Антология на световната любовна лирика

by Владимир Свинтила (Editor), Любен Любенов, Григор Ленков

Genres: Poetry

399 pages, Paperback

First published January 1, 1979

About the author

Псевдоним на Владимир Георгиев Николов, писател, литературен критик, публицист, журналист и преводач.

През 1949 е въдворен в концлагера Богданов дол, след това Куциян. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор във в. “Народна култура” (1957-1959 г.), в издателство „Български художник“ (1960-1964 г.), драматург в Театъра на въоръжените сили (1964-1969 г.), редактор е във в. „София-нюз“ (1969-1971 г.), заместник-главен редактор е във в. „Софийска правда“ (1974-1977 г.).

Сътрудничи с литературнокритически и публицистични статии, рецензии, есета и студии на български и чужди вестници и списания — „Сенчъри“ и „Таймс в Индия“ (Индия), „Унидад“ (Перу), „Нева“ и „Всесвит“ (СССР), „Ревиста джеографика универсал“ (Бразилия), „Тайди“ (Финландия), „Бюлетин на ЮНЕСКО“ (Париж) и др.
Пише по проблеми на изобразителното изкуство, театъра, киното, литературата, преводаческото изкуство. Основната част от публицистичното му творчество е посветена на българските национални традиции, на народознанието и народопсихологията.

Превежда стихове, проза и драми от италиански, френски, испански, английски, немски, старогръцки и латински език. Негово дело са преводи на „Сонети“ (1956) на Уилям Шекспир, „Песни и поеми“ (1957) на Робърт Бърнс, драми на Шекспир, Бърнард Шоу, Дж. Пристли, Дж. Осбърн.

Reviews

[Адриана К. · Rating 5 out of 5]

Напоследък чета трудно, дори насила и усещам, че въобще не мога да се концентрирам - в такива моменти посягам към поезия…

Открих това старо издание в библиотеката - доста богато и красиво. Едно своеобразно поетично пътуване в компанията на велики имена, сред които Сафо, Омар Хайям, Теокрит, Данте Алигиери, Хайне, Гьоте, Роберт Бърнс, Фридрих Шилер, Александър Пушкин, Ян Неруда, Ярослав Връхлицки, Пол Елюар, Гийом Аполинер, Райнер Мария Рилке, Мигел де Сервантес, Елизабет Браунинг, Бузон, Шандор Петьофи… и още толкова много.
Има и доста имена, които срещам за първи път, стихове от неизвестни египетски и корейски поети, а сред българските представители са Елисавета Багряна, Дора Габе, Ботев, Вазов, Дебелянов, Емануил Попдимитров, Асен Разцветников, Славейков и Смирненски, Вапцаров и Яворов…

Сред страниците на изданието има и красиви рисунки от Пикасо, Анри Матис, Тадеуш Кулисйевич и Иван Ненов, които допълват чудесно сборника. С любимия аромат на стара хартия, саундтрака от Амели Пулен и дъждовните дни напоследък, четенето на толкова поезия бе истинско удоволствие и доза вдъхновение.

Споделям и нещо много любимо от Ян Неруда:

"Тъй дълго, тъй тъжно във своята лодка
греба през живота едвам.
Защо никой в моята лодка не седна,
та плувам аз толкова сам?

Прости ми, о, боже, за туй, че те питам -
и тъй е голям моят грях;
когато издигна весла над вълните -
сълзи се стичат по тях.

Когато погледна в морето зад мене,
пронизва скръб мойто сърце:
онези бразди зад кърмата - не са ли
две молещи бели ръце!"

[Aya · Rating 3 out of 5]

И когато в уличката нощна
за любов друг някой ти шепти,
може там и аз да се разхождам
и тогава ще ме видиш ти.

Скрила се под неговото рамо,
с лек поклон във тоя късен час
”Добър вечер!” – ще ми кажеш само,
“Добър вечер, мис” – ще кажа аз.

И не ще ме нищо в теб привлича,
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал – не обича,
Който е угаснал- не гори.

Сергей Есенин