What do you think?
Rate this book
Съ-Вместим
Четири разказа в жанровете фантастика, фентъзи и хорър, писани в съавторство с доказани имена като Адриан Лазаровски (преводач на Стивън Кинг и автор на книгите "Завладей българите" и "Завладей българките"), Донко Найденов (създател на романа "Франклин Томас" и сборниците с разкази на ужаса "В капана на неизвестното" и "Ударите на съдбата"), Румен Вучков и Атанас Сивов.
60 pages, Paperback
First published January 1, 2012
6 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
July 26, 2014
Знам, знам – напоследък можете искрено да ме обвините в почти кощунственото хайпване на български фентъзисти, и тъй като по принцип независимо от качествата на автора, винаги мога да се заям за някой досаден детайл и да направя поредното почти хумористично текстче с уверен хейтърски уклон на практически всякаква тема, подобно поведение от моя страна си е по-странно от обичайното. Но вероятно годинките ме правят придирчива и вече даже не си и правя труда да пиша за разни посредствености, на каквито повярвайте ми доволно често попадам, като просто запращам същите с апломб през прозореца, а вас тревожа само с най-доброто или онова, което ме е накарало да си организирам мини клада на терасата. Е, Коста Сивов си е сред любимците ми - бг – фентъзийните автори , така че се пригответе за малко умерен позитивизъм и фенщина.
Не мога да не харесвам автори, които се развиват с всеки свой текст, и също като Бранимир Събев, и Коста постига невероятни резултати и изпипва стила и езика си постоянно, което може само искрено да ме радва като читател. Покрай конкурсите, в които разбира се се боря със зъби и нокти да журая най-вече заради страхотните текстове, които имам удоволствието да чета ексклузивно, името на Коста Сивов доста честичко се набива на очи, и то в положителен смисъл. Настоящият му мини сборник съдържа една страхотна новела, откровен трибют към класическия Хауърд и Джордан, но със толкова мрачно – забавна и героична атмосфера, че ми напомни ярко за причините поради които обожавам жанра фентъзи като такъв. Останалите текстове са по-хорър и съвременно – мистично ориентирани, независимо дали става въпрос за история за призраци , алкохолизирани извънземни или нашественици в типичен син-сити ноар стил, всички са много идейни и запомнящи се като качествени хрумки.
Бих препоръчала обаче на Коста да пише повече самостоятелни неща, тъй като при колаборациите понякога се изгубваш насред стила на партньора, особено ако последният е твърде специфичен, и то не винаги в положителен смисъл на думата. А и сам той може да създава уникални фентъзийни светове, които експлоатират клишето по оригинален и изненадващо приятен начин, в който няма как да не се влюбя по най-фенски начин. Бих искала да прочета още такива текстове, и по-дългички като може – имам нужда от това като отдаден читател на добрите измислици, изкарващи целия потенциал на човека за вършене на ултимативно зло или неоснователно добро, с щипката си релистична достоверност на образите, еротична заигравка между оцеляващите и богатите сетинги, на които се вършат ужасиите между паралелните вселени. И всичко това при Сивов си го има, само трябва малко повече да се развият идеите и да се затворят рамките в по-внушителни обеми. Което си е напълно по силите му.
Не мога да не харесвам автори, които се развиват с всеки свой текст, и също като Бранимир Събев, и Коста постига невероятни резултати и изпипва стила и езика си постоянно, което може само искрено да ме радва като читател. Покрай конкурсите, в които разбира се се боря със зъби и нокти да журая най-вече заради страхотните текстове, които имам удоволствието да чета ексклузивно, името на Коста Сивов доста честичко се набива на очи, и то в положителен смисъл. Настоящият му мини сборник съдържа една страхотна новела, откровен трибют към класическия Хауърд и Джордан, но със толкова мрачно – забавна и героична атмосфера, че ми напомни ярко за причините поради които обожавам жанра фентъзи като такъв. Останалите текстове са по-хорър и съвременно – мистично ориентирани, независимо дали става въпрос за история за призраци , алкохолизирани извънземни или нашественици в типичен син-сити ноар стил, всички са много идейни и запомнящи се като качествени хрумки.
Бих препоръчала обаче на Коста да пише повече самостоятелни неща, тъй като при колаборациите понякога се изгубваш насред стила на партньора, особено ако последният е твърде специфичен, и то не винаги в положителен смисъл на думата. А и сам той може да създава уникални фентъзийни светове, които експлоатират клишето по оригинален и изненадващо приятен начин, в който няма как да не се влюбя по най-фенски начин. Бих искала да прочета още такива текстове, и по-дългички като може – имам нужда от това като отдаден читател на добрите измислици, изкарващи целия потенциал на човека за вършене на ултимативно зло или неоснователно добро, с щипката си релистична достоверност на образите, еротична заигравка между оцеляващите и богатите сетинги, на които се вършат ужасиите между паралелните вселени. И всичко това при Сивов си го има, само трябва малко повече да се развият идеите и да се затворят рамките в по-внушителни обеми. Което си е напълно по силите му.
Displaying 1 of 1 review