What do you think?
Rate this book
Жена
И пролетта може да бъде жена, и природата може да носи невестини одежди, и мечтата може да има женски лик.
Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения – влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си.
За честта да бъдеш ЖЕНА.
Това е поезия за жената във всичките ѝ форми и отражения – влюбената, неразбраната, боготворената, чувствената, дъщерята, майката, вечната, та чак до онази, оставила силата си да отеква поколения след себе си.
За честта да бъдеш ЖЕНА.
96 pages, Paperback
Published January 1, 2023
3 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
June 27, 2024
Поезията е изкуство, което разтърсва емоционално, и творчеството на Десислава Илкова е именно такова. Нейната поезия може да се поеме на един дъх! „Жена“ ни обещава да бъде поезия за „жената във всичките й форми и отражения“ и е точно това.
Стилът й е лек и ефирен, не те оставя, докато не прочетеш всеки един стих, умело преплитайки всевъзможни емоции в своеобразен водовъртеж, който не те пуска до последния ред. Всеки ред, всяка дума е на своето най-правилно място.
Бях решила да отбелязвам всеки стих, който ме докосне и ми хареса, но бързо разбрах, че няма смисъл - трябваше да отбележа почти всеки стих. Все пак ще споделя, че най-любимите ми са „Любов“ и „Ти“. Най-емоционално разтърсващи е поезията от „Прегръщам те, мамо“.
Стихосбирката на Десислава Илкова е подходяща за всички, които ценят чувствени и силно емоционални изрази, преплетени със забележителна поетична изява. Особено препоръчвам тази книга на онези, които търсят в поезията уют и възможността да се отпуснат в света на нежността и интимността.
Стилът й е лек и ефирен, не те оставя, докато не прочетеш всеки един стих, умело преплитайки всевъзможни емоции в своеобразен водовъртеж, който не те пуска до последния ред. Всеки ред, всяка дума е на своето най-правилно място.
Бях решила да отбелязвам всеки стих, който ме докосне и ми хареса, но бързо разбрах, че няма смисъл - трябваше да отбележа почти всеки стих. Все пак ще споделя, че най-любимите ми са „Любов“ и „Ти“. Най-емоционално разтърсващи е поезията от „Прегръщам те, мамо“.
Стихосбирката на Десислава Илкова е подходяща за всички, които ценят чувствени и силно емоционални изрази, преплетени със забележителна поетична изява. Особено препоръчвам тази книга на онези, които търсят в поезията уют и възможността да се отпуснат в света на нежността и интимността.
July 12, 2023
Поетично ми е.
Днес ще ви поговоря за двете стихосбирки на Десислава Илкова – „Водопад от суети” и „Жена”.
Вярвам, че поезията е изкуство, чиято висша цел е емоцията. То докосва, разчувства, събужда емоции и ни замисля. За мен поетичното творчество е точно такова – ритмично, римувано, леещо се като песен изпята от душата на автора, за да бъде изтанцувана от сърцето на четящите. В това отношение съм старомодна. Харесвам класическа /единствената, която може да се определи като такава/ поезия.
Тази, която съществото на прекрасната и слънчева Деси ражда под напевите на съзнанието е точно такава. Пъстра, жива, туптяща в сърдечен ритъм. Дори онези слова, които са започнати с желание за тъмнина и черно завършват накрая с надежда. Женската ѝ енергия е осезаема и може да се почувства във всеки ред. Красотата на същината ѝ също. Тя е като извор на любов, щастие и слънца. Думите ѝ те белязват и ти оставят красиви отпечатъци по душата ти. Обожавам творчеството на Деси. Както прозата, така и стиховете. Те се носят като мъдра сянка от радост и меланхолия над света ни. Удрят право в сърцето. Разсъждават мелодично за нещата от живота и туптят със своите огнени сърца изпълнени с живот. Обръщат внимание на екзистенциални въпроси и се възмущават на несправедливите, простовати неправди. Криволичат из дълбините ни и ни пробуждат със светлина.
Чувствам поезията на Деси изключително близка, защото ми звучи като нещо, което е излязло от самата мен. Родено от ежедневното, но и от божественото. Търсещо, но и даващо. Полет към самия теб, но и към безкрая, над низките човещинки, които стават все по-порочни и осезаеми. Трудно ще определя любими стихове, защото всички са ми любими.
Вие чели ли сте поетичните превъплъщения на Десислава Илкова? Кой е любимият ви стих? Прозата или поезията харесвате повече или като мен и двете по равно?
Днес ще ви поговоря за двете стихосбирки на Десислава Илкова – „Водопад от суети” и „Жена”.
Вярвам, че поезията е изкуство, чиято висша цел е емоцията. То докосва, разчувства, събужда емоции и ни замисля. За мен поетичното творчество е точно такова – ритмично, римувано, леещо се като песен изпята от душата на автора, за да бъде изтанцувана от сърцето на четящите. В това отношение съм старомодна. Харесвам класическа /единствената, която може да се определи като такава/ поезия.
Тази, която съществото на прекрасната и слънчева Деси ражда под напевите на съзнанието е точно такава. Пъстра, жива, туптяща в сърдечен ритъм. Дори онези слова, които са започнати с желание за тъмнина и черно завършват накрая с надежда. Женската ѝ енергия е осезаема и може да се почувства във всеки ред. Красотата на същината ѝ също. Тя е като извор на любов, щастие и слънца. Думите ѝ те белязват и ти оставят красиви отпечатъци по душата ти. Обожавам творчеството на Деси. Както прозата, така и стиховете. Те се носят като мъдра сянка от радост и меланхолия над света ни. Удрят право в сърцето. Разсъждават мелодично за нещата от живота и туптят със своите огнени сърца изпълнени с живот. Обръщат внимание на екзистенциални въпроси и се възмущават на несправедливите, простовати неправди. Криволичат из дълбините ни и ни пробуждат със светлина.
Чувствам поезията на Деси изключително близка, защото ми звучи като нещо, което е излязло от самата мен. Родено от ежедневното, но и от божественото. Търсещо, но и даващо. Полет към самия теб, но и към безкрая, над низките човещинки, които стават все по-порочни и осезаеми. Трудно ще определя любими стихове, защото всички са ми любими.
Вие чели ли сте поетичните превъплъщения на Десислава Илкова? Кой е любимият ви стих? Прозата или поезията харесвате повече или като мен и двете по равно?
Displaying 1 - 2 of 2 reviews