Предопределено ли е всичко от гените ни? Абе...сложно е! И Мат Ридли ентусиазирано се заема да хвърли светлина по въпроса.
Радвам се, че има “преводачи” на научни концепции като Ридли, които да ги разпространят до възможно най-широк кръг читатели - все пак малцина следят специализираните издания. Дори и в този си популярен вид обаче (с безброй улесняващи сравнения и асоциации) книгата ме накара да осъзная колко малко се поднася и разбира в часовете по биология или из страниците на “Нешънъл Джиографик”... Буквално ме изхвърли отново на училищната скамейка, и ме накара с нетърпеливо любопитство да разгръщам всяка следваща страница.
Хареса ми сравнението на ДНК като книга с рецепти, чието реално изпълнение обаче зависи до голяма степен от заобикалящите ни среда, култура и общество. Ридли определено е противник на теорията на детерминизма и предопределеността, дори и в ситуации, където наличието на мутации в някои гени, или липсата на съответния ген, води до съвсем предопределена тежка и неизличима болест или други не по-малко вредни последствия. Спорът между привържениците на детерминизма (социален, религиозен и всякакъв друг) и на еволюцията (с всичките и течения) съвсем не е от вчера, и страстите в наши дни ни най-малко не са стихнали. Ридли балансира, не винаги успешно според мен, като на моменти дори избягва по-ясна позиция и залита във витиевата политкоректност. Но балансът и отчитанетото на противоположни по произход, но сходни по степен на влияние фактори, лично за мен плавно води в правилната посока, избягвайки високоскоростните капани на различните видове фундаментализъм.
Детерминизъм определено има във факта, че генетично човек е 98% шимпанзе и 97% горила. Както и че гените ни предопределят факта, че ако езикът не се научи в програмираното за това време от живота на детето, не се научава в по-късна възраст. Инстинктът за учене се губи, тъй като обуславящите го гени спират действието си. Немалко детерминизъм има и в теорията за себичния ген, представена в една от главите на книгата: гените могат да се разглеждат и като ненужни репликатори, които умело използват телата ни за носител и последващо възпроизводство. Гениален е и механизмът на ембрионалното развитие, което е напълно децентрализирано: никоя клетка не чака указания от властта (политиците да четат внимателно!), всяка самостоятелно носи копие от генома, а гените отключват в строго опредена последователност и географска локация други гени с различни функции.
В много случаи обаче не поведението на индивида зависи от биологията, а по-често биологията се влияе от поведението на индивида. Променящите се нива на серотонина и кортизола в зависимост от чувствителността ни към ежедневието са прекрасен пример. А за любителите на млякото (като мен) приятна изненада как поведението може да промени гените, е онази доказана при над 70% от европейците генна мутация, която им позволява и днес да усвояват млякото като възрастни. Тя се е появила в резултат на еволюционенния натиск на скотовъдството и засиленото включване на млякото в диетата - въпреки че съответният ген за преработката на млякото се изключва още в детска възраст. Азиатци и африканци не са имали този “късмет”, но тяхната кухня и до днес не включва особено много мляко.
Някои примери далеч не са толкова вдъхновяващи или безобидни. Тскъв пример е евгениката, доведена до нелепа и опасна крайност не само от нацизма, но и от расизма в САЩ. САЩ приемат свирепи антиимигрантски закони през 20-те години на XX век и стерилизират над 100 хиляди души, класифицирани като умствено изостанали по нелепи от днешна гледна точка критерии. Дано администрацията на Тръмп прочете тази глава.
Бъдещето чертае интересни насоки за цялото това новопридобито познание (над които авторите на научна фантастика вече са разсъждавали в различни вариации):
- Медиците взе още имат желание да лекуват населението, а не индивида. Лечението на един може да не е подходящо за друг, и гените ще помогнат за прецизиране и индивидуализиране на лечението. Лечението на рака вече върви в тази посока, като типична болест на гените, макар и без финален резултат на този етап;
- Генната дискриминация при здравното осигуряване и при наемането от бъдещи работодатели може да се окаже реална заплаха, ако генните тестове се превърнат в неправомерна държавна или социална политика.
Както се казва, прокълнати сме да живеем в интересни времена. Но, и тук съм съгласна с Ридли, в крайна сметка учени и политици трябва да отчетат факта, че геномът на всеки индивид - като се тегли чертата след всички вълнуващи открития, които не трябва да спират - си е негова лична работа.
4,5/ 5.