовър, безценна перла в българската литература! По художествено достойнство, исторически размах и философска дълбочина мога да поставя Яна Язова единствено до Антон Дончев и Димитър Талев, които са не просто любимите ми български писатели, а едни от най-великолепните романисти, до които съм се докосвал въобще.
Това е исторически роман за епохата на Възраждането, но разискваните в него теми далеч надхвърлят ограничената време рамка. Това е едно подробно изследване на силите, които движат човешкия род, които водят порива към свобода през вековете. Яна Язова се връща към миналото и повдига въпроси, които ще бъдат актуални и в бъдещето. Авторката често разглежда събитията в Османската империя в контекста на световната история, особено античната история. Всъщност романа е едва първи том от трилогията Балкани и започва с един изключително любопитен пролог, служещ за въведение в цялата трилогия. Прологът говори за Балканите, за този чуден кръстопът между Запада и Изтока, за това как са описвани тези земи още от древността, колко много народи са минавали през тях и как всички, с изключение на един, са си отишли. Така Язова въвежда читателите по прекрасен начин в историята на народа, избрал да съгради дом на кръстопът.
Персонажите в романа са прелестно изградени. Винаги си личи, когато поет пише проза. Яна Язова е поетеса и това категорично се усеща в изключително лиричните пасажи, посветени на вътрешните светове на нейните герои. Гордата игумения Евпраксия – едра, силна, категорична – символ на духа на България. Прелестната сестра Серафима, под чието студено лице кипи бурна кръв, жадна за чужда кръв. Младият Николчо Бакърджията, красив и чист като цъфнала пролетна роза. Самотният поп Кръстю, изгубил вяра в хората, осъден да чува гласа си като глас в пустиня. И над всички тях – Дякона Левски – личност далеч надхвърлила своето време, далеч надхвърлила своята среда, далеч надхвърлила своето обкръжение – той е като небесен пратеник, дарен на народа от древни и могъщи сили.
Този роман е истинско великолепие и трябва да бъде четен!
Поклон!
Това е исторически роман за епохата на Възраждането, но разискваните в него теми далеч надхвърлят ограничената време рамка. Това е едно подробно изследване на силите, които движат човешкия род, които водят порива към свобода през вековете. Яна Язова се връща към миналото и повдига въпроси, които ще бъдат актуални и в бъдещето. Авторката често разглежда събитията в Османската империя в контекста на световната история, особено античната история. Всъщност романа е едва първи том от трилогията Балкани и започва с един изключително любопитен пролог, служещ за въведение в цялата трилогия. Прологът говори за Балканите, за този чуден кръстопът между Запада и Изтока, за това как са описвани тези земи още от древността, колко много народи са минавали през тях и как всички, с изключение на един, са си отишли. Така Язова въвежда читателите по прекрасен начин в историята на народа, избрал да съгради дом на кръстопът.
Персонажите в романа са прелестно изградени. Винаги си личи, когато поет пише проза. Яна Язова е поетеса и това категорично се усеща в изключително лиричните пасажи, посветени на вътрешните светове на нейните герои. Гордата игумения Евпраксия – едра, силна, категорична – символ на духа на България. Прелестната сестра Серафима, под чието студено лице кипи бурна кръв, жадна за чужда кръв. Младият Николчо Бакърджията, красив и чист като цъфнала пролетна роза. Самотният поп Кръстю, изгубил вяра в хората, осъден да чува гласа си като глас в пустиня. И над всички тях – Дякона Левски – личност далеч надхвърлила своето време, далеч надхвърлила своята среда, далеч надхвърлила своето обкръжение – той е като небесен пратеник, дарен на народа от древни и могъщи сили.
Този роман е истинско великолепие и трябва да бъде четен!
Поклон!
October 29, 2019
Това ще ми е най-трудното ревю на книга досега.
Не защото нямам какво да кажа, а напротив - може да се напише цял роман за историята и същината на романа на Яна Язова. Всъщност, добре че тази работа вече е свършила Боряна Дукова с "Извън редовете" https://www.goodreads.com/book/show/4... , както разбира се има книги, материали и интервюта от Петър Величков - главен деятел за публикуването на неиздадените романи от намерения архив на Язова.
"Левски" е само първа част от трилогията "Балкани" и по същността си е един исторически епос - роман, с елементи на историко-документални препратки, очерци, портрети, в който можем да открием също стиловете на драматургия, поезия, философия, документалистика ... изгубих ли Ви вече ... многообразен исторически епичен роман. Ето, казах, че ми е трудно да го опиша накратко, но ще се постарая за благото на приятелите тук.
Видите ли, това произведение не е имало "щастието" да излезе на бял свят в комунистическа България, а едва в края на режима и години след написването и мистериозната смърт на Язова (Люба Ганчева), защото същата не е пожелала да се влее в пропагандните редици и е отказала да напише стихотворение за вожда Г.Д.
Да се върнем на "Левски":
Историческият преглед обхваща много повече от българските предосвободителни борби. И териториално и хронологически. Личностно - обхваща много от познатите ни исторически личности и такива, които са събирателни образи. Естествено, националният ни герой и пръв апостол на свободата е движещата сила, но не задължително винаги през неговата гледна точка, или действие. В много от главите "гледаме" през погледа на някого измежду другите герои. Народно-освободителната борба и съдба в известен смисъл е централната фигура, а Дяконът е нейния месия на земята. Използвам сравнението неслучайно, тъй като самата Язова загатва и обрисува подобна "Библейска" прилика.
Още от началото ще разберем, че става въпрос за нещо по-мащабно, мислено и конструирано в широчина и дълбочина, а не само за биография, или кратък исторически роман. Направен е достоверен опит да се предадат всички настроения, възгледи и специфики на българите от края на вековното робство. Да, забравете и за политическата коректност, тъй като тя никак не е вълнувала Язова, също. Нейните герои са освобедени от политическа идеология, освен тази, която се предполага, че са имали в собствените си глави.
За първи път прелиствах тази книга в една градска библиотека като средношколец и трябва да съм честен, че тогава трудно ми вървеше. Необходими са определени исторически натрупвания, които ще ни преведат през тези (все още) робски за нас години, както и литературни натрупвания на възрожденска тематика, за да оценим по достойнство труда и иновативния за времето си подход към истории, които преди теб са разказали българските класици на перото. Смела е Язова, това не може да й се отрече. Колкото личи от личната й биография, 5 пъти повече личи от творчеството й. Не може да се отрече и че се е стремила за максимална историческа достоверност, на база сведения и материали, с които е разполагала.
Трябва да призная, че дори и сега имаше моменти, в които отклоненията ми дойдоха в повече. От богомилите, до френската комуна - има цели глави, които ... Да, допринасят за общия прочит на събитията, в контекстта на случилото се преди и случващото се в останалия свят. Обаче, могат и да накъсат основната история, а пък са теми твърде широки и всяка от тях може да е основа за отделен исторически роман. Казвам го, за да се настрои бъдещия читател, не за да се отказва. Добрата новина е, че ритъмът започва да бие все по-бързо с напредването на страниците и определено е във възходяща линия.
Любими ми станаха както разговорите между Левски и Ботев, така и един разговор между Дякона и Найден Геров, след като вече самоличността му е разкрита и обявена награда за главата му:
"Дякона стана. Очите му блеснаха със своя лъчезарен блясък на изцапаното му с кюмюр лице.
— Власт има този, който носи народната мъка! — каза той с презрение. — Аз съм роден под въжето на бесило! Възглаве ми беше отрязаната глава на баща ми! Сукал съм кръв от раната, нанесена в гърдите на майка ми! Къпан съм с нейните сълзи! Приспиван съм с нейния плач!
Когато една земя петстотин години тегли такъв живот, тя най-сетне ражда един син като мене, да го гонят навред, да търпи глад, жажда, студ и да страда, но да се бори за нейното освобождение докрай!
Аз съм обречен да стана жертва за своя народ!
Затуй аз имам власт над своите съдии, над своите палачи и над целия народ!
Народната мъка е твърде тежка, за да може да се носи от едного! Тази мъка е моята власт и никой не може да я снеме от моите плещи!"
В книгата, освен че се сблъскват различни идеологии за пътя към освобождението на България, може да се проследи и откъде Дяконът черпи необикновените си сили и дух и как се изгражда до познатия ни образ. Представен в образ човешки, но със сила, интелект и воля, надхвърляща всичко видяно дотогава, па и занапред.
Основни са силните женски образи на игумения Евпраксия, която е персонификация на "майка България" - закрилница и своеобразен стожер (близо до образа на баба Тонка, също присъстваща), както и сестра Серафима - носител на борбеност, решителност, на дързост и младост, на емоцията. Въвеждането на Серафима дойде за мен точно навреме, тъй като много силната й, емоционална история изду платното на читателското преживяване в сравнително безветрено такова време на сюжета.
Динамиката между образите е много важна за пластовете на историята, както е била важна и в реалността - за успеха, или провала на делото. Те са представени пълнокръвно и в дълбочина. Както известните исторически личности, така и споменатите и неспоменатите тук чисто художествени персонажи. Героите са живи, не статични, макар и понякога заобиколени от твърде много описателност. Диалозите са в помощ на повествованието, макар и понякога да ни се струва, че определени герои не биха се изразявали толкова "литературно" (нещо, в което не можем да обвиним днешния Русков) и все пак цялостно е повече от напредничаво представяне за времето си. Цялостната конструкция, особено като се има предвид цялата трилогия, е сложна, но това не пречи на читателското преживяване, което е достатъчно динамично, увлекателно, живо и красиво - книга, която да живее в читателя дълго време със своята обстановка, герои и действие.
В заключение:
Както от историите в романа, така и от историята на самия роман, можем да извлечем много поуки. Да, езикът в него не е като от XXI век, но е достатъчно четивен и в днешно време. А и имайте предвид, че е издадена една от намерените чернови, а финалният авторски оригинал не е намерен и до ден днешен.
П.С.
Изданията са широко разпространени още от '87 и могат лесно да се намерят навсякъде. Цялата трилогия можете да намерите и в аудио издание.
Не защото нямам какво да кажа, а напротив - може да се напише цял роман за историята и същината на романа на Яна Язова. Всъщност, добре че тази работа вече е свършила Боряна Дукова с "Извън редовете" https://www.goodreads.com/book/show/4... , както разбира се има книги, материали и интервюта от Петър Величков - главен деятел за публикуването на неиздадените романи от намерения архив на Язова.
"Левски" е само първа част от трилогията "Балкани" и по същността си е един исторически епос - роман, с елементи на историко-документални препратки, очерци, портрети, в който можем да открием също стиловете на драматургия, поезия, философия, документалистика ... изгубих ли Ви вече ... многообразен исторически епичен роман. Ето, казах, че ми е трудно да го опиша накратко, но ще се постарая за благото на приятелите тук.
Видите ли, това произведение не е имало "щастието" да излезе на бял свят в комунистическа България, а едва в края на режима и години след написването и мистериозната смърт на Язова (Люба Ганчева), защото същата не е пожелала да се влее в пропагандните редици и е отказала да напише стихотворение за вожда Г.Д.
Да се върнем на "Левски":
Историческият преглед обхваща много повече от българските предосвободителни борби. И териториално и хронологически. Личностно - обхваща много от познатите ни исторически личности и такива, които са събирателни образи. Естествено, националният ни герой и пръв апостол на свободата е движещата сила, но не задължително винаги през неговата гледна точка, или действие. В много от главите "гледаме" през погледа на някого измежду другите герои. Народно-освободителната борба и съдба в известен смисъл е централната фигура, а Дяконът е нейния месия на земята. Използвам сравнението неслучайно, тъй като самата Язова загатва и обрисува подобна "Библейска" прилика.
Още от началото ще разберем, че става въпрос за нещо по-мащабно, мислено и конструирано в широчина и дълбочина, а не само за биография, или кратък исторически роман. Направен е достоверен опит да се предадат всички настроения, възгледи и специфики на българите от края на вековното робство. Да, забравете и за политическата коректност, тъй като тя никак не е вълнувала Язова, също. Нейните герои са освобедени от политическа идеология, освен тази, която се предполага, че са имали в собствените си глави.
За първи път прелиствах тази книга в една градска библиотека като средношколец и трябва да съм честен, че тогава трудно ми вървеше. Необходими са определени исторически натрупвания, които ще ни преведат през тези (все още) робски за нас години, както и литературни натрупвания на възрожденска тематика, за да оценим по достойнство труда и иновативния за времето си подход към истории, които преди теб са разказали българските класици на перото. Смела е Язова, това не може да й се отрече. Колкото личи от личната й биография, 5 пъти повече личи от творчеството й. Не може да се отрече и че се е стремила за максимална историческа достоверност, на база сведения и материали, с които е разполагала.
Трябва да призная, че дори и сега имаше моменти, в които отклоненията ми дойдоха в повече. От богомилите, до френската комуна - има цели глави, които ... Да, допринасят за общия прочит на събитията, в контекстта на случилото се преди и случващото се в останалия свят. Обаче, могат и да накъсат основната история, а пък са теми твърде широки и всяка от тях може да е основа за отделен исторически роман. Казвам го, за да се настрои бъдещия читател, не за да се отказва. Добрата новина е, че ритъмът започва да бие все по-бързо с напредването на страниците и определено е във възходяща линия.
Любими ми станаха както разговорите между Левски и Ботев, така и един разговор между Дякона и Найден Геров, след като вече самоличността му е разкрита и обявена награда за главата му:
"Дякона стана. Очите му блеснаха със своя лъчезарен блясък на изцапаното му с кюмюр лице.
— Власт има този, който носи народната мъка! — каза той с презрение. — Аз съм роден под въжето на бесило! Възглаве ми беше отрязаната глава на баща ми! Сукал съм кръв от раната, нанесена в гърдите на майка ми! Къпан съм с нейните сълзи! Приспиван съм с нейния плач!
Когато една земя петстотин години тегли такъв живот, тя най-сетне ражда един син като мене, да го гонят навред, да търпи глад, жажда, студ и да страда, но да се бори за нейното освобождение докрай!
Аз съм обречен да стана жертва за своя народ!
Затуй аз имам власт над своите съдии, над своите палачи и над целия народ!
Народната мъка е твърде тежка, за да може да се носи от едного! Тази мъка е моята власт и никой не може да я снеме от моите плещи!"
В книгата, освен че се сблъскват различни идеологии за пътя към освобождението на България, може да се проследи и откъде Дяконът черпи необикновените си сили и дух и как се изгражда до познатия ни образ. Представен в образ човешки, но със сила, интелект и воля, надхвърляща всичко видяно дотогава, па и занапред.
Основни са силните женски образи на игумения Евпраксия, която е персонификация на "майка България" - закрилница и своеобразен стожер (близо до образа на баба Тонка, също присъстваща), както и сестра Серафима - носител на борбеност, решителност, на дързост и младост, на емоцията. Въвеждането на Серафима дойде за мен точно навреме, тъй като много силната й, емоционална история изду платното на читателското преживяване в сравнително безветрено такова време на сюжета.
Динамиката между образите е много важна за пластовете на историята, както е била важна и в реалността - за успеха, или провала на делото. Те са представени пълнокръвно и в дълбочина. Както известните исторически личности, така и споменатите и неспоменатите тук чисто художествени персонажи. Героите са живи, не статични, макар и понякога заобиколени от твърде много описателност. Диалозите са в помощ на повествованието, макар и понякога да ни се струва, че определени герои не биха се изразявали толкова "литературно" (нещо, в което не можем да обвиним днешния Русков) и все пак цялостно е повече от напредничаво представяне за времето си. Цялостната конструкция, особено като се има предвид цялата трилогия, е сложна, но това не пречи на читателското преживяване, което е достатъчно динамично, увлекателно, живо и красиво - книга, която да живее в читателя дълго време със своята обстановка, герои и действие.
В заключение:
Както от историите в романа, така и от историята на самия роман, можем да извлечем много поуки. Да, езикът в него не е като от XXI век, но е достатъчно четивен и в днешно време. А и имайте предвид, че е издадена една от намерените чернови, а финалният авторски оригинал не е намерен и до ден днешен.
П.С.
Изданията са широко разпространени още от '87 и могат лесно да се намерят навсякъде. Цялата трилогия можете да намерите и в аудио издание.
January 18, 2023
Възхитителна книга!
В своя епичен исторически роман Яна Язова изгражда един интересен и многослоен сюжет около добре познатия национален герой Васил Левски и събитията по това време.
Много ми се иска да съм многословна, да опиша цялото въздействие на историята �� колко добър е писателския стил и изграждане на романа, да напиша цели абзаци за героите и значението на романа, но думите ми убягват, не ми стигат да напиша пълноценно колко се радвам, че го прочетох.
В своя епичен исторически роман Яна Язова изгражда един интересен и многослоен сюжет около добре познатия национален герой Васил Левски и събитията по това време.
Много ми се иска да съм многословна, да опиша цялото въздействие на историята �� колко добър е писателския стил и изграждане на романа, да напиша цели абзаци за героите и значението на романа, но думите ми убягват, не ми стигат да напиша пълноценно колко се радвам, че го прочетох.
February 24, 2020
Каквото и да се каже за тази книга, ще е малко. За мен това е книга, която трябва да се прочете от всеки и да се чете на децата, за да се знае и да се помни.
January 31, 2025
Изключително завладяващ разказ за характера, несломимия дух и брилянтните далновидни идеи на "най-добрия ни българин". Открай време исках да науча повече относно личността на Дякона, а Яна Язова със своя творчески усет и несметен талант успя да представи историческата заслуга на Васил Левски по един изключителен и завладяващ начин.
Горещо препоръчвам този шедьовър на българската литература. Смятам, че всеки един от нас ТРЯБВА да познава историята на човека, когото наричаме с пълно право и гордост Апостола на българската свобода.
Горещо препоръчвам този шедьовър на българската литература. Смятам, че всеки един от нас ТРЯБВА да познава историята на човека, когото наричаме с пълно право и гордост Апостола на българската свобода.
February 26, 2016
Уникална, любима книга! Би било чудесно, ако се изучава в българските училища.
March 7, 2017
Изключителна книга! ! !
"-Отче, нищо няма що да кажа, защото нищо не съм вършил за своя полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от бога!..."
"-Отче, нищо няма що да кажа, защото нищо не съм вършил за своя полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от бога!..."
April 9, 2023
Нищо по-малко от 5* не мога да дам за епоса на Яна Язова.
Последните части са титанични.
Последните части са титанични.
June 27, 2019
Нямам думи за тази книга - великолепен, възхитителен документален роман за Апостола, за свободата, за какво означава тя и защо е бил нужен той. Признавам, бавно ми вървеше, затова направих и поредния опит да ‘чета’ аудиокнига - все още не ми харесва, но тук ми помогна много, защото нямаше как да го влача този огромен том с мен навсякъде. Стилът е все пак поостарял, а и романът е документален, т.е им много информация, поднесена по не толкова художествен начин. Също има и философски пласт, който сякаш забавя и отдалечава действията допълнително. Ако очаквате много динамика и разказ от свидетелска гледна точка - недейте. Но такава богата и пълна каттина на предосвобожденската ни действителност е истинско богатство. Нещо повече - винаги присъства и контекстът на събитията в Европа и Русия - на само където те засягат България, а като цяло, както и трябва, за да се обяснят вижданията на Левски, положението на Османската империя, заблудите и въжделенията на народа.
December 15, 2024
"Моли се, отче, не за мене, - каза той - а за отечество България!
Всеки чу в тези думи горестта, чу гласа на неговата постоянна грижа. В тези думи прозвуча грижата на жетваря, който захвърля сърпа сред избуялата нива, грижата на войника, който захвърля своя меч сред решителна битка."
"Братия!...- извика с всички сили той. - Наистина аз съм първият, но след мене идат хиляди!..."
Всеки чу в тези думи горестта, чу гласа на неговата постоянна грижа. В тези думи прозвуча грижата на жетваря, който захвърля сърпа сред избуялата нива, грижата на войника, който захвърля своя меч сред решителна битка."
"Братия!...- извика с всички сили той. - Наистина аз съм първият, но след мене идат хиляди!..."
This entire review has been hidden because of spoilers.
March 23, 2023
Книга задължителна за всеки Българин!
" – Аз съм роден под въжето на бесило! Възглаве ми беше отрязаната глава на баща ми! Сукал съм кръв от раната, нанесена в гърдите на майка ми! Къпан съм с нейните сълзи! Приспиван съм с нейния плач! Когато една земя петстотин години тегли такъв живот, тя най-сетне ражда един син като мене, да го гонят навред, да търпи глад, жажда, студ и да страда, но да се бори за нейното освобождение докрай! Аз съм обречен да стана жертва за своя народ! Затуй аз имам власт над своите съдии, над своите палачи и над целия народ! Народната мъка е твърде тежка, за да може да се носи от едного! Тази мъка е моята власт и никой не може да я снеме от моите плещи!"
"– Ако аз мисля само за себе си, кой сега ще мисли за България? – запита той."
"Никой не можеше да залови този мъж, ако той не бе предаден!“
"Той имаше да брани своята организация, нейните хора и най-сетне себе си. Ако обаче успееше само в първото, той можеше да повярва, че е спасил и себе си, защото неговият дух ще пребъде в Светото дело."
" – Аз съм роден под въжето на бесило! Възглаве ми беше отрязаната глава на баща ми! Сукал съм кръв от раната, нанесена в гърдите на майка ми! Къпан съм с нейните сълзи! Приспиван съм с нейния плач! Когато една земя петстотин години тегли такъв живот, тя най-сетне ражда един син като мене, да го гонят навред, да търпи глад, жажда, студ и да страда, но да се бори за нейното освобождение докрай! Аз съм обречен да стана жертва за своя народ! Затуй аз имам власт над своите съдии, над своите палачи и над целия народ! Народната мъка е твърде тежка, за да може да се носи от едного! Тази мъка е моята власт и никой не може да я снеме от моите плещи!"
"– Ако аз мисля само за себе си, кой сега ще мисли за България? – запита той."
"Никой не можеше да залови този мъж, ако той не бе предаден!“
"Той имаше да брани своята организация, нейните хора и най-сетне себе си. Ако обаче успееше само в първото, той можеше да повярва, че е спасил и себе си, защото неговият дух ще пребъде в Светото дело."
October 12, 2023
“Дякона стана. Очите му блеснаха със своя лъчезарен блясък на изцапаното му с кюмюр лице.
— Власт има този, който носи народната мъка! — каза той с презрение. — Аз съм роден под въжето на бесило! Възглаве ми беше отрязаната глава на баща ми! Сукал съм кръв от раната, нанесена в гърдите на майка ми! Къпан съм с нейните сълзи! Приспиван съм с нейния плач!
Когато една земя петстотин години тегли такъв живот, тя най-сетне ражда един син като мене, да го гонят навред, да търпи глад, жажда, студ и да страда, но да се бори за нейното освобождение докрай!”
Поклон, Дяконе!
— Власт има този, който носи народната мъка! — каза той с презрение. — Аз съм роден под въжето на бесило! Възглаве ми беше отрязаната глава на баща ми! Сукал съм кръв от раната, нанесена в гърдите на майка ми! Къпан съм с нейните сълзи! Приспиван съм с нейния плач!
Когато една земя петстотин години тегли такъв живот, тя най-сетне ражда един син като мене, да го гонят навред, да търпи глад, жажда, студ и да страда, но да се бори за нейното освобождение докрай!”
Поклон, Дяконе!
October 29, 2020
История – 10/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 10/10
Интрига/Темпо – 4/10
Герои –9/10
Стил на писане (За жанра) – 10/10
Eлементи на изненада –2/10
Емоционален заряд – 10/10
Теми за размисъл –9/10
Степен на оригиналност (за жанра) –10/10
Идея – 9/10
Изпълнение – 10/10
Интрига/Темпо – 4/10
Герои –9/10
Стил на писане (За жанра) – 10/10
Eлементи на изненада –2/10
Емоционален заряд – 10/10
Теми за размисъл –9/10
Степен на оригиналност (за жанра) –10/10
February 18, 2020
Книгата е изключителна и всеки българин трябва да я прочете! Особено ония, дето казват, че робство никога не е имало... А те, учудващо, никак не са малко...
"Из безнадеждието на тия смазани същества, които се щурваха в мъглата на този ден около бесилото на Дякон Левски, се роди впоследствие онзи поразителен кураж, който потресе света. Защото едно бесило като това е ужас, но и кураж, отчаянието е сила, нападението е величие, безсилието е армия, която има за оръжие духове, и това е най-страшното оръжие на света."
"Човек, който не знае история, няма очи! Той никога не може да се възползва навреме от добрите примери и погубва своето дело в хиляди грешки, които са вършени преди него."
"Всяко заминаване туря край на едно нещо и начало на друго нещо. Всеки човек си мисли, че това, което иде, е по-добро от онова, което е свършило. Миналото е познато, а познатото никога не е тъй привлекателно като непознатото."
"Отче, нищо няма що да кажа, защото нищо не съм вършил за своя полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога!…"
"Из безнадеждието на тия смазани същества, които се щурваха в мъглата на този ден около бесилото на Дякон Левски, се роди впоследствие онзи поразителен кураж, който потресе света. Защото едно бесило като това е ужас, но и кураж, отчаянието е сила, нападението е величие, безсилието е армия, която има за оръжие духове, и това е най-страшното оръжие на света."
"Човек, който не знае история, няма очи! Той никога не може да се възползва навреме от добрите примери и погубва своето дело в хиляди грешки, които са вършени преди него."
"Всяко заминаване туря край на едно нещо и начало на друго нещо. Всеки човек си мисли, че това, което иде, е по-добро от онова, което е свършило. Миналото е познато, а познатото никога не е тъй привлекателно като непознатото."
"Отче, нищо няма що да кажа, защото нищо не съм вършил за своя полза. Ако служенето на народа е грях, то не искам прошка и от Бога!…"
May 1, 2024
Великолепен исторически роман. Изключително увлекателно написан. Бих го определил като един от шедьоврите на българската литература на ХХ-ти век.
June 27, 2020
Романът „Левски“ на Яна Язова е една мащабна история, едно епично пътешествие и подробно запознаване с времена, събития и герои, които са запазени в умовете ни от най-ранна възраст. Трудно може да се каже, че това е нов поглед, тъй като не е, но определено е различен. Възможността да видя тези хора, тези исторически личности и български национални герои като едни обикновени люде със свои собствени грижи, мисли и вълнения беше най-малкото интересна. Вземайки си романа, аз мислех, че ще е книга просто за живота на Левски, но всъщност не е. Това е книга за Левски И неговото време, като това включва и всички други хора и събития, свързани с него. Изненадващо беше, че Левски присъства в около една трета от романа, но това изобщо не е минус, разбира се, защото именно така читателят се запознава отблизо с останалите герои и важни събития. Тези важни събития не са описани просто като събития. Това са исторически епизоди, преживени лично от даден герой и ние ги наблюдаваме през неговите очи и ги преживяваме заедно с него, цветно и реално, а не като в сух учебник по история. По този начин се схваща не само събитието, но и хората свързани с него и как нищо не е просто. Как обикновени хора участват в историята и я променят, или други хора влияят на съдбата им и често дори не го осъзнават.
Освен Левски, други действащи лица са Христо Ботев, Димитър Общи, Атанас Узунов, баба Тонка, Ангел Кънчев, Димитър Паничков, Филип Тотю, Любен Каравелов, Добри войвода, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Стоян Илийка, поп Кръстю, Али Саиб, Христо Латинеца и много, много други. Интересни са образите на игумения Евпраксия и монахинята Серафима. Едната е майката, здравият разум, но също така стара и грозна, а другата пламенна, не особено въздържана, млада и красива, по която дори младият Ботев милее. И двете работят заедно, но по различен начин.
Героите в книгата са изградени добре, като историята и мотивите на всеки един са описани подробно. На всеки е отделено време и (мисля че) няма имена, които са споменати, а ти да седиш и да се чудиш кой ли може да е този. Именно с героите аз имах малък проблем, за който ще напиша по-нататък.
Светът, който Яна Язова описва е пълнокръвен, подробен и изпълнен с история. Може това да звучи логично, защото тя описва нашия реален свят, но не трябва да забравяме, че това е белетристика, а не пътеводител или учебник, въпреки че на места прилича на такъв. На моменти си мислех, че ако това беше фантастика или фентъзи, точно това щях да искам от уърлдбилдинга, защото именно така се изгражда свят. Именно по този начин той става жив и достоверен и динамиката на героите не става само помежду им, а те се движат, дишат и изобщо общуват с и в този свят.
Тук ще разкрия част от сюжета, така че dasiznaete. По-голямата част от действието се развива в град Калофер. Романът започва с описание на Юмручал (който през 1950 г. е прекръстен на връх Ботев) и сякаш присъствието му се усещаше през цялото време. Хващаме Левски докато пътува към Горния метох в Калофер, а не в началото на неговия живот, както бих очаквал от биографичен роман, което веднага ми подсказа, че това ще е роман не за личността, а за времето в което тя живее. Интересно обаче ми се стори решението на Язова за края. (Тука спойлери). Романът не завършва със смъртта на Левски, а малко преди самото обесване. Сякаш историята може да съществува въпреки героя, което си личи, но не може да продължи без него. Сякаш както не сме видели раждането, така няма да видим и смъртта му. Ние успяваме да видим само част от пътя и то към самия му край.
Друго от събитията, които ми направиха впечатление беше битката на връх Бузлуджа и разгромяването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Яна Язова описва самия бой хем емоционално, хем документално с точен брой на войници, жертви и развой на събитията. Не е пропуснала и да направи описание на последвалите събития със заравянето на телата.
Стилът на книгата е много простичък. Това е в добрия смисъл, освен ако не ви се чете нещо тежко. Няма помпозни думи или заплетени изречения. Точно за това, въпреки обема си, романът се чете лесно и на един дъх. Може да се каже дори, че стилът е почти детски и би било напълно адекватно, ако подобна книга (и под подобна, визирам именно ТАЗИ книга, но не изключвам други подобни) бъде изучавана в училищата, но не, учениците трябва да бъдат измъчвани с текстове, които да ги отвратят от българската литература. И това го казвам от личен опит, тъй като аз също до преди няколко години бях отвратен от българската литература. Разбира се тук играе роля и учителя, както и поднасянето на материала, нооооооооооо каааакто идае.
Трябва да кажа, че Яна Язова е направила изключително детайлно проучване и е обърнала внимание на всяко дребно нещо, за да създаде този достоверен разказ. Но, предполагам, при разказването на вече случили се и добре документирани събития, както и когато героите ти са истински хора и то неотдавна живели, е възможно да се допусне малка грешка и тя е въпросните герои да бъдат описание така, сякаш читателя вече знае за тях повече от колкото авторът казва. През цялото време все едно нещо липсва при тях. И предполагам, че това е дълбочина. Когато чета, аз еднакво обичам да скитам както навън, така и навътре. Язова е изградила външния свят перфектно, но имах проблем с дълбочината на вътрешния свят. Да, има ги хубавите размисли, изграждането на мотиви и наистина можех да разбера всеки един от тези герои. Можех да ги разбера, но така и не успях да ги опозная напълно. Но това си е лично мое предпочитание. Аз обичам философски залитания.
И още нещо. Очаквах с нетърпение описание на убийството, което Левски извършва в дома на Денчо Халача. Много исках да видя как Язова показва това деяние, но останах малко разочарован. Беше по-скоро нещо от рода на „Да, знаем, че това нещо е част от историята и че е там, но нека не му обръщаме внимание…“
Много от сюжетните нишки останаха незавършени, което не е яко за самостоятелен роман, но за щастие това не е точно самостоятелен роман. Това е първи том от трилогията „Балкани“ и е логично героите да се завърнат в следващите две части „Бенковски“ и „Шипка“.
Мога само да благодаря на Петър Величков за възможността да се докосна до творчеството на Яна Язова. Ако се чудите защо го казвам, може да се разровите за информация около убийството на Язова и съдбата на романа. За изчезването на оригинала и за желанието на други автори, доста обичани автори при това, да издадат книгата под своето име.
Та благодаря за този роман, тъй като той е нещо невиждано в България. Нищо писано преди и след неговото издаване не успява да изобрази Левски и неговото време по такъв начин Достатъчно добър показател е и факта, че с първото си излизане на пазара през 1987 година, тиражът му от над 100 000 бройки се изчерпва за нула време. Това не е само роман но и един истински учебник по история, от който аз научих и си припомних много, но успя да събуди и допълнителен интерес към тази част от българската история. Би било хубаво поне части от него да влязат в учебните програми хем заради лекия си стил, хем заради лекотата с която поднася информация на читателя. Та ще се чудим после защо младите не четели българска литература.
Освен Левски, други действащи лица са Христо Ботев, Димитър Общи, Атанас Узунов, баба Тонка, Ангел Кънчев, Димитър Паничков, Филип Тотю, Любен Каравелов, Добри войвода, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Стоян Илийка, поп Кръстю, Али Саиб, Христо Латинеца и много, много други. Интересни са образите на игумения Евпраксия и монахинята Серафима. Едната е майката, здравият разум, но също така стара и грозна, а другата пламенна, не особено въздържана, млада и красива, по която дори младият Ботев милее. И двете работят заедно, но по различен начин.
Героите в книгата са изградени добре, като историята и мотивите на всеки един са описани подробно. На всеки е отделено време и (мисля че) няма имена, които са споменати, а ти да седиш и да се чудиш кой ли може да е този. Именно с героите аз имах малък проблем, за който ще напиша по-нататък.
Светът, който Яна Язова описва е пълнокръвен, подробен и изпълнен с история. Може това да звучи логично, защото тя описва нашия реален свят, но не трябва да забравяме, че това е белетристика, а не пътеводител или учебник, въпреки че на места прилича на такъв. На моменти си мислех, че ако това беше фантастика или фентъзи, точно това щях да искам от уърлдбилдинга, защото именно така се изгражда свят. Именно по този начин той става жив и достоверен и динамиката на героите не става само помежду им, а те се движат, дишат и изобщо общуват с и в този свят.
Тук ще разкрия част от сюжета, така че dasiznaete. По-голямата част от действието се развива в град Калофер. Романът започва с описание на Юмручал (който през 1950 г. е прекръстен на връх Ботев) и сякаш присъствието му се усещаше през цялото време. Хващаме Левски докато пътува към Горния метох в Калофер, а не в началото на неговия живот, както бих очаквал от биографичен роман, което веднага ми подсказа, че това ще е роман не за личността, а за времето в което тя живее. Интересно обаче ми се стори решението на Язова за края. (Тука спойлери). Романът не завършва със смъртта на Левски, а малко преди самото обесване. Сякаш историята може да съществува въпреки героя, което си личи, но не може да продължи без него. Сякаш както не сме видели раждането, така няма да видим и смъртта му. Ние успяваме да видим само част от пътя и то към самия му край.
Друго от събитията, които ми направиха впечатление беше битката на връх Бузлуджа и разгромяването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Яна Язова описва самия бой хем емоционално, хем документално с точен брой на войници, жертви и развой на събитията. Не е пропуснала и да направи описание на последвалите събития със заравянето на телата.
Стилът на книгата е много простичък. Това е в добрия смисъл, освен ако не ви се чете нещо тежко. Няма помпозни думи или заплетени изречения. Точно за това, въпреки обема си, романът се чете лесно и на един дъх. Може да се каже дори, че стилът е почти детски и би било напълно адекватно, ако подобна книга (и под подобна, визирам именно ТАЗИ книга, но не изключвам други подобни) бъде изучавана в училищата, но не, учениците трябва да бъдат измъчвани с текстове, които да ги отвратят от българската литература. И това го казвам от личен опит, тъй като аз също до преди няколко години бях отвратен от българската литература. Разбира се тук играе роля и учителя, както и поднасянето на материала, нооооооооооо каааакто идае.
Трябва да кажа, че Яна Язова е направила изключително детайлно проучване и е обърнала внимание на всяко дребно нещо, за да създаде този достоверен разказ. Но, предполагам, при разказването на вече случили се и добре документирани събития, както и когато героите ти са истински хора и то неотдавна живели, е възможно да се допусне малка грешка и тя е въпросните герои да бъдат описание така, сякаш читателя вече знае за тях повече от колкото авторът казва. През цялото време все едно нещо липсва при тях. И предполагам, че това е дълбочина. Когато чета, аз еднакво обичам да скитам както навън, така и навътре. Язова е изградила външния свят перфектно, но имах проблем с дълбочината на вътрешния свят. Да, има ги хубавите размисли, изграждането на мотиви и наистина можех да разбера всеки един от тези герои. Можех да ги разбера, но така и не успях да ги опозная напълно. Но това си е лично мое предпочитание. Аз обичам философски залитания.
И още нещо. Очаквах с нетърпение описание на убийството, което Левски извършва в дома на Денчо Халача. Много исках да видя как Язова показва това деяние, но останах малко разочарован. Беше по-скоро нещо от рода на „Да, знаем, че това нещо е част от историята и че е там, но нека не му обръщаме внимание…“
Много от сюжетните нишки останаха незавършени, което не е яко за самостоятелен роман, но за щастие това не е точно самостоятелен роман. Това е първи том от трилогията „Балкани“ и е логично героите да се завърнат в следващите две части „Бенковски“ и „Шипка“.
Мога само да благодаря на Петър Величков за възможността да се докосна до творчеството на Яна Язова. Ако се чудите защо го казвам, може да се разровите за информация около убийството на Язова и съдбата на романа. За изчезването на оригинала и за желанието на други автори, доста обичани автори при това, да издадат книгата под своето име.
Та благодаря за този роман, тъй като той е нещо невиждано в България. Нищо писано преди и след неговото издаване не успява да изобрази Левски и неговото време по такъв начин Достатъчно добър показател е и факта, че с първото си излизане на пазара през 1987 година, тиражът му от над 100 000 бройки се изчерпва за нула време. Това не е само роман но и един истински учебник по история, от който аз научих и си припомних много, но успя да събуди и допълнителен интерес към тази част от българската история. Би било хубаво поне части от него да влязат в учебните програми хем заради лекия си стил, хем заради лекотата с която поднася информация на читателя. Та ще се чудим после защо младите не четели българска литература.
July 14, 2025
Библия.
January 5, 2016
Книгата е увлекателно написана. Има интересен опит да бъде поставена в контекста на Европейските събития по онова време. Прави добро впечатление историческата точност на събитията и личностите, почти като учебник по история. Но това на моменти ощетява романа.
May 1, 2021
Феноменална и дълбоко разтърсваща, тази първа книга от трилогията на Яна Язова трябва да се изучава в училище успоредно с Вазов и Талев! Задължително четиво за всеки българин, особено за тези, които наричат себе си патриоти!
March 26, 2023
След "Левски" за мен Яна Язова се нареди до Блага Димитрова. ❤️
April 19, 2025
Изключително добър стил на писане, увлекателен и с внимание към детайла. За тематиката смятам, че не е нужно да казвам каквото и да е, защото би било излишно.
May 1, 2020
Романът "Левски" от трилогията на Яна Язова "Балкани" е един внушителен по обема си художествено-документален труд. Мислех, че ще бъде биографичен роман, който ще проследи едва ли не живота на Левски още от детството, та до самата му смърт. Но се оказа, че не е така и това ме изненада много приятно. Признавам, че началото на книгата никак не ме грабна. Вървеше ми мудно, с много излишни страници информация, които четох доста вяло. Докато не започна същинската история.
Инте��есното в тази книга за мен беше, че Левски отсъстваше в голяма част от частите на романа, но и в същото време той беше навсякъде, всяка случка бе свързана с него и делата му. Изключително интересни образи са представени в повествованието. Любим персонаж за мен се превърна игумения Евпраксия от Горния метох, която е превърнала манастира си в същинска крепост, а монахините в истинска въоръжена армия. Тази грамадна и силна жена е представена като образа на Майка България.
Много исторически събития са описани в романа на Яна Язова. Изключително интересни исторически личности са част от тази книга, освен самия Васил Левски - Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Найден Геров, Димитър Общи, поп Кръстю и др. За мен бяха много добре описани и живописните картини на Балкана със своите нюанси през променящите се сезони. Представен е по интересен начин битът на обикновените българи от онова време.
За мен беше безкрайно интересен този роман. Не липсваха нито драматичните моменти, нито приключенските и дори искрите на любовта. Определено си заслужава да се отдели внимание на този внушителен труд!
Инте��есното в тази книга за мен беше, че Левски отсъстваше в голяма част от частите на романа, но и в същото време той беше навсякъде, всяка случка бе свързана с него и делата му. Изключително интересни образи са представени в повествованието. Любим персонаж за мен се превърна игумения Евпраксия от Горния метох, която е превърнала манастира си в същинска крепост, а монахините в истинска въоръжена армия. Тази грамадна и силна жена е представена като образа на Майка България.
Много исторически събития са описани в романа на Яна Язова. Изключително интересни исторически личности са част от тази книга, освен самия Васил Левски - Христо Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Найден Геров, Димитър Общи, поп Кръстю и др. За мен бяха много добре описани и живописните картини на Балкана със своите нюанси през променящите се сезони. Представен е по интересен начин битът на обикновените българи от онова време.
За мен беше безкрайно интересен този роман. Не липсваха нито драматичните моменти, нито приключенските и дори искрите на любовта. Определено си заслужава да се отдели внимание на този внушителен труд!
February 24, 2024
Знам, че много хора са чувствителни, като стане въпрос за Левски и този огромен труд на Яна Язова, но не мога да дам 5 звезди. Не мисля, че това има и значение. Книгата е издържала теста на времето и никакви измислени рейтинзи не могат да се мерят с подобно постижение. Причината да не я оценя с максималния измислен рейтинг е начинът на разказване. Толкова често и толкова дълго се отделя от главния сюжет, че се наложи да прехвърлям страници, за да се върна на започнатата първоначално история. Например, действието се развива по времето на Левски и бурните години преди Освобождението, но в един момент героите (или авторът) се мятат в разговор за древна история, който продължава толкова дълго, че забравяш коя книга четеш.
Също така се надявах, че в книга, наречена "Левски", Левски ще има голямо участие. Това не е така. Много други персонажи получават думата и не я оставят дълго време - докато не забравиш, че книгата би трябвало да е за Левски.
И въпреки това изпитвам огромно уважение и съм поразен от мащабите на този труд, изпълнен със знания, а подробното повествование те кара да се учвстваш като част от бурната епоха на борбата за освобождение.
Също така се надявах, че в книга, наречена "Левски", Левски ще има голямо участие. Това не е така. Много други персонажи получават думата и не я оставят дълго време - докато не забравиш, че книгата би трябвало да е за Левски.
И въпреки това изпитвам огромно уважение и съм поразен от мащабите на този труд, изпълнен със знания, а подробното повествование те кара да се учвстваш като част от бурната епоха на борбата за освобождение.
July 30, 2022
"Левски" (първа книга от историческата трилогия "Балкани") от Яна Язова.
Първото нещо, което ми направи силно впечатление, докато четях "Левски", е начина, по който е пресъздаден образа на Апостола - изключително ярък и силно въздействащ. След това, останах възхитен от точността и пълнотата, с която са представени историческите събития от разглеждания период, което навежда на мисълта за колосалния труд, положен при създаването на романа. И всичко това, само за да дойде краят, който ме остави разтърсен из основи.
Единствената ми забележка е за избраната сюжетна линия от авторката относно залавянето на Дякона. И до днес събитията, които водят до това, са обект на ожесточени спорове и единодушно мнение по темата няма. Затова, съветвам тези, които решат да прочетат "Левски", да си имат едно на ум.
В заключение, за мен, едно е ясно - това е една майсторски написана творба от талантливата Яна Язова. Творба, която смятам, че всеки българин трябва да прочете, за да знае и помни историята си!
Първото нещо, което ми направи силно впечатление, докато четях "Левски", е начина, по който е пресъздаден образа на Апостола - изключително ярък и силно въздействащ. След това, останах възхитен от точността и пълнотата, с която са представени историческите събития от разглеждания период, което навежда на мисълта за колосалния труд, положен при създаването на романа. И всичко това, само за да дойде краят, който ме остави разтърсен из основи.
Единствената ми забележка е за избраната сюжетна линия от авторката относно залавянето на Дякона. И до днес събитията, които водят до това, са обект на ожесточени спорове и единодушно мнение по темата няма. Затова, съветвам тези, които решат да прочетат "Левски", да си имат едно на ум.
В заключение, за мен, едно е ясно - това е една майсторски написана творба от талантливата Яна Язова. Творба, която смятам, че всеки българин трябва да прочете, за да знае и помни историята си!
March 5, 2022
Яна Язова трябва да се изучава в училище.В Поредицата "Балкани", тя с такава лекота и вълнение ни отвежда във времето на Възрожденците, които са били готови на всичко, за да отхвърлят 5 вековно то робство.Васил
ЛЕВСКИ е чист, достоен, решителен в нашата българска памет и авторката ни го представя такъв Човек борещ се за Свободата. Невероятна книга, много ми се иска някой да направи сериал по тази трилогия, ще стане много интересен и вълнуващ.
ЛЕВСКИ е чист, достоен, решителен в нашата българска памет и авторката ни го представя такъв Човек борещ се за Свободата. Невероятна книга, много ми се иска някой да направи сериал по тази трилогия, ще стане много интересен и вълнуващ.
December 29, 2019
Определено един от най-великите българи. Начинът му на мислене изпреварва цяла една епоха. Докато в Европа кралете управляват монархиите си, Левски мечтае за република... Той не е просто човек... той е идея.
December 29, 2021
Ако някога сте имали моменти, в които сте се чудили с какво Левски е превъзхождал всеки друг революционер, хъш, войвода или будител, за да носи званието Апостолът на свободата, може да потърсите отговора в този роман. Благодаря на всеки, който ми е препоръчвал тази книга! Вече знам…
December 8, 2022
Яна Язова е добър разказвач. Нямайки претенция за чисто историческа книга, авторката ни представя едно четиво, което ни отвежда в най-славното, но и най-мрачното ни минало. Минало, което всеки един от нас трябва да знае. Минало, в което едни хора са се борили днес да бъдем свободни.
Displaying 1 - 30 of 49 reviews