37-те автентични истории разказват за горещите страсти и лютите скандали, които потресли царска България в периода 1900-1944 г. Вазов като оракул на XX век, цар Фердинанд като лакомник, защо Султана Рачо Петрова не могла да задържи нито един мъж, в прегръдките на жена ли е умрял Вазов и как след смъртта му заради него се съдят Ана Карима и Евгения Маркс, кой е българският фюрер, как софиянки смъкват гащите на Хосе Мохика на Централна гара, коя е жената-мъж, как карловции калоферци спорят за родното място на Ботев, защо умира българският Зола, в кого се влюбва Яна Язова в Париж, как изхвърлят урната с праха на Разчветников - ето част от тях. Хората, за които става въпрос, са от най-долните, та до най-горните слоеве на Царство България. Когато пръстът на съдбата обърква живота им, те се проявяват като герои от ненаписан роман.
Петър Величков е български писател. Работил е за вестниците "АБВ", "Подкрепа", "Експрес", "Новинар", "Монитор" и "24 часа". Бил е редактор на сп. "Библиотека". Става известен като откривател на неиздадените творби на Яна Язова. Автор на мемоарната книга "Яна Язова: проклятието на дарбата" и на книгите "Страсти и скандали в царска България", "Софийските потайности". Носител на званието "Рицар на книгата".
Не мисля, че този тип книги, макар и прелюбопитни, имат широка аудитория. Първо, защото са като справочници, с много информация и факти. Второ, защото героите им вече не са толкова интересни. Времето им е поотминало и сегашните герои имат други имена и живеят по по различен начин, не по малко скандален... И не се вълнуват много от поуките на историята...