Каквото сам си причиниш, никой друг не може да ти причини.
Господи, какво прочетох, господи, с какво си напълних и без това пълната с глупости глава!?
След прочета на "Мираж" на Дъглас Кенеди, по която бях УАААУ исках да изчета всичко негово - още тогава ми беше ясно, че става дума за сюжетен писател, не за стилов. Но не очаквах такива падения при прочета на "Живот назаем" и "Мъртво сърце".
Една приятелка ми даде "Мъртво сърце" и "Изкушението" (към което вероятно няма да посегна)
Поради тази причина не харесвам фантастика, фентъзи, откровени измислици и т.н. - все неща, които прочетох в "Мъртво сърце" - четете надолу със спойлери, който не я е чел, не му я препоръчвам.
Бележка: книжката (мразя тази дума, но това е книжка) та книжката е 200 страници. Първите 70 си прочетох как трябва и като видях накъде отива влака започнах през ред, през два - то няма какво да изпуснеш.
"Мъртво сърце" ми се видя като някакъв огледален образ на "Не без дъщеря ми" и романите за потисничеството на жените, влюбили се еди си къде в еди си кой.
Главният герой Ник (какъв кошмар, хубавото ми име се очерни) е отегчен американски журналист, който решава да прекрати кариерата си и да изхарчи спестените си пари за пътуване. Тръгва към Австралия. След спирката си в Пърт решава да си купи каравана и тръгва някъде си надолу... По пътя среща някаква стопаджийка, качва я в караната, шибат се - веднъж, два пъти, накрая тя едва ли не почва да го изнасилва, толкова е загоряла и в момента, в който той й казва, че иска да си тръгне тая го счупва от бой. След няколко дни той се събужда овързан, с белезници, бла бла глупости.. Налага се да се ожени за нея, забременява я, Ник живее под опеката на Татенцето - бащата на ебливата Анджи, който не го изпуска под око. Австралийският град, в който живеят си е едва ли не самостоятелна единица и държава в държавата - своя валута, охранителни мерки, няма коли, абе такива фантастики... нямам думи!
Един ден Ник разбира от сестрата на Анджи, че градът е преживял някаква минна авария преди години и там някакви си хора + Татенцето трябвало да бъдат вкарани в затвора, пък забавили делото, толкова и четох, изнерви ме тая глупост, та накрая правителството прави нова карта на Австралия след случая и заличава градът от нея... О, чудо! Що за тъпотия?
Ник, разбира се, успява да избяга след 9 месеца на тва място - бягството е толкова зле скалъпено, бога ми, що за безсилие и бездарие при писането!? Как може той да кара камиона и да казва, че на 30-40 минути зад него е Татенцето и синовете му (които уж бяха упоени) и как така те са на 40 минути зад тях и той вижда, че бусът е управляван от Татенцето. Егати зрението! Има си хепи енд, Ник се прибира в Америка и това е.
Не обичам такива книги, тая беше абсолютно копие на "Живот назаем", - неубедителни, слаби, недобре доизмислени сюжети, които не могат да ме пренесат в книгата, не могат да ме накарат да заживея с героя; всеки ред поставям под съмнение, защото е откровена глупост.
Все още се възхищавам на "Мираж" именно заради възможността действието да е реално, добрата фабула и темпото. Със старото творчество на Кенеди съм може би дотук. Вероятно, ако бях чел "Живот назаем" преди 20 години, когато е излязла- щях да я харесам, сега обаче: абсурд - никакви качества. "Мъртво сърце" - още по-зле. Романите му са булевардни -актуални година за в годината и добре че започнах с "Мираж", защото ако бях минал първо старото му творчество щях да пропусна "Мираж", което си е загуба, тъй като, за последен път - много ми хареса!