What do you think?
Rate this book
Кастинг за Месия
През 2054 г. на остров в Южния Пасифик пристигат на Вселенски Събор над пет хиляди представители на най-големите християнски конфесии. Заветната им цел е да преодолеят хилядолетната пропаст помежду си и да се обединят в нова единна и могъща Църква. Подобен глобален играч с повече от три милиарда последователи би могъл да спука установените световни сфери на влияние като сапунени мехурчета...
Към Събора протяга пипала безскрупулният медиен гигант WRTT, който изпраща в епицентъра на събитията топрепортерка, превърнала красотата си в смъртоносно оръжие. В критичната зона нахлуват стотици хиляди пилигрими – поддръжници и противници на обединението, което предизвиква намесата на руския тихоокеански боен флот и всесилен китайски гангстер с правителствени протекции. Синята океанска шир се превръща в арена, декор и действаща сила на вихрен кипеж, който изтласква на повърхността взривоопасната тема за отдалечаването на църквата от вярата, от божието, от хората и от изконния смисъл на духовното.
В дълбините на романа „Кастинг за Месия” водовъртежът на действието вдига от бездуховното дъно извечните въпроси за Бог и Вярата.
Кастингът за Месия изглежда неизбежен, подготвян две хиляди години от наглед малка пукнатина в самия фундамент на християнството. Духовният и цивилизационен паноклимаксичен катаклизъм предстои, гответе се!
Към Събора протяга пипала безскрупулният медиен гигант WRTT, който изпраща в епицентъра на събитията топрепортерка, превърнала красотата си в смъртоносно оръжие. В критичната зона нахлуват стотици хиляди пилигрими – поддръжници и противници на обединението, което предизвиква намесата на руския тихоокеански боен флот и всесилен китайски гангстер с правителствени протекции. Синята океанска шир се превръща в арена, декор и действаща сила на вихрен кипеж, който изтласква на повърхността взривоопасната тема за отдалечаването на църквата от вярата, от божието, от хората и от изконния смисъл на духовното.
В дълбините на романа „Кастинг за Месия” водовъртежът на действието вдига от бездуховното дъно извечните въпроси за Бог и Вярата.
Кастингът за Месия изглежда неизбежен, подготвян две хиляди години от наглед малка пукнатина в самия фундамент на християнството. Духовният и цивилизационен паноклимаксичен катаклизъм предстои, гответе се!
- GenresBulgarian Literature
540 pages, Paperback
First published December 14, 2012
8 people are currently reading
141 people want to read
About the author
Петър Делчев
7 books51 followersПетър Делчев е роден през 1971 г. в гр. София. Женен, баща на две деца. В началото на 2006 г. излиза дебютната му стихосбирка “Луд за обичане”. В края на същата година издава първата си белетристична книга “Трънски разкази”, която е номинирана за Националната награда “Елиас Канети” за 2007 г. “Балканска сюита” е втората му прозаична книга.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 24 of 24 reviews
August 28, 2022
3.55 ⭐
Доста мащабна творба се оказа „Кастинг за Месия“. В книгата има по много от много. Засегнати са теми като – религия, международна политика, бизнес, икономика, битки за рейтинг, fake news и т.н. В някои отношения творбата може да се приеме и за философска и визионерска. Нещата и темите, които засяга са описани крайно детайлно и с подробности около всичко, толкова подробно, че в един момент сюжетът почти не се движи и това определено доскучава, докато авторът се връща назад и разказва за събития от миналото, спрямо 2054 г. На места книгата ми наподобяваше на прогнозна историческа хроника за бъдещето.
По отношение на персонажите за мен бяха прекалено много и въвеждането им се проточи твърде дълго – към страници 200+ все още изникваха нови лица. Друг основен минус, който открих беше оскъдното присъствие на пряка реч, авторовата съставя 80-85% от книгата, много от нещата, които можеха да бъдат обяснени посредством диалог между героите, бяха преразказани от автора. Това съвсем не допринесе за създаване на по-плътни образи, както и за възприемането им. Но все пак от цялото изобилие от персонажи харесах и като най-добре изградени посочвам Кептън Муви и Никол.
Откъм динамика и емоционалност такава има повече в другата книга на автора: „Трънски разкази. Балканска сюита.“, докато „Кастинг за Месия“ е по-бавна и някак спокойна откъм вълнение творба. Така че с по-завладяващ и интригуващ сюжет тук определено са Трънските разкази, но ако търсите нещо по-бавно откъм развитие и по-дълбокомислено като изложение, то тогава книгата е „Кастинг за Месия“.
Оценката ми като цяло е по-скоро колебаеща се някъде между 3 и 4 звезди (книгата не успя да ме развълнува по начина, по който очаквах), но заради своята различност, идеите на автора (които на места харесах много) и целият колосален труд, който е положил за написването ѝ и превеждайки ни с подробности до всеки възможен детайл, я накланям в полза на по-високата.
Доста мащабна творба се оказа „Кастинг за Месия“. В книгата има по много от много. Засегнати са теми като – религия, международна политика, бизнес, икономика, битки за рейтинг, fake news и т.н. В някои отношения творбата може да се приеме и за философска и визионерска. Нещата и темите, които засяга са описани крайно детайлно и с подробности около всичко, толкова подробно, че в един момент сюжетът почти не се движи и това определено доскучава, докато авторът се връща назад и разказва за събития от миналото, спрямо 2054 г. На места книгата ми наподобяваше на прогнозна историческа хроника за бъдещето.
По отношение на персонажите за мен бяха прекалено много и въвеждането им се проточи твърде дълго – към страници 200+ все още изникваха нови лица. Друг основен минус, който открих беше оскъдното присъствие на пряка реч, авторовата съставя 80-85% от книгата, много от нещата, които можеха да бъдат обяснени посредством диалог между героите, бяха преразказани от автора. Това съвсем не допринесе за създаване на по-плътни образи, както и за възприемането им. Но все пак от цялото изобилие от персонажи харесах и като най-добре изградени посочвам Кептън Муви и Никол.
Откъм динамика и емоционалност такава има повече в другата книга на автора: „Трънски разкази. Балканска сюита.“, докато „Кастинг за Месия“ е по-бавна и някак спокойна откъм вълнение творба. Така че с по-завладяващ и интригуващ сюжет тук определено са Трънските разкази, но ако търсите нещо по-бавно откъм развитие и по-дълбокомислено като изложение, то тогава книгата е „Кастинг за Месия“.
Оценката ми като цяло е по-скоро колебаеща се някъде между 3 и 4 звезди (книгата не успя да ме развълнува по начина, по който очаквах), но заради своята различност, идеите на автора (които на места харесах много) и целият колосален труд, който е положил за написването ѝ и превеждайки ни с подробности до всеки възможен детайл, я накланям в полза на по-високата.
December 19, 2012
“Кастинг за Месия” на Петър Делчев – изумителен, мащабен, роман от световна класа!
http://knigolandia.info/book-review/k...
Книга, за която говоря от месеци и за която ще говоря още дълго време!
Книга-събитие, която унищожи окончателно глупавото ми недоверие към нашите автори.
Книга, каквато съм сигурен, че не е издавана досега у нас.
Знайно е възхищението ми към таланта на Петър Делчев, което и изразих в ревютата си за страхотните му книги “Трънски разкази” и “Балканска сюита”, които – очаквано – не станаха популярни, но пък всеки, който ги докосна, бе запленен. Е, оказа се, че той може да пише и нещо много по-различно – бляскава съвременна проза, едновременно стремителна и дълбока, забавна и проникновена, мощна и внушителна. Може да пише така, както малцина могат – и говоря за целия свят, не за свидната ни родина, дето повечето писатели прекарват времето си по медиите, нежели да пишат. Петър Делчев слага от раз в малкото си джобче всички, защото това е роман, който и обикновеният читател, и намусеният критик ще адмирират. В него има всичко, което аз търся в една книга – и страхотно, увличащо, хипнотично действие, и мощно внушение, което не те пуска с дни. И да, част от идеите, които Делчев развива, са противни на убежденията ми – и точно затова толкова изумен останах от стръвта, с която пометох книгата. И след това дълго мислех – дали, аджеба, не съм в грешка?
http://knigolandia.info/book-review/k...
Книга, за която говоря от месеци и за която ще говоря още дълго време!
Книга-събитие, която унищожи окончателно глупавото ми недоверие към нашите автори.
Книга, каквато съм сигурен, че не е издавана досега у нас.
Знайно е възхищението ми към таланта на Петър Делчев, което и изразих в ревютата си за страхотните му книги “Трънски разкази” и “Балканска сюита”, които – очаквано – не станаха популярни, но пък всеки, който ги докосна, бе запленен. Е, оказа се, че той може да пише и нещо много по-различно – бляскава съвременна проза, едновременно стремителна и дълбока, забавна и проникновена, мощна и внушителна. Може да пише така, както малцина могат – и говоря за целия свят, не за свидната ни родина, дето повечето писатели прекарват времето си по медиите, нежели да пишат. Петър Делчев слага от раз в малкото си джобче всички, защото това е роман, който и обикновеният читател, и намусеният критик ще адмирират. В него има всичко, което аз търся в една книга – и страхотно, увличащо, хипнотично действие, и мощно внушение, което не те пуска с дни. И да, част от идеите, които Делчев развива, са противни на убежденията ми – и точно затова толкова изумен останах от стръвта, с която пометох книгата. И след това дълго мислех – дали, аджеба, не съм в грешка?
January 2, 2026
Ерудитски, мащабен, настръхващ и размислящ роман. С най-гъстото съсредоточие от афоризми на единица текст в познатата ми бг литература, редом с автори като Николай Светлев и Атанас П. Славов.
Но ме блъскаше (ли блъскаше) в една основна разлика между авторите, които виждат гората, и авторите, които виждат дърветата; между системиците и душеведите. Първите (сред които е Петър Делчев, поне в този епос) зашеметяват със способността си да улавят и обобщават обществени принципи и системни характеристики. Вторите, в желанието си да бродят все по-дълбоко в микрокосмоса на отделния човек, видели колко неизбродим е той, се пазят от обобщенията като от параклимаксичен тайфун.
Аз харесвам вторите.
Когато Петър Делчев говори за силите, движещи общества, религии, икономики, мога само да слушам внимателно и почтително (и с леко сбърчен нос, в по-циничните му моменти). Когато говори за силите, движещи отделните му герои (да речем: любовта), мога само да се усмихвам. И да си напомням: това тук не са хора. Това са типажи.
(Не харесвам типажите.)
„Кастинг за Месия“ без съмнение е роман от ранга на „Слънце недосегаемо“ – и много малко други в българската литература. Личните ми, човешко-читателски нужди ме карат да обичам „Слънцето“ в порядъци повече (и да зъзна от студ, докато чета някои от линиите в „Кастинга“). Но то не ми пречи да се възхищавам на „Кастинга“ за качествата, с които започнах тоя отзив: ерудицията, мащаба, наситеността, способността да размисля. Ще очаквам втората му част с жив интерес.
Другите думи ще ги изговорим на сбирката на клуб „Ефремов“ след малко. ;)
Но ме блъскаше (ли блъскаше) в една основна разлика между авторите, които виждат гората, и авторите, които виждат дърветата; между системиците и душеведите. Първите (сред които е Петър Делчев, поне в този епос) зашеметяват със способността си да улавят и обобщават обществени принципи и системни характеристики. Вторите, в желанието си да бродят все по-дълбоко в микрокосмоса на отделния човек, видели колко неизбродим е той, се пазят от обобщенията като от параклимаксичен тайфун.
Аз харесвам вторите.
Когато Петър Делчев говори за силите, движещи общества, религии, икономики, мога само да слушам внимателно и почтително (и с леко сбърчен нос, в по-циничните му моменти). Когато говори за силите, движещи отделните му герои (да речем: любовта), мога само да се усмихвам. И да си напомням: това тук не са хора. Това са типажи.
(Не харесвам типажите.)
„Кастинг за Месия“ без съмнение е роман от ранга на „Слънце недосегаемо“ – и много малко други в българската литература. Личните ми, човешко-читателски нужди ме карат да обичам „Слънцето“ в порядъци повече (и да зъзна от студ, докато чета някои от линиите в „Кастинга“). Но то не ми пречи да се възхищавам на „Кастинга“ за качествата, с които започнах тоя отзив: ерудицията, мащаба, наситеността, способността да размисля. Ще очаквам втората му част с жив интерес.
Другите думи ще ги изговорим на сбирката на клуб „Ефремов“ след малко. ;)
December 28, 2012
„Кастинг за месия“ на Петър Делчев може и да е художествена литература с поносим обем (под 550 стр.), но това не бива да ви заблуждава – роман е, но е тежък за четене. Лично аз отсъдих за това по факта, че скоростта ми на четене падна осезаемо от 75-80 стр./час до смехотворните 45-50.
„Кастинг за месия“ е невероятно интелигентен, сложен, мащабен роман – на места звучи дори грандиозно.
Големият проблем май е, че „Кастинг за месия“ няма необходимата емоционалност, за да те разтърси.
Интелектуално – със сигурност може да ти пусне разума във въртележката си, но в същината си е мащабна епическа фантастика, на която никак нямаше да навреди малко повече дълбочина на героите например за сметка например на десетките страници мудно и в голямата си част излишно описание на геополическите процеси в света от 2020 до 2050 г.
Освен това стилът на писане има своите трески за дялане – да, с изказа си Делчев прави четивна тази тухла (по думите на Христо Блажев, Книголандия), но си просто за затвора да нанижеш дума по дума такова чудо и да го съсипеш като през пет страници изцепваш литературни престъпления като „Ах, този Джими Шу!“ и „Такава си беше нашата Никол“.
Цялото ревю - в Литературата Днес - http://literaturatadnes.com/archives/... !
„Кастинг за месия“ е невероятно интелигентен, сложен, мащабен роман – на места звучи дори грандиозно.
Големият проблем май е, че „Кастинг за месия“ няма необходимата емоционалност, за да те разтърси.
Интелектуално – със сигурност може да ти пусне разума във въртележката си, но в същината си е мащабна епическа фантастика, на която никак нямаше да навреди малко повече дълбочина на героите например за сметка например на десетките страници мудно и в голямата си част излишно описание на геополическите процеси в света от 2020 до 2050 г.
Освен това стилът на писане има своите трески за дялане – да, с изказа си Делчев прави четивна тази тухла (по думите на Христо Блажев, Книголандия), но си просто за затвора да нанижеш дума по дума такова чудо и да го съсипеш като през пет страници изцепваш литературни престъпления като „Ах, този Джими Шу!“ и „Такава си беше нашата Никол“.
Цялото ревю - в Литературата Днес - http://literaturatadnes.com/archives/... !
February 21, 2013
Дълго се чудих каква оценка да поставя на тази книга. Като стил на писане тази книга трудно покрива две звезди, като структура- около две и половина. Определено за високата оценка помогна ОГРОМНОТО проучване, което авторът е направил, мащабността на проекта и хубавите идеи. Не познавам Петър Делчев, надявам се този човек да не се изживява на Лев Толстой, защото има безкрайно много хляб да яде, за да му носи дори палтото. Реално е недопустимо действието в книгата да започва от около 100-ната страница, шрифтът да е подчертано по-малък, да се кьориш, да изпускаш редовете и прочие. Предполагам, че първоначално обемът на произведението е превишавал 700 страници и е решил, че никой освен родата му няма да прочете подобно нещо. Е, ИЗНЕНАДА! С хитруване и смаляване на шрифта може да се излъжат повече хора да я купят, но не и да я прочетат. А все пак като пишеш такова мащабно произведение, смяташ да издаваш втора част и тн това е доста важен компонент от икономическа гледна точка. От тези 550 страници дребен шрифт ако се махнат ненужните страници преспокойно може да се свали до 550 нормален такъв, което вече е човешко. Не знам как е възможно при толкова много ИЗРАЗХОДВАНИ ДУМИ героите да не са развити... Бога ми, Деян Енев (чиито произведения все пак са класи под това) успява да си изгради героите в къси разкази, като някои от малките му сборници с разкази сигурно сумарно имат бройката думи на една глава от тази книга.
Въпреки всичко тази книга има плюсове: авторът е българин, вложил е невъобразимо количе��тво труд, философските му идеи са модерни и приятни за четене, а героите му- цветни. Идеята определено е оригинална, дори не мога да се сетя от коя книга е взаимствал, за което мога да кажа само едно гол��мо БРАВО на автора. Аз ще си купя продължението, надявам се то да не е 1900 страници с шрифт 1. Петър Делчев ми грабна вниманието, спорни четири звезди, но съпроводени с най-голямото ми ревю тук, което е показателно за предизвиканите в мен емоции.
Въпреки всичко тази книга има плюсове: авторът е българин, вложил е невъобразимо количе��тво труд, философските му идеи са модерни и приятни за четене, а героите му- цветни. Идеята определено е оригинална, дори не мога да се сетя от коя книга е взаимствал, за което мога да кажа само едно гол��мо БРАВО на автора. Аз ще си купя продължението, надявам се то да не е 1900 страници с шрифт 1. Петър Делчев ми грабна вниманието, спорни четири звезди, но съпроводени с най-голямото ми ревю тук, което е показателно за предизвиканите в мен емоции.
Read
January 25, 2013Ако не бях чела "Трънски разкази" на Петър Делчев, пренебрежително бих подминала такова заглавие. Обаче разказите на Делчев ме очароваха и реших, че какъвто и да е романът, няма да го пропусна и не съжалявам. Книгата е писана от човек, който познава историята на християнството,а има и визионероско футуристично мислене. Роман-предупреждение за това, което ще пожънем от посятото днес. Мащабна картина на света след по-малко от половин век, обоснована с всичко актуално днес - риалити забавления по телевизията, общуване чрез социалните мрежи, бурно развитие на технологиите и пристрастяването към тях, стремеж към повече удоволствия - веднага и без ограничения.
Допадна ми леко дистанцираната позиция на разказвача и иронията му - на места деликатна, на места направо хаплива.
/Ей заради такива книги не бива човек да има предразсъдъци/
Допадна ми леко дистанцираната позиция на разказвача и иронията му - на места деликатна, на места направо хаплива.
/Ей заради такива книги не бива човек да има предразсъдъци/
August 10, 2013
Адски много исках да харесам тази книга. Идеята е обещаваща (най-сетне атрактивна и неподвеждаща анотация на български роман!), отзивите сред блогърите – положителни, дори хвалебствени. Когато обаче на две-трети от обема на книгата все още се колебая дали наистина я харесвам, значи не я.*
Идеите на Петър Делчев са оригинални, иновативни и провокират мислене у читателите. Картата на света, която писателят чертае, макар и цинично-черногледа, е доста реалистична. Мащабът на повествованието увлича със своя замах и успешно избягва скучновати моменти. Но черешката на тортата са модерната трактовка на понятията християнски бог, светата троица, Още...
Идеите на Петър Делчев са оригинални, иновативни и провокират мислене у читателите. Картата на света, която писателят чертае, макар и цинично-черногледа, е доста реалистична. Мащабът на повествованието увлича със своя замах и успешно избягва скучновати моменти. Но черешката на тортата са модерната трактовка на понятията християнски бог, светата троица, Още...
July 16, 2014
http://knijenpetar.blogspot.com/2014/...
Трябваше ми известно време, за да се успокоя и да не се впусна в преразказване на тази книга. Оказа се една от малкото стойностни, в която на човек не му е нужно да търси цитати от живота (аз така я възприех). Тя е спектакъл, ситуационна комедия, също и оргия от думи, които хапят, смъдят, давят, душат, съсипват от смях и не на последно място - празнуват. Да, точно така! За пръв път (да се надявам и не за последен), се втрещих от богатството на изразни средства в книга. Не ми е по силите да определя каква точно мощ се крие в тази, но тя е всепоглъщаща, цинична на моменти, а разкрепостения език на Делчев премества планини със своя собствена непозната сила.
Трябваше ми известно време, за да се успокоя и да не се впусна в преразказване на тази книга. Оказа се една от малкото стойностни, в която на човек не му е нужно да търси цитати от живота (аз така я възприех). Тя е спектакъл, ситуационна комедия, също и оргия от думи, които хапят, смъдят, давят, душат, съсипват от смях и не на последно място - празнуват. Да, точно така! За пръв път (да се надявам и не за последен), се втрещих от богатството на изразни средства в книга. Не ми е по силите да определя каква точно мощ се крие в тази, но тя е всепоглъщаща, цинична на моменти, а разкрепостения език на Делчев премества планини със своя собствена непозната сила.
July 3, 2014
Това сигурно е единствената българска книга от световен мащаб. Зад нея стои наистина колосален труд, продължително проучване на различни области и много, много въображение. Сигурно цял живот да я чета ще намирам нови и недоразбрани от мен неща, макар че се връщах често назад по страниците да чета отново, да доразбера.
Романът е впечатляващ.
Романът е впечатляващ.
March 30, 2017
Casting the Messiah: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
Casting the Messiah is one of those rare diamonds – a book people either passionately love or fervently hate. Peter Delchev gives ground for both sentiments. He draws a futuristic society, where the schism between the Catholic and the Orthodox Church is about to end. His thorough description of the global trends that would be prevailing in c.50 years and his impressive knowledge of the history of the church make the novel a must-have. However, due to a lack of an editor, Casting the Messiah is cumbersome, difficult to read and understand, often repetitive and frankly at times quite boring. Overall, having good ideas does not a bestseller make. When these ideas are presented in a disorganized and confusing manner, the quality of the book diminishes noticeably. It’s like a woman – you may be a great person on the inside but if you go out resembling Dracula, whatever you say will be refracted through the prism of your appearance. First impressions last and my first impression of Peter Delchev was that he ruined a great book with an amazing potential.
Read more: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
Casting the Messiah is one of those rare diamonds – a book people either passionately love or fervently hate. Peter Delchev gives ground for both sentiments. He draws a futuristic society, where the schism between the Catholic and the Orthodox Church is about to end. His thorough description of the global trends that would be prevailing in c.50 years and his impressive knowledge of the history of the church make the novel a must-have. However, due to a lack of an editor, Casting the Messiah is cumbersome, difficult to read and understand, often repetitive and frankly at times quite boring. Overall, having good ideas does not a bestseller make. When these ideas are presented in a disorganized and confusing manner, the quality of the book diminishes noticeably. It’s like a woman – you may be a great person on the inside but if you go out resembling Dracula, whatever you say will be refracted through the prism of your appearance. First impressions last and my first impression of Peter Delchev was that he ruined a great book with an amazing potential.
Read more: http://readwithstyle.wordpress.com/20...
March 17, 2020
... 5 звезди! Абсолютни 5 звезди оценка, но много странни ще са тези звезди. Рядко ми се случва да чета и осмислям книга с разум, а не с емоции... или както обикновено - двете в идеален за мен синхрон. Да, тази книга не си играеше с емоциите, а само и единствено с разума ми. Сега, да я определя за разумна, граничи с крайно омаловажение. Въобще, не знам как да я определя: дистопия, утопия, антиутопия... а, пък ви дрънкам за разум?!! Авторова прогноза за бъдещето - мисля, че тук ще си стиснем с него ръцете.
Та, Петър Делчев (да правилно виждате и четете) - българин... ми скри шапки, кепенци, капандури, шамандури. Удави ме в религия, физика, архитектура, суров език, човешка амбиция... но оцелях. И тук, както със "Смисъла" на Филипова, ще се радвам ако съм хванал едни 50-60% от съдържанието, но основата, мисля че я дестилирах сам за себе си. Ще си позволя скромно да обобщя тези страхотни 500 страници така - когато човек изхвърли Бог (рационалния и ирационалния такъв), какво му остава?
🛑 ... имам още 5 пъти по толкова изписан на бележки материал за книгата, стига да се навия да го подредя и постна. Книгата е голяма и го заслужава!
Та, Петър Делчев (да правилно виждате и четете) - българин... ми скри шапки, кепенци, капандури, шамандури. Удави ме в религия, физика, архитектура, суров език, човешка амбиция... но оцелях. И тук, както със "Смисъла" на Филипова, ще се радвам ако съм хванал едни 50-60% от съдържанието, но основата, мисля че я дестилирах сам за себе си. Ще си позволя скромно да обобщя тези страхотни 500 страници така - когато човек изхвърли Бог (рационалния и ирационалния такъв), какво му остава?
🛑 ... имам още 5 пъти по толкова изписан на бележки материал за книгата, стига да се навия да го подредя и постна. Книгата е голяма и го заслужава!
August 28, 2014
Страница 275.
Малко повече от половината. Боря се с отегчението си, само заради интересната идея, заложена във фабулата. От 10 изречения 9 са абсолютно излишни, но затова пък подхранващи графоманството на създателя си.
Авторът има сериозна нужда от редактор. Дори двама.
Както винаги съм смятала, краткостта е сестра на таланта. Добре че поне другият основен признак на доброто писане не е нарушен - всичко гениално е просто. Защото си представям в каква геена огнена би се превърнало това произведение при наличието на толкова текст.
След дочитане на цялата творба и разбирайки, че е едва първа част, продължавам да твърдя, че 2/3 от написаното е излишно. Останалото е наистина мащабно, увлекателно и твърде различно за съвременната ни родна литература. Мисля си, че това е един диамант, който има нужда от талантлив шлифовчик, за да изгрее в цялото си великолепие.
Малко повече от половината. Боря се с отегчението си, само заради интересната идея, заложена във фабулата. От 10 изречения 9 са абсолютно излишни, но затова пък подхранващи графоманството на създателя си.
Авторът има сериозна нужда от редактор. Дори двама.
Както винаги съм смятала, краткостта е сестра на таланта. Добре че поне другият основен признак на доброто писане не е нарушен - всичко гениално е просто. Защото си представям в каква геена огнена би се превърнало това произведение при наличието на толкова текст.
След дочитане на цялата творба и разбирайки, че е едва първа част, продължавам да твърдя, че 2/3 от написаното е излишно. Останалото е наистина мащабно, увлекателно и твърде различно за съвременната ни родна литература. Мисля си, че това е един диамант, който има нужда от талантлив шлифовчик, за да изгрее в цялото си великолепие.
November 10, 2014
Невероятен роман! Чакам втората част. Отдавна българска книга не ме е карала с такова нетърпение да искам да се прибера вечер след работа и да се потопя в нейния свят. Замечательный роман! Давно не читала настолько интересную и глубокую книгу. Прочтите и не пожалеете. Amassing book!
January 3, 2024
Най-доброто на тази книга е идеята. Много интересна тема в засегната по един рядко неинтересен начин, който даже ме отказа да я довърша. Нямаше нито един герой, с който да успея да се идентифицирам, въпреки колоритността на героите. Изключително нелицеприятна жена-героиня в "главната" роля с банално скучна житейска история и мотивации. Ако липсата на дори една средно нормална жена в книгата, е някаква странна религиозна метафора - признавам си, че не успях да я схвана.
С едно изречение - страхотна идея с повърхностно изпълнение.
С едно изречение - страхотна идея с повърхностно изпълнение.
August 9, 2017
Нещото, което най-много ми допада в тази книга са филосовските, теософски и социологически въпроси, които поставя и обсъжда. Определено всеки би могъл да се замисли дали именно антиутопията, която Делчев обрисува не е посоката към която вървим като човечество.
Read
April 16, 2021The author writes his homework. The conclusions are entirely wrong.
October 19, 2021
Много внушителна гледна точка
Read
February 8, 2024Не ми хареса.
February 25, 2020
Мащабен роман, много исках да го прочета, но се оказа съвсем различен от очакванията ми в лоша посока. Авторът наистина се е постарал, сюжетът е интригуващ, но е твърде скучно представен. Признавам, отдавна не го бях правила, но го четох по диагонал.
Книгата е апокалиптична, действието се развива през 2054 година, когато християните се събират на Събор, за да обединят религията и да начертая бъдещото политическо развитие на планетата. Нещата се объркват и нищо не става по план, а светът се оказва на ръба на библейска катастрофа.
Искаше ми се действието да е по-стегнато, да се акцентира повече върху героите и действията им. За мен остава необяснимо защо авторът описва бъдещи геополитически процеси толкова обширно и подробно, при положение, че те даже не са се случили. Бих приела, ако бяха действителни исторически факти или анализ на политиката в света. Много натежа книгата от това и доскуча, въпреки изненадващо добрият изказ на автора с малки забележки. Създава едни мащабни геополитически светове, връзки, медийни манипулации, напреднала техника, виртуална реалност, а в следващия момент диалозите или изказа му слизат до нивото на улични разговори. Ако книгата се преработи до четивна история с герои, които да предизвикват някакви чувства в нас, ще се получи по-интересно четиво. Но не знам какъв е бил подтикът на автора да напише нещата точно по този начин и в този вид да се публикува.
Изводът е, че романът не е четиво за всеки и в никакъв случай не може да се прочете бързо и лесно.
Книгата е апокалиптична, действието се развива през 2054 година, когато християните се събират на Събор, за да обединят религията и да начертая бъдещото политическо развитие на планетата. Нещата се объркват и нищо не става по план, а светът се оказва на ръба на библейска катастрофа.
Искаше ми се действието да е по-стегнато, да се акцентира повече върху героите и действията им. За мен остава необяснимо защо авторът описва бъдещи геополитически процеси толкова обширно и подробно, при положение, че те даже не са се случили. Бих приела, ако бяха действителни исторически факти или анализ на политиката в света. Много натежа книгата от това и доскуча, въпреки изненадващо добрият изказ на автора с малки забележки. Създава едни мащабни геополитически светове, връзки, медийни манипулации, напреднала техника, виртуална реалност, а в следващия момент диалозите или изказа му слизат до нивото на улични разговори. Ако книгата се преработи до четивна история с герои, които да предизвикват някакви чувства в нас, ще се получи по-интересно четиво. Но не знам какъв е бил подтикът на автора да напише нещата точно по този начин и в този вид да се публикува.
Изводът е, че романът не е четиво за всеки и в никакъв случай не може да се прочете бързо и лесно.
April 1, 2013
Много, много минуси има в този роман - затова 4. Иначе е нещо изключително за БГ литературата в последните поне 25 години. На фона на например Бързата литература, това тук би трябвало да има оценка от типа на 20 или 30 (към тяхната около 3,5-4). Смело, мащабно, визионерско... това е най-малкото, което може да се каже. Бестселър от световна класа - ако имаше кой да го редактира и да поработи упорито с автора. А Делчев е направо изумителен. Жалко, че е нямало кой да притъпи огромното му его (да отреже поне 100 стр. от текста и да оправи още поне 100). Явно дори когато имаме произведение от световна класа, нямаме сериозни редактори и по-скоро сериозни издателства, които да могат да поемат такъв мощен талант, да го канализират без да го осакатяват, да го шлифоват и да го монетаризират в милиони долари. Дан Браун и Умберто Еко в едно невъзможно съчетание, кинематографичен сюжет, провокативна тематика, интелигентна ирония... С една дума - уникално!
October 31, 2018
От Фб: Скоро не ми се беше случвала книга, която да поискам да си купя, само за да мога да си подчертавам на собствена територия в нея. Кастинг за месия е много добре написан текст по мое скромно мнение.
Хареса ми не толкова заради съдържанието и историята, колкото заради самия текст. Няма празно изречение, пълно е със закачки, аналогии, игра с думите. В пъти по-приятно от "той каза, тя каза, той направи, тя отиде, те седнаха".
А ето така горе долу си представях Кептън Муви:
http://media.avtora.com/images/cut/60...
Хареса ми не толкова заради съдържанието и историята, колкото заради самия текст. Няма празно изречение, пълно е със закачки, аналогии, игра с думите. В пъти по-приятно от "той каза, тя каза, той направи, тя отиде, те седнаха".
А ето така горе долу си представях Кептън Муви:
http://media.avtora.com/images/cut/60...
December 25, 2012
Плюсовете: Понякога увлекателна книга, малко по-различна перспектива, хумор на сносно ниво.
Минусите: Предсказуема на моменти, на няколко места остава сериозно съмнение дали хомофобските и ксенофобски изказвания са на героите или на самия автор. Доста пасажи са все едно преписани от Дан Браун.
Минусите: Предсказуема на моменти, на няколко места остава сериозно съмнение дали хомофобските и ксенофобски изказвания са на героите или на самия автор. Доста пасажи са все едно преписани от Дан Браун.
September 3, 2016
Петър Делчев е хвърлил смело ръкавицата.
Този човек пише с вещина и разбиране отвъд обозримото.
Чакам с нетърпение да прочета втората част.
Този човек пише с вещина и разбиране отвъд обозримото.
Чакам с нетърпение да прочета втората част.
July 21, 2017
90% оригиналничене, 10% идея
Displaying 1 - 24 of 24 reviews